Мери Хигинс Кларк
Преди да кажа сбогом (45)

43.

За тридесет и осемте си години Джед Каплан бе имал проблеми с полицията достатъчно често, за да знае кога е под наблюдение. Беше развил шесто чувство, което му показваше, че е следен.

Помирисвам ченгетата от два километра, горчиво си помисли той в понеделник сутрин, когато излетя от апартамента и тръгна към центъра. Надявам се, че обувките ви са удобни, тъй като ще си направим хубава разходчица.

Искаше да се махне от Ню Йорк. Не понасяше живота с майка си. Когато се събуди преди един час, гърбът му беше скован от спането върху скапания матрак на тъпото разтегателно канапе. Влезе в кухнята, за да изпие чаша кафе, и намери майка си край масата, потънала в сълзи.

— Баща ти щеше да стане на осемдесет години днес — каза тя с разтреперан глас. — И да направим празненство. Вместо това седя тук сама и се крия. Срам ме е да погледна съседите в очите.

Джед се опита да я успокои, като й обясни, че е невинен, но не успя.

— Помниш онези стари филми с Едуард Робинсън, нали? — запита тя. — Когато жена му умря, единственото нещо, което остави на сина им, беше бебешкото му столче. И каза, че я правел щастлива само докато още седял на него.

Ейда Каплан размаха пръст пред очите му.

— Аз мога да кажа същото за теб, Джед. Позориш ме. Опетняваш и паметта на баща си.

Джед изтърпя дрънканиците й известно време, после излетя от апартамента, притиснат от безнадеждна клаустрофобия. Трябваше да се махне, но се нуждаеше от паспорта си. Ченгетата знаеха, че мизерното обвинение за марихуаната в спортния сак веднага щеше да бъде отхвърлено в съда, затова конфискуваха документите му. Искаха да са сигурни, че няма да отиде никъде.

Не съм признавал, че тревата е моя, помисли си доволно Джед. Казах им, че не съм докосвал сака от пет години, което си е чистата истина.

Но дори след като това обвинение отпаднеше, проблемите му с ченгетата щяха да продължат. Онези типове щяха да измислят друго нещо, за да го въртят тук.

Проблемът е, помисли си Джед, когато се отби да си купи кафе в един магазин на Бродуей, че единствената информация, която мога да им дам, би заковала мен за експлозията.