Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
’Αντιγόνη, 442 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Обществено достояние)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 28 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2006–2011)

Издание:

Софокъл. Антигона

 

Редактор: Любомир Русанов

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат — ИНВЕСТПРЕС АД

ISBN 954-657-456-2

История

  1. — Добавяне

Пети епизод

Влиза прорицателят Тирезий, воден от дете.

 

ТИРЕЗИЙ

Старей тивански, ний вървиме двама.

Но гледа сал единият от нас:

че слепият не може без водач.

 

КРЕОН

Що има ново, драги ми Тирезий?

 

ТИРЕЗИЙ

Ще ти обадя: само слушай ти.

 

КРЕОН

Не съм отхвърлял твоите съвети,

поне до днес.

 

ТИРЕЗИЙ

До днес честито

държавния ни кораб управляваш.

 

КРЕОН

И много аз на теб дължа.

 

ТИРЕЗИЙ

Но знай,

че твойто щастие бедата застрашава.

 

КРЕОН

Що има? Твоите думи ме смущават.

 

ТИРЕЗИЙ

Ще разбереш ти всичко, щом ти кажа

предвестите на моето изкуство.

Аз бях в свърталището, гдето

предвестниците-птици се събират,

и чух зловещ и гневен писък — с крила

една се с друга биеха и скубеха

те яростно там свойта перушина.

Обзет от ужас, мъртвите от тях

на жертвеника турих аз — и пламък

не се въззе над него; разтопена

маста им се изкапа в пепелта,

с цвъртение и дим. И злъч се пръсна

по въздуха: оголените кости

разтлеяха. Това са предвещания

зловещи — тях каза ми ги отрокът:

той води мен, а аз народа водя.

О, царю, знай — за твоята присъда

тез ужаси града ни сполетяха.

По храмове, по домове, навред

разнесоха месата на убития

Едипов син и птиците, и псетата.

И затова ни нашите молитви,

ни жертви боговете ни приемат,

ни жертвен дим. И благовестен звук

не дават вече птиците, напити

с кръв от тялото на падналия мъж.

Мисли за туй, мой синко! Всички ний

грешим — така на смъртните е отредено.

Ала сгрешилия човек не е безумен,

нито нещастен — ако напразно

не упорства, и се покае за греха си;

упорството невежество показва.

Към мъртвия бъди ти милостив,

на падналия не мъсти. Каква ли слава

над мъртвия да се погавриш, синко?

А да послушаш благ един съвет

приятно е, щом полза носи той.

 

КРЕОН

О, старче, аз единствен съм целта

против когото в сговор мятате

стрели. Сами гадателите мен

не пощадиха; моите роднини

на врага ме продадоха с измяна…

О, радвайте се, сбирайте имот,

индийско злато и янтар от Сарди[1];

но чрез това вий няма да сдобиете

гроб за трупа. Не, дори орлите

Зевсови да отнесат от

кървавата плячка на трупа до неговия трон,

не се боя от таз нечистота

и няма да позволя погребение;

защото знам, че с нищо боговете

да оскверни не може человек.

Най-хитрият от смъртните, Тирезий,

на срамно се падение излага.

С подкупна цел кога се предаде,

на недостойни и лъжливи думи.

 

ТИРЕЗИЙ

Уви! Разбира ли, замисля ли се някой…

 

КРЕОН

Как? Какво

тез твои празни думи означават?

 

ТИРЕЗИЙ

… какво съкровище е разумът

за всички.

 

КРЕОН

Това е вярно.

Както и че безразсъдството е висше зло.

 

ТИРЕЗИЙ

Това е злото, в теб което дреме.

 

КРЕОН

Не искам аз с обида да отвръщам,

гадателю, на теб.

 

ТИРЕЗИЙ

Но правиш го. Пророческите думи

нали сам ти подкупни назова?

 

КРЕОН

Гадателите за пари са жадни.

 

ТИРЕЗИЙ

А всичките тирани пък обичат

безчестно да печелят.

 

КРЕОН

Ти знаеш ли, така като говориш,

че си пред своите господари?

 

ТИРЕЗИЙ

Знам

кому дължиш, че ти спаси града!

 

КРЕОН

Изкусен си гадател, но другар

и на лъжата.

 

ТИРЕЗИЙ

С това ще ме принудиш

да изкажа тайната, в душата ми

запазена до днес.

 

КРЕОН

Говори.

Но подкупът чрез твоите слова

да не говори.

 

ТИРЕЗИЙ

Мислиш ли, че аз до днес

съм само лъгал?

 

КРЕОН

Не ще разклатиш моето решение.

 

ТИРЕЗИЙ

Тогава знай: не много пъти още

на слънцето кръгът ще се обърне,

и смърт един от твоите любими,

ще покоси — отмъщение ще бъде

туй от онез, кои ги няма вече.

Защото хвърли във Аида ти

обречената на живот душа

и я зарови жива в гроб; защото

мъртвеца от приют лиши последен,

обезчести трупа му; извърши

онова, което не е властен

ни човек, ни бог да го направи;

за наказание, грозните Еринии[2],

Аида и небето що владеят,

час сгоден пазят да ти отмъстят

и мъки мъките ще следват.

Сега ще назовеш ли пак подкупни

пророческите думи? Близо час е

и ще изпълнят твоя дом стенания

и плач. Ще се надигнат градове,

в които пси и птици са развлекли

от трупа непогребани меса

и с неговия дух са осквернили

домашните огнища. А стрелите,

събудени от твоите поругания,

аз гневно мятам в твоето сърце:

ръката ми е вярна и летят

те пряко към целта — за теб

отърване няма!… У дома

да си вървим, дете, и нека той

на младите да вади своя гняв;

да си вървим по-скоро: ще научи

как пред съдбата гордостта си ще смири.

 

Излиза.

 

ХОР

О, царю, гневен си замина той,

като остави грозни предсказания!

А откогато времето мени

от черна бяла моята коса,

не помня той лъжовно предсказание

да е изричал.

 

КРЕОН

Както ти, уви,

знам това и аз. И сърцето ми

в смущение трепери — да отстъпя

боя се, а да следвам — още повече!

 

ХОР

Креон, Менойкеев син, бъди разумен.

 

КРЕОН

Какво да правя? Казвай, аз ще слушам.

 

ХОР

Невинната от гибел избави,

и за мъртвеца гроб създай.

 

КРЕОН

Да отстъпя,

съветваш ме, уви, и аз прекланям:

необходимост на това ме кара.

 

ХОР

Побързай, и заради себе си

за тях се погрижи.

 

КРЕОН

Ето ме, отивам.

По-бързо, роби, тичайте насам,

и вие, с търнокопите, по-скоро

побързайте към хълма там, отдалечен,

самичък аз в тъмница я затворих

и своята присъда сам отменям,

като й връщам свободата. Кой знае

дали най-мъдро е да се живее

като пазител на престижа на закона.

Бележки

[1] … индийско злато и янтар от Сарди… — в древността Индия била прочута с несметните си богатства; Сарди е столицата на Лидия, царството на баснословно богатия Крез.

[2] Еринии — богини на възмездието, обитателки на подземния свят.