Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Очерк
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2011)

Издание:

Чудомир. Спомени, пътеписи, статии и бележки. Съчинения в три тома — том 3

Подбор: Петър Пондев, Серафим Северняк

Редактор: Татяна Пекунова

Художествено оформление: Елена Маринчева

Технически редактор: Любен Петров

Коректор: Елена Куртева

Издателство „Български писател“, 1980

ДПК „Димитър Благоев“, 1981


На устроените преди десетина дена литературни четения из окръга попаднах в „чирпанската група“ и добре стана така, че отдавна не бях ходил в този град. Той може би е поизостанал малко в обновяването си и не може да се похвали с големи и много строежи, но публиката, която ни посети както при четенето, така и при обсъждането стихосбирката на Никола Фурнаджиев, бе една будна, културна публика, която умее да слуша и да реагира правилно. Даже и двете ученички, които взеха думата при обсъждането, говориха свободно и смислено.

Изобщо групата писатели остана с много добри впечатления както от посещението, така и от читалището, от библиотеката, от къщата-музей, па ако щете, и от наденичките на ресторант „Ален мак“. Но… (Ах, това но, което никога не ме оставя на мира!)

Известно е на всички, че гордостта и славата на чирпанци е големият наш поет Пейо Яворов, съгласни сме също, че името му трябва да се помни и приказва во веки веков и че то трябва непременно да краси някои от културните институти в града. Добре, но като се запретнали чирпанци, че като почнали: село Яворово, квартал в града „Яворов“, първо средно училище „Яворов“, народно читалище „Яворов“, къща-музей „Яворов“, физкултурно дружество „Яворов“ и на края като пискюл — футболен тим „Яворов“. Казаха ми, че се готвели да кръстят и някакъв сорт грозде „Яворов“, а може би след това ще се появи бозаджийница „Яворов“, ваксаджийница „Яворов“, вестникарска будка „Яворов“ и пр. Щом така се е почнало, да се продължи до края поне.

Неотдавна в спортната колона на в. „Септември“ прочетох с изненада съобщение, че „Яворов“ — Чирпан сразил „Хаджи Димитър“ — Сливен.

Бря, рекох, да му се не види макар, как е възможно? Като знам от портрети какъв здравеняк, какъв юнак изглежда Хаджи Димитър и като помня сухия и слаб Яворов, смях се от сърце, че не повярвах. Така се смях едно време, като минах през Нова Загора и на главната улица прочетох надпис „Обущарница «Тодор Мазаров»“.

Увлечението да кръщаваме всевъзможни учреждения, предприятия, заводи и стопанства не е само чирпански специалитет. То е типично за епохата и макар че е израз на любов и признателност към видни личности, но освен че прекаляваме, но се създават и най-различни неудобства. Затова, когато един чирпанец започна да ми изброява кръщелниците на Яворов, аз, без да ща, извиках:

— Еее, то бива, бива, ама чак пък толкоз!…

 

(Из ръкописите на писателя.)

Край