Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Rancher and the Runaway Bride, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 59 гласа)

Информация

Корекция
tsocheto (2010)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2010)

Издание:

Джоан Джонстън. Пътят на ястреба

ИК „Арлекин България“ ЕООД, София, 2002

Редактор: Ани Димитрова

ISBN: 054–11–0137–2

История

  1. — Добавяне

Първа глава

— Мога ли да те целуна за лека нощ, Тейт?

— Разбира се, Ханк.

— Братята ти…

— Остави ги. Вече съм голяма и няма защо да искам разрешение от Фарън или Гард за една обикновена целувка на раздяла.

Двамата стояха в тъмната част на верандата зад една от колоните, които украсяваха фасадата. Тейт Уайтлоу пристъпи към високия каубой и го прегърна.

Ханк се възползва и я привлече в обятията си. Тялото й се притисна към неговото. Изведнъж й стана неудобно, защото усети, че той се е възбудил — между тях бе само меката тъкан на джинсите. Устните му намериха нейните, но целувката съвсем не бе пожелание за „Лека нощ“. Тейт вече съжаляваше, че му бе позволила да я целуне.

— Ханк — пое въздух тя и се отдръпна. — Не мисля, че…

В отговор ръцете му я обгърнаха още по-плътно. Тейт се опита да го отблъсне. Той хвана късата й коса с една ръка и изви лицето й за нова целувка.

— Ханк, с-спри!

Но обзет от страст, той не чуваше молбите й. Тейт реши, че е настъпило време за решителни действия, когато изведнъж нещата се промениха. Тя разбра, че на сцената се е появило ново действащо лице. Ханк нададе вик на изненада и се отдели от нея. Брат й Фарън бе сграбчил ризата му и го бе отблъснал на разстояние.

— Какво, по дяволите, правиш със сестра ми? — Ханк премигаше стъписан. — Целуваш я! Кой ти даде разрешение да я целуваш?

— Аз! — процеди Тейт със стиснати зъби. Ръцете й бяха на хълбоците, главата — гордо изправена. — А на вас кой даде разрешение да се намесвате?

— Като видя да мачкат сестричката ми…

— Сама мога да се погрижа за себе си!

Тейт не отричаше, че с нея бяха постъпили грубо. Е, Ханк бе малко по-буен, ала това бе всичко. Можеше да се справи и без намесата на братята си.

За неин ужас Гард се показа от дома и попита:

— Какво става тук?

— Видях с очите си как този негодник натиска Тейт — отговори Фарън.

Гард излезе на верандата. Респектиращият му вид бе достатъчен да предизвика страх у всекиго, а вбесеният поглед бе в състояние да смрази дори гризли.

— Вярно ли е това?

Тейт забеляза как размени поглед с Фарън и след това устните му се разтеглиха в тънка усмивка. Ханк бе осъден. Оставаше само да се произнесе присъдата.

— Изчезвай оттук! — обърна се Гард към Ханк. — И да не си посмял да се върнеш!

Фарън помогна на Ханк да намери посоката към изхода с ляво кроше, а ритникът на Гард му даде начална скорост. Ханк се спъна по стълбите, прескочи ги и като блъсна портичката, изчезна сред облаче прах.

Настана неловка тишина. Тейт с мъка сдържаше сълзите си. Никога нямаше да узнаят колко унизена се чувстваше и трябваше да ги накаже поне с думи! Обърна се навъсено и се втренчи първо в строгите очи на Гард, после в тези на Фарън — погледът му изразя ваше малко повече загриженост и съчувствие.

— И двамата сте доволни, нали? — отряза тя. — Това е четвъртото момче, което гоните от ранчото само за един месец!

— Да, Тейт! — започна Фарън. — Но ако един мъж не може да ни устои, не те заслужава.

— Не ме наставлявайте! — кипна тя. — Стига сте ме утешавали като бебе! Не съм на три години. Не съм даже на тринадесет. На двадесет и три съм! Вече съм голяма!

— Няма нужда обаче да се отнасят лошо с теб. Няма да търпя подобно нещо! — отряза Гард.

— Аз също — добави Фарън.

Тейт наведе глава. Очите й бяха пълни със сълзи. Устните й произнесоха тихо:

— Тази вечер щях да се справя с Ханк. Трябва да ме оставите сама да вземам решения, а понякога и сама да греша.

— Не искаме да те виждаме наранена — каза Фарън, като постави ръка на рамото й.

Тейт се напрегна.

— И мислите, че случилото се току-що не ме нарани?

Фарън и Гард размениха погледи.

— Може би гордостта ти бе засегната малко, но…

— Малко! — Тейт отблъсна ръката на Фарън. — Вие сте невъзможни! И двамата! Изобщо не знаете какво искам или от какво имам нужда. Не можете да си представите какво значи да следите всяка моя стъпка, за да не би случайно да падна. Ако бях дете, щеше да е съвсем естествено, ала вече съм възрастна. Не желая да бъдете мои телохранители!

— И тази вечер ли нямаше нужда от нашата помощ? — попита студено Гард.

— Нямах! — тросна се тя.

Гард повдигна брадичката й и я накара да го погледне в очите.

— Ти не знаеш докъде може да стигне страстта на един мъж, малка сестричке. Нямам намерение да те оставя сама да откриеш това. Докато не се появи мъжът, който ни е нужен…

— Никой вече няма да доближи това място и на сто километра — горчиво отговори Тейт. — Моите любещи ме братя се погрижиха за това. Ще ме държите девствена, докато изсъхна и… — Пръстите на Гард стиснаха брадичката й болезнено и тя замълча. В очите му проблесна яростна искра. Накрая той каза:

— Върви в стаята си и помисли за случилото се тази вечер. Утре ще поговорим по-обстойно.

— Ти да не си ми баща! Никой не може да ме отпраща в стаята като непослушно дете.

— Или ще отидеш доброволно, или аз ще те занеса — заплашително изрече Гард.

— Докато не пуснеш брадичката й, не може да отиде никъде — отбеляза Фарън.

Гард погледна с извинение брат си, после пусна Тейт.

— Лека нощ, Тейт! — каза той.

Тя знаеше, че за Гард спорът има само две страни — неговата и противоположната, която задължително бе неправилна. Стомахът й се сви. Едва дишаше. В гърлото й бе заседнала буца. Очите й се напълниха със сълзи, по тя за нищо на света нямаше да заплаче пред братята си!

Макар да знаеше, че я обичат, й бе неимоверно трудно да се бори с добрите им намерения. Тяхната любов направо я задушаваше. Те не я оставяха да живее свободно.

Майка им бе починала при нейното раждане и тя израсна под грижите на баща си и своите трима братя Гард, Фарън и Джес. Баща им почина, когато тя бе на осем години. Тогава и Джес напусна къщата. От този ден Гард и Фарън отговаряха за нея. Но те се отнасяха твърде сериозно към задълженията си и тя се оказа затворена в ранчото, наречено „Хокс Уей“ — „Пътят на ястреба“. Пазеха я по-зорко от монахиня в манастир. Никога не бе излизала от ранчото, без някои от братята й да я придружи.

Когато Тейт бе по-малка, се събираше с приятелки. Но щом поотрасна, откри, че те се интересуват повече от братята й, отколкото от нея. Накрая престана да ги кани.

Братята не пуснаха Тейт даже да учи в колеж. Вместо това тя получи диплома по управление на стопанската дейност и счетоводна отчетност, като следваше задочно. Нито имаше възможност за обществени контакти, нито притежаваше опит, който би й позволил да се справя с такива като Ханк.

В същото време Гард и Фарън я бяха научили на всички работи по стопанството — от клеймене и кастриране на животните, до ваксиниране и отглеждане на малките. Тя не бе наивна. Беше виждала как се чифтосваха младите коне, които се отглеждаха в „Хокс Уей“. Но не можеше да си представи как този буен акт може да се извършва от хора в леглото…

Засега намираше нескопосаните целувки на селските си обожатели за по-досадни от всичко. Но беше чела, че в отношенията между жената и мъжа има нещо повече. Нещо, което не бе изпитвала. Ако братята й продължаваха така, никога нямаше да открие тайните на любовта!

Беше стигнала до ужасното заключение, че през изминалите месеци никой мъж не се бе осмелил да кръстоса шпага с нейните братя. Ако продължаваше да живее с тях, щеше да остане стара мома. С тях нямаше избор. Само ако напуснеше „Хокс Уей“, можеше да се освободи от тяхната свръх грижовност.

Този инцидент бе последната капка, която преля чашата.

Тейт ги изгледа многозначително. На разсъмване тя щеше да бъде далеч оттук!

Когато вратата се затвори след нея, Фарън възседна ниската ограда на верандата, а Гард се облегна на стената.

— Твърде е красива и това ще й навреди — промълви Гард.

— Трудно е за вярване, че една жена може да изглежда толкова привлекателно с мъжка фланелка и джинси — съгласи се Фарън и поклати глава.

Очите на Гард бяха безизразни.

— Какво ще правим с нея?

— Не мисля, че е възможно да се направи нещо повече от това, което правим.

— Не искам да я виждам наранена.

Фарън почувства тежест в гърдите си.

— Да, зная. Но вече е голяма, Гард. Все някога трябва да я пуснем.

— Още не — намръщи се Гард.

— Кога?

— Не зная. Просто не е дошло времето…

 

 

Както обикновено, на следващото утро малко преди разсъмване Гард и Фарън влязоха в кухнята. Чарли Самотния кон, чудакът полуиндианец, който беше главен готвач и иконом в „Хокс Уей“, откакто майка им бе починала, вече бе поставил кафето на печката и наредил закуска на масата. Само че тази сутрин имаше нещо необичайно. Сестра им я нямаше.

— Къде е Тейт? — попита Гард, докато сядаше на масата.

— Не съм я виждал тази сутрин — отговори Чарли.

— Май все още се сърди и е в стаята си — направи гримаса Гард.

— Пий си кафето, аз ще се кача — предложи Фарън.

Само след миг обаче той се втурна в кухнята.

— Тя не е горе. Избягала е!

Гард скочи така рязко от стола, че го прекатури.

— Какво?! Къде е избягала?

Фарън го сграбчи за раменете и го разтърси яростно:

— Тя не е в стаята и не е спала в леглото си!

Гард се освободи и хукна по стълбите, като вземаше по две стъпала наведнъж. Наистина старото двойно легло бе застлано с плетената кувертюра и очевидно не бе докосвано. Това бе зловещ знак. Обикновено сестра им не си оправяше леглото и след като то бе застлано, значи с това искаше да им каже нещо.

Гард се отправи към вградения гардероб. Сърцето му биеше лудо. Като видя няколкото рокли на Тейт, въздъхна с облекчение — бяха на мястото си по закачалките. Едва ли щяха да бъдат там, ако Тейт бе на пуснала „Хокс Уей“ завинаги.

Гард се обърна и срещна погледа на Фарън, който стоеше край вратата.

— Сигурно е прекарала нощта някъде из ранчото. Ще се появи, когато огладнее.

— Отивам да я търся — каза Фарън.

— Дявол да го вземе! Май и двамата с теб няма да кандисаме, докато не я намерим. Като я хвана, ще й дам…

— Когато я намерим, аз ще водя разговора — твърдо заяви Фарън. — Ти вече напакости достатъчно в отношенията ни с нея.

— Аз ли? Грешката не е моя!

— Има си хас! Ти бе този, който я наказа в стаята!

— Явно не е обърнала внимание на думите ми, нали? — троснато отговори Гард.

В този момент пристигна запъхтян Чарли.

— Вие двамата ще търсите ли момичето, или още ще спорите?

Гард и Фарън се спогледаха, след това последният мина покрай брат си и се спусна по стълбата. Чарли протегна ръка и спря Гард.

— Не мисля, че ще я намерите, момче. Знаех си, че рано или късно това ще се случи.

— Какво искаш да кажеш, старче?

— Бяхте дръпнали докрай юздите на момичето. Мисля, че то има твърде самостоятелен дух, за да остане затворено зад оградата, която издигнахте около нея.

— Беше само за нейно добро!

Чарли поклати глава.

— Май го направихте повече за собствено успокоение, отколкото за нея. След като познавахте майка си, не е чудно, че държахте сестра си изкъсо. Навярно се страхувахте, че ще тръгне по стъпките й и ще ви стъпи на шията…

— Остави мама на мира. Това, което тя направи, няма нищо общо с отношението ни към Тейт!

Чарли обтегна сплетеното въже от сурови кожени ремъци, което държеше в ръка, и не отговори. Гард изръмжа:

— Виждам, че няма смисъл да споря с каменна стена. Тръгвам да търся Тейт и ще я върна у дома. Този път наистина ще я затворя!

Гард и Фарън обиколиха всички височини и падини, минаха през потоци и хълмове из ранчото, разположено в северозападен Тексас, но не намериха и следа от сестра си.

Чарли обаче откри, че старият пикал с ръждясал радиатор и пробит карбуратор, не е на мястото си под навеса, където бе оставен.

Още една проверка в стаята на Тейт показа, че чекмеджето, в което тя държеше бельото си, е празно, тоалетните принадлежности липсваха, както и любимите й тениски и джинси.

На залез вече не можеше да се отрича очевидното. На двадесет и три годишна възраст Тейт Уайтлоу бе избягала от дома си…