Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Статия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)
Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2011)

Издание:

Чудомир. Спомени, пътеписи, статии и бележки. Съчинения в три тома — том 3

Подбор: Петър Пондев, Серафим Северняк

Редактор: Татяна Пекунова

Художествено оформление: Елена Маринчева

Технически редактор: Любен Петров

Коректор: Елена Куртева

Издателство „Български писател“, 1980

ДПК „Димитър Благоев“, 1981


Едно от най-интересните неща, които посетителят на Букурещ може да види, е „Румънското село“. То се намира в един от най-красивите паркове на града и се състои от 200 оригинални селски къщи, пренесени от всички краища на страната и обзаведени с цялата им покъщнина. Всички са със своите дворове, с интересните примитивни огради, с хамбарите, оборите, с кладенците и пр. Ако стопанинът е бил ковач, дърводелец или колар, дадена е работилницата му с всичките инструменти. Понеже Румъния е богата с гори, много от къщите са дървени с парапети, прозорци, врати, тавани, греди, богато украсени с резби. В тези двеста къщи, може да се каже, е съхранено цялото етнографско богатство на републиката, целият народен бит и целият творчески гений на народа, отразен както в градежа, така и в украсата на всевъзможните тъкани, шевици, земеделски сечива, народни музикални инструменти и домашни потреби.

У нас сякаш това чувство на почит и опазването на паметниците на културата е по-слабо развито. Твърде много примери има, които показват, че не само не ги пазим, но и най-безотговорно ги унищожаваме. В Казанлък са останали още 4–5 стари къщи с богати резби, едната от които вече успяхме да унищожим, а другите са запазени наполовина и кой знае кой ден ще ги видим разрушени поради „градоустройствени причини“.

Сега, когато сме се запретнали да разхубавяваме още Розовата долина и да я правим туристически обект, а градът е един от нейните центрове, освен музея, гробницата и опитната станция няма какво друго да покажем на гостите-чужденци. Нямаме и по магазините почти никакви предмети за спомен от града освен мускалчетата, каквито се продават на много места. Нямаме даже и картички, в които правдиво да е отразен розоберът, където да се видят големите блокове от розови градини, бригадите от берачки, пренасянето, дестилирането и пр. Вместо тях виждаме някакви празнично облечени момичета, които берат рози с една ръка, а с другата държат кошничка, която едва ли събира 2 кг цвят. Така ли се берат рози? Така ли ще осведомяваме нашите гости за розобера?

Въпреки че в специална статия, печатана във в. „Искра“, неотдавна изброих доста такива „сувенири“, с които беше прочут нашият град, като сладко от рози, сладко от дренки, ракия „гюльовица“, която според Иван Богоров през време на робството се е търсила в цялата турска империя, досега нищо не е направено. Както винаги, в това отношение съседните градове са били винаги пред нас. Из цялата страна се търси и консумира виното „Карловски мискет“, а габровци, освен че използуват за реклама даже и шегите срещу тях, са направили цял етнографски комплекс от стари къщи и примитивни работилници в с. Етър.

В северната част на Куленската махала, непосредствено до градския парк „Тюлбето“ и Тракийската гробница, има запазени няколко стари къщи, където са живели и творили композиторът Емануил Манолов, К. Бозвелиев, Бончо Шанов, там е къщата на основателя на музея Топузов, а също и интересната в архитектурно отношение къща на възрожденците Хаджиенови. Ако се пренесат в този квартал и останалите три къщи, пръснати из града, би се образувал интересен комплекс от стария Казанлък с неговата архитектура, с неговия бит, с голямото изкуство на резбарите му и заедно с парка, гробницата, бъдещия хотел или туристическата хижа те ще представляват голям интерес и за нас, и за чужденците-гости.

 

(Публикуван във в. „Септември“ (Стара Загора), XXII, бр. 65 от 31.V.1966 г.)

Край