Цитат от романа:
„……..Аз обаче не я слушах. Мислех си за нещо друго — нещо шантаво.
— Знаеш ли какъв ми се ще да стана? Искам да кажа, ако ми дадат да си избера.
— Какъв?
— Знаеш ли тази песен: «Ако някой някого улови в цъфналата ръж»? Иска ми се…
— То е «Ако някой някого целуне в цъфналата ръж» — прекъсна ме Фийби. — Това е едно стихотворение от Барет Върнс.
— Зная, че е стихотворение от Робърт Върнс.
Права беше. То е «Ако някой някого целуне в цъфналата ръж». Тогава обаче не го знаех.
— Мислех, че е «Ако някой някого улови» — казах аз. — Както и да е, аз все си представям малки дечица да си играят на някаква игра в една голяма ръжена нива. Хиляди деца — а наоколо няма никой, никой голям човек, искам да кажа — освен мене. А аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта — искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда накъде отива, аз да изляза отнякъде и да го спася. Ето, това бих правил по цял ден. Просто ми се иска да бъда спасителят в ръжта. Знам, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда. Зная, че е лудост …..“ В колко малко слова е казано толкова много…..
Няма нищо случайно в това,че романа „Спасителя в ръжта“ е един от най-великите американски романи.Дори и в това,че се изучава в американските училища в часовете по литераура.
Чел съм го поне 3–4 пъти.И всеки път откривам нови неща с които романа ме грабва.Или заради това,че остарявам и аз незнам вече защо е така.Според мен този роман не може да остарее,валиден е така да се каже и за днес ,за 2018 .
Вече напълно съм уверен,че децата ,който Дж.Д.Селинджър е мечтаел да спасява,чрез героя на романа си,са в пълна сила и днешните ни деца и подрастващи младежи.Много ми се иска и на мен лично,както и героя на Селинджър да можех да ги спасявам ,да ги пазя зорко да не паднат в „пропаста“ от злините на налагания от медиите буквално по хиляди начини на един брутален бездушен и безмилостен материализъм ,за сметка на тоталното обезличаване,окарикатуряване и закърняване в хората на всички духовни качества,като морал, скромност,духовността в многообразните иу форми,на чуството за справедливост, милост, човещина и любов към ближния.
Затова се чувствам духовен брат на Дж.Д.Селинджър.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.