Чарлс Шефилд
Сливане (1)

ЗАВРЪЩАНЕТО НА СТРОИТЕЛИТЕ

ТОВА МЯСТО СЕ НУЖДАЕ ОТ ДВА ДОКА!

— Бъдещето не изглежда много обещаващо — Ребка посочи навън. — Парадокс се свива.

Лиси го погледна с недоверие.

— Как е възможно? Винаги е бил със същите размери.

— Сигурно. И никога по-рано не е спирал нищо да го напусне, както стори с нас — Ребка вдигна рамене. — Парадокс се променя… и то бързо. Сама се уверете.

— Не само Парадокс — каза Е. К. Тали. — Всички артефакти се променят. Това показва, че Строителите най-после са постигнали целта си.

— И каква е целта им? — попита Катерина.

— За нещастие нямам представа — отговори хуманоидът.

— За нас няма голямо значение каква е целта им — каза Лиси, която се беше върнала, след като сама се беше уверила. — Ако Парадокс продължава да се свива, той ще ни направи на пихтия. Тъй като вече се е свил до два километра…

— Два километра! — Ребка скочи. — Не може да бъде. Преди по-малко от час беше пет.

— „Сам се уверете“, ако ми позволите да ви цитирам.

Всички се втурнаха към входа.

Мади Трийл стигна първа.

— Адски вярно е, че изглежда по-близо.

— Външната граница на Парадокс наистина се свива — каза Е. К. За една милисекунда той беше извършил нужните изчисления. — Ако допуснем, че промяната продължи със сегашната скорост за дванайсет минути и седемнайсет секунди, радиусът на Парадокс ще стане нула.

— Ще се свие до нула?! — възкликна Катерина.

— Е. К. Тали изразява по-деликатно онова, което Лиси нарече „ще ни направи на пихтия“ — каза Ребка. — Остават ни само дванайсет минути.