Читателски коментари (за „Малкият принц “ от Антоан дьо Сент-Екзюпери)

Тази книга е декадентство--при това от лошата му разновидност. ОК, този пичага Екзюпери може да вярва, че „Най-хубавото е невидимо за очите“, но защо го представя като начин на мислене, характерен за децата, чиято гледна точка има претенцията да изразява? Та именно децата твърде малко оценяват „невидимото“, дори обикновено се съмняват, че то въобще съществува (Може да не е много удачен примерът, но аз на 7 години искрено се съмнявах в съществуването на въздуха, след като не се вижда…).

Все пак поне в един ключов момент „чувството за художествена правда“ не е изневерило на автора. Кой в крайна сметка „спасява“ Малкия Принц? Змията. Защото силата е която спасява.