Елизабет Лоуел
Треска (6)

Шеста глава

Звукът от стоманеното острие, което потъваше в дървото, се носеше над ливадата ритмично и спираше само когато Рей се навеждаше, за да намести намаляващата цепеница. Обикновено цепенето на дърва го успокояваше, когато беше в лошо настроение, преди всичко, защото преставаше да мисли за това, което го бе ядосало. С всеки удар на брадвата Рей си обещаваше, че за напред ще внимава какво говори пред Лайза. Не беше негова работа тя какво смята да прави или пък да не прави, когато си отиде от ливадата. Можеше да се омъжи и за войник от Зулу — него какво го беше грижа! По дяволите, ако ще, да се омъжва за десет наведнъж!

Брадвата потъна толкова дълбоко в дървото, че Рей трябваше да спре, за да освободи стоманеното острие. Ругаейки, той огледа острите му режещи части от двете страни. Трябваше само малко време, за да наточи стоманата на бруса, докато стане остра като смъртоносно оръжие. След това си свали ризата, метна я върху купчината дърва и се зае сериозно да сече. Внимаваше да не мисли за Лайза, докато работеше. Когато мислеше за нея, напълно загубваше способността си да се владее.

Постепенно Рей се отдаде на прастария ритъм на физическото усилие. За да замахне правилно с тежката брадва, се изискваше както сила, така и точност. Имаше някаква първична грация в неговите повтарящи се движения, съвършена сама по себе си. Също като биенето на барабани в еднообразен ритъм, самото сечене на дърва сякаш спираше времето.

Лайза стоеше неподвижна под балдахина от листата на трепетликата точно зад потока, като гледаше как дървата с цвят на мед се трупат изпод святкащо то стоманено острие. Рей вдигаше огромната брадва с плавна лекота, като че ли дългата дървена дръжка и двукилограмовата стомана бяха продължение на ръката му. Докато работеше, по гърба му се стичаха струйки пот, които блестяха на слънцето и сякаш цялата му кожа светеше. Всред черната окосмена част на гърдите му в клинообразна форма от време на време проблясваха капчици пот. Мускулите на ръцете му се свиваха и след това се отпускаха. Стоманата просвистяваше във въздуха и се забиваше в дървото.

Рей се извиваше, замахваше с брадвата нагоре, а след това я отпускаше отново с плавно, заредено със сила движение, което изпълваше Лайза с възхищение, независимо че се повтаряше многократно. Не съзнаваше от колко време стои така и го наблюдава, докато накрая той остави брадвата, отиде до потока и загреба вода с големите си ръце. Пи жадно, а след това наплиска главата и раменете си с огромни пълни шепи, за да отмие потта. Когато приключи, остана на колене до потока, като с пръстите си проследяваше вълните и течението. В този му жест имаше някаква чувствителност и изразителност, които ярко контрастираха с очевидната сила на тялото му.

Когато Лайза отмести погледа си от ръцете към очите му, откри, че той я наблюдава. За миг сякаш проследяваше очертанията на тялото й, а не повърхността на прохладната, течаща вода. Усети как я облива топла вълна. Тази вълна бавно се разплиска, като разпрати по тялото й тяло томителните тръпки на треската.

С енергично, но плавно движение Рей се изправи и тръгна към нея. Когато се спря, тялото му се оказа само на няколко сантиметра от нея. Обви я ароматът на прохладна вода и на топла мъжка плът. Дъхът й замря. Той беше толкова близо, че тя можеше да оближе капчиците вода от кожата му. Мисълта за това породи още топли вълни, които меко се преливаха през нея.

— За какво мислиш? — попита я Рей с нисък, хриплив глас.

Лайза много бавно вдигна очите си от диамантените капчици вода, които се гушеха из гъстите, тъмни косми на гърдите му и срещна ясните му очи, които я гледаха. Опита се да заговори, но не можеше. Несъзнателно облиза устните си. Повече усети, от колкото чу как Рей рязко пое дъх, докато гледаше езика й.

— Да мисля ли? — Лайза издаде някакъв сподавен звук, който можеше да бъде смях или отчаян вик. — Това, което правя в твое присъствие, не може да се определи като мислене. — Тя преглътна и забързано заговори за втората мисъл, която й хрумна, защото първата щеше да бъде да го помоли да си пийне вода от кожата му. — Смяташ ли, че ще се справя по-добре с насичането на дървата, ако също се съблека до кръста?

Искаше й се да прозвучи като шега, но така, както Рей бавно заоглежда копчетата на блузата й, като че ли беше съвсем не на шега.

— Страхотна идея — каза той с дълбокия си глас. Посегна с двете си ръце към най-горното копче. — Чудно защо аз не се бях сетил.

— Само се пошегувах — възрази тя отчаяно, като сграбчи ръцете му. Те бяха твърди, топли и излъчваха такава сила, която я стъписа.

— Съблечи си блузата и ще видим кой ще се засмее пръв.

Лайза се опита да каже нещо, но не й се удаде. В този момент видя дяволитите пламъчета в очите му. Тя изстена, като изпита нещо средно между облекчение и разочарование.

— Трябва да престана — обяви тя.

— Да ми предлагаш да си съблечеш блузата ли?

— Не! Да се хващам на безчувствения ти хумор. Всеки път се улавям на въдицата ти.

— Малка моя, та аз не съм те хванал още.

Изведнъж Лайза осъзна, че държи и двете ръце на Рей в своите и така се беше вкопчила в него, като че ли се давеше. Тя наистина изпитваше това чувство винаги, когато го погледнеше в очите. Сякаш падаше, давеше се и се въртеше бавно в нежната буря на треската, която я обземаше, вълна след вълна.

— Какво ще кажеш? — попита той.

— Дали да ме хванеш ли? — Гласът й прозвуча много високо.

Неговата спокойна иронична усмивка накара сърцето й да се обърне.

— Би ли искала?

— Да ми помогнеш ли? — прошепна тя.

— Точно това ти предлагах.

— Така ли?

— Не искаш ли да те науча?

— Какво… да ме научиш?

— Как да сечеш дърва. Защо, ти да не би да мислиш за нещо друго?

— В твое присъствие аз не мисля — каза тя. — И не бих могла.

Рей се разсмя със смях, богат и топъл като самото слънце. Лайза на свой ред също започна да се смее, нищо че тя самата беше повод за смеха му. В него нямаше злоба, а само чувствено предизвикателство, което никога преди не бе срещала и не можеше нито да му противостои, нито да се обиди.

— Аз ще си го върна — предупреди тя.

— Кое?

— Закачката.

Той я погледна изненадано, а след това се усмихна със заразителна усмивка.

— Ти обичаш да ме дразниш, нали?

И тя му се усмихна.

— Разбира се, че обичам.

— Това се нарича флирт — поясни той. — Много хора обичат да флиртуват.

Сега дойде ред на Лайза да се изненада.

— Така ли флиртуват каубоите?

— Така флиртуват всички мъже и жени, скъпа. А как флиртуват там, където си живяла?

Лайза си помисли за коси погледи на маслинени очи, пищни бедра, които се движат сдържано предизвикателно, гърди, които се полюляват гордо.

— С телата си.

Рей издаде сподавен звук на учудване и отново избухна в смях.

— Виж какво. Ти ще ме научиш как да флиртувам с тялото си, а аз ще те науча как да сечеш дърва.

Лайза имаше определеното чувство, че когато той казваше „флиртувам“, имаше предвид не това, което значеше за нея тази дума. Тя отвори уста, за да изясни различието, но се спря, защото видя в очите му онези игриви пламъчета. Той се смееше, като съзнателно оставаше на неутрален терен. Чакаше тя първа да падне в нежния му капан.

— Няма да стане — бързо заговори Лайза. — А-ха. Аз не съм чак толкова с жълто около устата или зелена, или агне сукалче, както вие, каубоите, наричате идиотки като мен. Ако те попитам какво имаш предвид, когато казваш „флиртувам“, на което трябва да те науча да правиш с тялото си, ти ще ме попиташ какво мисля, тогава аз ще започна да ти обяснявам и ти ще започнеш да ми се присмиваш, а тогава аз ще си вържа езика и лицето ми ще стане червено като зората.

— Наистина ли можеш да си вържеш езика?

— Не, но мога да го извия в краищата точно като майка си. Ето, виждаш ли?

Лайза изплези езика си, а след това изви краищата му така, че образува фунийка и краищата му почти се допряха. Само след миг деликатният й розов език се скри зад зъбите.

— Я го направи пак — помоли я той.

Рей я гледаше с възхищение, когато тя пак повтори фокуса.

— Дявол да го вземе. Сега разбрах как го правят пеперудите.

— Какво е това „го“?

— Това, какво друго?

— Кукичката, въдицата и стръвта за ловене на риба ли? — изстена Лайза.

— Както ти го казваш, звучи много мъчително. — Рей наведе глава и в същото време се разсмя. — Ако ме бутнеш в потока, и ти ще се намокриш.

Лайза прецени с поглед тялото на Рей и реши, че ще загуби. Само въздъхна, защото беше прав.

— Не е честно да се възползваш от по-слабите от теб — изтъкна тя.

— Много умна забележка.

— Къде ти е чувството за честна игра?

— Свалих го от себе си заедно с ризата. — Рей изчака един момент, като гледаше как Лайза се мъчи да овладее прииждащите непредпазливи думи. — Позволи ми да ти направя нещо.

— Какво?

— Да ти захапя езика. Ще го направя много внимателно. Никаква следа няма да остане.

Изведнъж дъхът на Лайза секна. Тя погледна Рей със смесица от любопитство и копнеж в аметистовите си очи. След това се сети, че той просто дразни едно момиче, което не е свикнало с безчувствения западен стил на хумор.

— Ще се съглася да ме научиш как да оставям следи върху дървата — каза Лайза. — Необратими следи.

Сега Лайза можеше да се закълне, че Рей изглеждаше разочарован, но този момент премина бързо и тя вече не беше така сигурна в това.

— Необратими следи, така ли?

— Във вид на цепеници. Като тези, които ти насичаш.

Устата на Рей леко се изви в ъгълчето.

— Недей да се палиш, скъпа. За да можеш да цениш дърва като мен, трябва да имаш телосложение като моето.

Той огледа подчертано издутите й гърди и извивките на бедрата. Запита се как е могъл да я помисли за момче, та дори и от разстояние. — А твоето тяло определено е различно от моето.

— И слава Богу — обяви Лайза тържествено. — Бих изглеждала ужасно с тъмна брада.

В светлите му очи блеснаха игривите пламъчета. За миг усмивката му откри белите му зъби на фона на тъмната гъста сянка на наболата брада.

— Ами нека да видим какво можем да направим за усъвършенстване на стила ти на сечене.

Рей протегна ръка. Лайза я хвана без колебание. Мъжествената топлина на дланта му я накара да потръпне и дъхът й да спре.

— Готова ли си? — попита той.

Искаше да попита за какво точно трябва да е готова, но реши, че щом Рей я държи за ръката, е готова на всичко.

— Готова съм.

— Добре. — Той се обърна към малкия поток. — На три. Едно, две, три!

Без да пуска ръката й, Рей се затича и скочи над искрящата вода. Лайза тичаше редом с него, пореше въздуха без никакво колебание. Те се смееха, държейки се един за друг, и се приземиха на другия бряг, непосредствено до сребърния край на потока. Още се усмихваха, докато отиваха към пъна за сечене на дърва. Рей извади забитата в дървото брадва само с една ръка, тъй като с другата още държеше нежната ръка на Лайза.

Когато погледна нейните необикновени живи очи и естествената й усмивка, му хрумна, че отдавна не се е чувствал в такава хармония със себе си и със света. В присъствието на Лайза той се смееше със смях, какъвто не познаваше, откакто почина майка му преди толкова много години. Лайза имаше същата способност, каквато и майка му, да се радва на всичко, независимо от обстоятелствата, в които се намираше, и да споделя тази радост с усмивка, с поглед или дума, като правеше всичко около себе си някак по-весело.

За първи път си зададе въпроса дали баща му не търсеше в жените точно тази рядка способност да се радват на света и за това му устройваше безкрайните срещи и сватосвания. Но така доставяше удоволствие само на заинтересованите от банковата му сметка. Същото се случи и с по-младия му брат, който се беше женил и развеждал два пъти, преди да навърши двайсет и пет години. Поне сестра им Синди се беше научила много бързо да различава мъжете, които наистина я искаха, от онези, които търсеха достъп до банковата сметка на империята Макол.

Поне относно този въпрос нямаше за какво да се притеснява за Лайза. Тя в никакъв случай не му се усмихваше заради парите му по простата причина, че го смяташе за твърде беден дори за да си купи нова работна риза, а камо ли да изсипва диаманти в ръцете й. И въпреки това тя го гледаше с възхищение, което правеше усмивката й още по-красива. Обстоятелството, че не беше необходимо да си задава въпроса защо на Лайза й е приятно да бъде с него, представляваше истинско съкровище, което не можеше да бъде купено с никакви пари. Това преживяване беше единствено по рода си и му беше много скъпо — за първи път в живота си беше сигурен, че му се радват и го ценят просто като човек.

С известно закъснение Рей осъзна, че стои с брадвата в дясната ръка, а с лявата държи топлите пръсти на Лайза и се усмихва — нещо твърде необичайно за него.

— Твоята усмивка е заразителна — каза той, като стисна пръстите й още веднъж, преди да ги пусне, и й подаде брадвата. — Трябва да я хванеш с двете ръце. Когато сека, аз държа брадвата за края на дръжката. Но ти не трябва да я хващаш така. Защото дръжката е твърде дълга за твоите ръце. Хвани я малко по-нагоре. Когато вдигнеш брадвата, плъзни дясната си ръка нагоре по дръжката. Като замахнеш с брадвата напред, плъзни пак дясната си ръка, но този път надолу. През цялото време обаче трябва здраво да държиш с лявата. Ето така.

Рей й показа точно как става всичко. Лайза се опитваше да се съсредоточи върху брадвата и ръцете му. Но беше невъзможно. Гъвкавите му мускули на гърба, които играеха и се движеха под потъмнялата от слънцето кожа, я очароваха.

— Искаш ли да опиташ?

Лайза едва не го попита какво точно има предвид, като й предлага да опита. Когато взе брадвата, пръстите й се допряха до ръката му. Неговата жизненост сякаш й се предаваше при всяко докосване, а топлината му беше нещо повече от естествената топлина на тялото. Почувства ръцете си нестабилни, когато обхвана гладкия, твърд сап на брадвата. Повтори си наум всичко, което току-що й беше обяснил, пое си дълбоко дъх, повдигна брадвата и я удари върху пъна.

Брадвата отскочи и едва одраска дървото. Тя пак повтори същото движение. Но пак същото. Пълен неуспех.

— Дали не забравих да спомена, че трябва да включиш и гърба си в това усилие? — попита Рей след третия й опит.

— „Това“ усилие поглъща достатъчно от вниманието ми и без да трябва да включвам гърба си — измърмори Лайза.

За момент Рей се почувства затруднен да отговори. След това си помисли колко многозначителна беше думата „това“ в разговора им и колко неща назоваваха или избягваха да назоват с нея.

— Това усилие поглъща цялото ти внимание, така е — съгласи се той.

— Разбира се. Всъщност като че ли вниманието ми се разбунтува. Но не му е позволено. Или давай конкретни указания, или мълчи.

Рей се опита да спре усмивката, която напираше на устните му.

— Добре. Ето, нека да опитаме да го направим заедно — а-а, да сечем — ето така. Това би трябвало да ти подскаже как да улучиш ритъма на замахване.

Рей застана зад Лайза и протегна ръце около нея така, че хвана дългата дръжка над и под нейните ръце. Всеки път, когато си поемаше дъх, тя вдишваше аромата на борова смола и мъжествена топлина. Усещаше гладката му кожа до своята, гореща, а косъмчетата по ръцете му блестяха на слънцето в нюанси от саждено черно до бронзово. Усещаше как дъхът му раздухва кичурчетата коса, които непокорно се подаваха от плитките й.

С всяко движение на Рей гърдите му се допираха до гърба на Лайза, което постоянно й напомняше, че телата им бяха на един дъх разстояние. От тази мисъл й се завиваше свят, сякаш усещаше как земята се върти под краката й. Тя стискаше дръжката на брадвата така силно, че чак кокалчетата й побеляха, тъй като гладкото дърво беше единственото сигурно нещо — всичко друго бе започнало да се върти бавно около нея.

— Лайза?

Тя безпомощно погледна Рей през рамото си. Той беше така близо, че можеше да преброи гъстите му черни мигли и всяко цветно петънце в сивите му очи. Устата му беше само на няколко сантиметра. Ако се повдигнеше на пръсти, а той се наведе, можеше пак да изпита сладостта на жилавите му устни.

Рей взе секирата от ръцете на Лайза, които не му оказаха никакво съпротивление, и заби острието в пъна само с едно леко, сякаш небрежно движение от китката.

— Ела насам — прошепна той, като се наведе над нея. — Още по-близо. Да, точно така.

Последните думи той издиша точно срещу устните на Лайза, а ръцете му я обгърнаха и я извиха към неговото тяло. Тя усети топлината на гърдите му, твърдите мускули на ръцете му, а след това и нежния натиск на устните му, които търсеха нейните. Тя в сляпо подчинение сложи ръцете си върху неговите бицепси. Сякаш светът се завъртя около нея и тя трябваше да разчита на силата на неговите мускули, докато се опиваше от сладката гъвкавост на устните му и контрастиращата твърдост на брадясалото му лице. Искаше й се този миг никога да не свършва.

Изведнъж Рей отпусна ръцете си и Лайза пак се озова далеч от него.

— Какво ти става? — попита Рей рязко. — Хвърляш се в прегръдките ми, сякаш за теб няма да дойде утрешния ден, но когато те целуна, нищо не се случва. По същия начин бих могъл да целуна и коня си. Това да не е някаква твоя странна шега?

Лайза се почувства цялата обляна от топлина — от желание и от смущение, и лицето й поруменя.

— Мислех, че шегата е твоя.

— Моя ли? — попита той с неразбиране.

— Като ме целуваш — поясни тя. — Целувката за теб е на шега, нали? Но за моя сметка. — Тя дълбоко си пое въздух и бързо заговори: — Знам, че искаш да ми покажеш колко съм неопитна и че имам жълто около устата. Аз се опитвам да поддържам това твое убеждение, защото си прав. Така е, аз съм напълно неопитна и имам жълто около устата, когато става дума за целувки. Никога не съм целувала никого, освен родителите си и когато ти ме целуваш, става ми горещо, а после студено, започва да ме тресе и не мога да дишам и не мога да мисля и… и аз не знам нищо за целуването и… и за тези шеги за моя сметка, това е всичко. Когато се наситиш да ми се присмиваш, можеш да продължиш да ме учиш как да държа брадвата, но моля ти се, не стой толкова близо до мен, защото тогава единственото нещо, за което мога да мисля, е за теб, а тогава коленете ми омекват, а също така и ръцете ми, цялата започвам да се чувствам слаба и може да изпусна брадвата. Разбра ли?

Пороят от думи изведнъж спря. Лайза гледаше Рей развълнувана и чакаше да се разсмее.

Но той не се засмя. Само я гледаше и не можеше да повярва на ушите си.

— На колко години си? — попита я той най-после.

— Коя дата е днес?

— Двайсет и пети юли.

— Така ли? Значи вчера съм навършила двайсет години.

Последва дълъг, напрегнат момент на мълчание. Лайза стоеше неподвижно, сякаш се страхуваше дори да диша. Той я оглеждаше — от блестящата платиненоруса корона на плитките до пръстите на краката й, които надничаха от оръфаните й маратонки. Погледът му беше сериозен, а също така и някак си собственически.

— Честит рожден ден — измърмори той колкото на себе си, толкова и за да го чуе Лайза. След като за последен път огледа розовите й устни, той я погледна в очите. — На рождените дни има един чудесен стар американски обичай — продължи той, като й се усмихна нежно. — По една целувка за всяка година. И когато те целувам, малка моя, това може да значи много неща, но едно можеш да бъдеш сигурна — че няма да бъде шега.

Устните на Лайза се отвориха, но оттам не излезе нито дума. Тя го гледаше в устата с любопитство и чувствена жажда, която беше едновременно невинна и подканваща. Рей видя невинността там, където до сега бе виждал само поканата.

— Никого, освен родителите си? — попита я той с дрезгав глас.

Тя само поклати глава, без да откъсва поглед от устните му.

Той хвана ръката й, нежно отвори пръстите й и я целуна точно в средата на дланта.

— Тази е първата. — След това целуна палеца й. — Тази е втората. — После връхчето на показалеца й. — Третата.

Лайза не можа да сдържи един лек, гърлен стон, когато зъбите на Рей бавно се затвориха върху възглавничката в основата на палеца й. Не усети болка, а само чувственото послание, което накара стомахът й да се свие от сладко удоволствие.

— Ч-четвъртата ли е тази? — попита тя.

Той кимна и започна да търка бузата си с дланта й.

— Ухапванията не се броят. Нито пък това.

Той бавно наведе глава. Докосна с език чувствителната кожа между първия и втория й пръст. Преди да премине към втория и третия пръст, той вкуси гъвкавата й плът със зъби. Направи същото по цялата й ръка, като след нежното стискане на зъбите му следваха горещите, влажни докосвания с език. Когато хвана малкия й пръст между устните си и започна да го гали с език и зъби, тя силно потръпна. След това той бавно се оттегли, като през цялото време продължаваше ласките си.

— Харесва ли ти? — попита я той.

— Да — въздъхна тя. — О, да, харесва ми.

Рей усети вълнението в гласа й и се запита какво ли би било да чуе отново и отново нейното да, да, да, докато я целуваше по цялото тяло, докато накрая тя изстене решителното да й бъде допуснат до недокосваната й плът. От мисълта да навлезе в нея спазъм от желание, което не търпи отлагане, прониза тялото му. Той усещаше бавните, скрити тръпки, които обхващаха цялата, от пръстите на краката до връхчетата на пръстите на ръцете й, и това усещане само разпалваше собственото му желание и правеше тялото му натежало от страст.

— Харесва ли ти, когато те целувам по устните? — попита я той.

Още преди да изрече въпроса си, той вече се навеждаше над нея, защото видя отговора във внезапното потъмняване в центъра на очите й. Кехлибарените й мигли се отпуснаха и закриха издаващите я зеници, които се бяха разширили, когато вдигна лицето си към него с невинността и доверието на цвете, което пие топлина от сутрешните лъчи на слънцето. Нейната невинност изостряше желанието му със сладост, граничеща с болка. Знаеше, че трябва да й каже да не му се доверява толкова много. Той беше мъж и желаеше да притежава недокоснатите тайни на тялото й, искаше да усети и притежава всяка негова пора, искаше да почувства как меката й женственост се отдава на мъжката му плът, като се вкопчва в него и го обвива със своето опиянение.

— По-близо — прошепна той. — Ела по-близо. Искам да почувствам как се повдигаш на пръсти, за да се доближиш до мен отново. По-близо… да.

Рей издаде тих стон от удоволствие, когато Лайза сложи ръцете си на голите му рамене и се изви в прегръдките му. Той обхвана устните й почти жестоко, започна да я целува силно, като усети как тя застина, когато езикът му отвори устните й. С усилие на волята се застави да отпусне малко гъвкавото й, подчиняващо се тяло. Допря чело до светлите извивки на плитките й, като с всички сили се опитваше да овладее дишането си, както и необузданата си страст.

— Рей? — попита Лайза обезпокоена, несигурна.

— Всичко е наред. — Той вдигна глава и после отново се наведе, за да намери устните й. — Само ме пусни… само веднъж… в устата ти… о, скъпа, пусни ме. Този път ще бъда нежен… толкова нежен.

Преди Лайза да може да отрони дума, устните на Рей отново галеха нейните. Още, и още той се наслаждаваше на тяхната мекота, като нежно се плъзгаше по тях, едва ги докосваше, като постепенно се притискаше все по-плътно до нея, а тя сключи ръцете си около врата му и го привличаше към себе си в неосъзнато желание. Когато усети твърдите му зъби да захапват нежно долната й устна, тя изстена беззвучно.

— Да — промълви той, като галеше с език следите от зъбите си. — Отпусни се, малка моя, пожелай ме.

Лайза открехна устните си и потрепери, когато езикът на Рей докосна чувствителната им плът така, сякаш беше негова собствена. Игривата, неуловима настоятелност на ласката му дразнеше устните й и ги предизвикваше да се отворят още, и още, докато изчезне всякаква преграда на неговата власт над нея.

— Да — каза той гърлено. — Точно така. Точно така.

Чувственото присъствие на езика на Рей в устата на Лайза, език, който се плъзгаше и извиваше, я накара да извика леко от непознатото усещане. От стомаха й се надигаха вълни топлина, които я заливаха и я караха да се чувства като в треска, която превръщаше костите й в нещо меко като мед. Тя се устремяваше към силата на Рей, без да го съзнава, защото всичко, което чувстваше сега, бе ритмичното проникване и излизане на езика му, който я галеше. Тя се предаде изцяло както на надигащата се топлина в собственото й тяло, така и на него, като отвръщаше на плъзгащата се настойчивост на езика му със своя език. Изпитваше наслада от вкуса и от докосването на плътта му, примамвана все по-дълбоко и по-дълбоко в горещата му уста, докато се оказа, че отвръща на целувката му така дълбоко, както я и получаваше.

След дълго, много дълго време Рей се изправи. Той нежно докосна Лайза по гърдите, като се опитваше, но неуспешно, да овладее тръпките на желание, които го покосяваха. Когато разбра, че същите диви тръпки преминават и през нейното тяло, той не можа да задуши един гърлен победен звук на мъжко желание. Тя беше напълно невинна, а въпреки това само от една целувка започна да трепери от желание по него.

— Петата целувка — промълви най-после Лайза като на сън, като триеше бузата си о голите гърди на Рей. — Нямам търпение за шестата.

— Аз също. Но ще те целуна, дори и това да ме убие, нещо, което напълно би могло да се случи.

Рей видя объркването в очите на Лайза и се усмихна, въпреки че тялото му беше обзето от желание.

— Ти ми приличаш на малко любопитно коте. Баща ти никога ли не ти е казвал, че любопитството убило котката?

— Обаче удовлетворяването на любопитството й я върнало към живот.

Детското остроумие отекна в съзнанието на Рей, но не го успокои. Не искаше да се възползва от нейната неопитност и да я съблазни, без да й даде възможност дори да му се противопостави. Съвестта не му позволяваше да вземе жена, която дори не знаеше името му. Но пък и не искаше да й каже кой е в действителност. Не искаше вместо чувственост да види знаците на долара в очите й, когато го погледнеше.

Въпреки всичко я желаеше. Искаше я до такава степен, че целият трепереше. Обаче нямаше да я вземе. Можеше да прави любов с хиляди жени. Но тази невинна усмивка можеше да му даде само Лайза.