Читателски коментари (за „Шифърът на Леонардо “ от Дан Браун)

Аз четох тази книга на английски и не мисля че стила на Дан Браун е толкова лош, но естествено не е съвършен. Когато излезе не и обърнах внимание, но през 2005 живях в Рим и един ден видях заглавие в Римски вестник: „Ватикана съветва срещу четененто на Кодът на Да Винчи“ Естествено повече не ми трябваше за да си я купя веднага. Отначало като я прочетох си мислех че абсолютно всичко е истина и най-вече теорията му че Свети Петър в деиствителност е Магдалена. След това си купих друга книга просто за да съм сигурна преди да излъжа някой в която се дискутираше колко от написаното в „Кодът на Да Винчи“ е истина. Естествено излезе че повечето е художествена измислица с едно много важно поне за мен изключение: Магдалена не е била проститутка. Тази пък „художествена измислица“ е дело на Папа Грегорий Велики през 591, чиято теория е била че Мария, проститутката която Исус е спасил от смърт която се появява само няколко страници преди Мария Магдалена в книгата на Лука, и Мария Магдалена са един и същи човек, а те не са. Напротив, Мария Магдалена е била богата жена и името и го показва, през този период жените не са имали фамилни имена, нейното идва от града в които е родена Магдала, съвременен Мигдал на западния бряг на Галилейско Море в Израел. Тайната Вечеря, картината по която Дан Браун съди че Свети Петър е всъщност жена се намира в Santa Maria delle Grazie в Милано и е нарисувана на стена и е била реставрирана много пъти, което прави невъзможно да се прецени дали Свети Петър от дясната страна на Исус има или няма женски гърди. Както и да е, тази книга накара много хора, които иначе не биха се замислили, да започнат да си задават логични въпроси по различни религиозни теми и това я прави специална