От „Приказки за размисъл“ и от „Нека ти разкажа“, да не говорим за „Писма до Клаудия“ не останах с впечатление за „добротата“ на Букай като автор. Формата и стила търпят забележки, въпреки, че е напълно възможно да става дума за осакатяване от страна на преводача. Текстовете му са „вътрешни импресии върху източната философия“, но алегориите му са като извадени от задния джоб. И това постоянно натрапване на гещалтпсихологията на всички нива е просто дразнещо.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.