В един краен квартал на София, където новото жилищно строителство бързо се разраства, между осеметажните блокове като по чудо се е запазила стара дървена къщичка. Всъщност нейното събаряне предстои за оформяне на тревни площи между циментовите човекосвърталища.

Бетонът така е обградил къщичката, че на оня, който погледне от осмия етаж, му се струва, че тя лежи на дъното на циментов кладенец.

Тая къщичка е собственост на Костадин, или по-пълно Костадин Иванов Костадинов, пенсионер — бивш служител в монетната служба на районната пощенска станция. По време на войната бил доброволец и след това — старшина. Той няма наследници, абсолютен собственик е, и се радва на немарливостта на службите, които ежедневно забравят да съборят неговия дом.

Къщичката живее… В смисъл че вътре в нея има живот. Макар той и да не кипи, живот има. Тук се събира старческа компания в един почти измислен утопичен състав: Юсуф, турчин, който някога е имал бръснарница наблизо; Таничка — рускиня от княжеско потекло, доведена на 17 години от своя съпруг Алексей Фьодоров Нецветаев — белогвардейски капитан; Артаки — арменец, също самотник; бивш съдържател на арменското кафене „Арарат“. Има спестени пари от времето на частната собственост и не е заемал държавни служби… И Хаим, който е имал много професии. Той не е принадлежал към кастата на богатите евреи търговии. Постоянно местил една количка с чорапи, копчета, жартиери, безопасни игли по тротоара — лете на сянка, пролет и есен на припек. След войната, в мирния и спокоен живот, свирел на цигулка в състава на оркестър „Шалом Алейхем“ при еврейското читалище… Той също няма никого тук, дори и собствен дом няма и живее в другата стая на Костадиновата къща като наемател.

Костадиновата стая е по-голяма и тук, главно привечер, се събира цялата компания. Животът тече еднообразно, с всички привички от дългото общуване, превърнали се почти в ритуали. Тази малка „държава“ може да се нарече „утопия“, защото е създадена доброволно, по силата на естественото обединение, столетия след утопиите на Мор и Томазо Кампанела. За разлика от онези утопии тази не е измислена. Тя съществува реално и се управлява от свои неписани закони. Никой не се запитва за годината на нейното основаване и никой не се интересува докога ще трае този доброволен договор.

Всичко е предоставено й ръцете на смъртта, която от доста време обикаля квартала съвсем близко около Костадиновата къща — парламента на неписаната утопия.

Късните следобеди минават в игра на табла. Главните съперници са Костадин и Хаим.

И така… два часа и повече преди да се събере целият състав, в стаичката се чуват думите: „дюбеш“, „шеш-беш“, „дюсе“, „геле“, „глупак“, „посерко“, „епек“ и т.н.

Играта между Костадин и Хаим е в разгара си. Идва Артаки, без да поздравява, за да не смути играчите. Последните също не му обръщат внимание. Артаки застава зад гърба на Хаим и забива поглед в таблата. Зарчетата тропат с кокалените си сандалки из древната територия на тази прастара дървена кутия, донесена като реликва от кафенето на Артаки.

Артаки, разбира се, може да седне на стол, но застава зад гърба на Хаим, откъдето е много по-удобно да подсказва на Костадин с погледи, икономични жестове и някои явно вече заучени сигнали. В същото време обаче той може с леко покашлюване или побутване да предупреди Хаим да не бърза, а да се огледа. С други думи, той шпионира и двете страни.

Играта отива вече към своята развръзка. Това е критичният момент, в който се намесва фаталното. Двамата играчи духат в шепите си върху зарчетата, потриват ги в брадичките си или пък поглеждат към тавана, като мърдащите им устни беззвучно произнасят някакви заклинания.

Движенията стават все по-нетърпеливи. Зарчетата бързо минават от ръка в ръка. Взетите пулове със замах се изсипват в другата половина на таблата… докато преди самия край Костадин задържа в шепата си малките кокалени зверчета, съсредоточава се, поглежда подред и двамата, види се, необходим му е чифт, иначе губи… Той подмята зарчетата нависоко, така че да опишат кратка плитка дъга. Едното се завъртява продължително върху връхчето си и започва да жужи като разсърдена пчела. И когато жуженето спира, Костадин въздъхва облекчено и залепя гръб на облегалката на стола. Хаим затваря с трясък таблата, покачва се на масата, поставя кутията на главата си и с видимо нежелание казва: „Аз не знам да играя табла!“… После слиза от масата.

Повече от трийсет години това е условието на играта. Който падне, да се качи на масата и да каже: „Аз не знам да играя табла.“ Тия думи са произнасяни стотици пъти от всеки един и вече не съдържат никакво оскърбление. Но загубата се преживява трудно. И затова сега Хаим започва да си подпява нещо, като гледа безцелно през прозореца навън.

КОСТАДИН

Артаки, да имаш едно яйце?

АРТАКИ

Защо ти е яйце?

КОСТАДИН

Хаим нещо е поприсипнал.

АРТАКИ

Ако от яйце ставаше хубав глас, задникът на кокошката щеше да е славей.

(Хаим променя пеенето със свирукане с уста.)

КОСТАДИН

Оня ден като бих Юсуф, той ми вика: „Майстор си, Костадине, евалла!“ Аз му казвам, че на зарчета е по-добре да падаш, че като падаш, ще се откажеш… Майсторите най-зле свършват… Помниш ли, Артаки, преди трийсет и пет години ще е било… оня Хасковския барбутчия, цяла България го знаеше, факир беше на зарчетата. Помниш ли, една заран като мина край кафенето опърпан като просяк? Хвърли зад гърба си зарчетата и без да се обръща, рече: „дю-шеш“… Всички се надигнаха от масите и вторачиха очи на тротоара — наистина беше „дю-шеш“… И както бяхме зинали, той само се наведе, взе зарчетата и рече: „Тоя дю-шеш ме докара до това дередже“… А какви пари бяха минали през ръцете му!

(Хаим престава да свири и се обръща.)

ХАИМ

Костадине, ти ме би… И аз съм те бил… И ти си турял таблата на главата си. Кажи ми честно, ти ме би, признавам, не че ме е яд, ама кажи ми, тоест, признай си, че предната игра открадна един пул на вземането… Ей така, с малкия пръст го прибра, аз не искам да те обиждам, ти си честен играч, може и без да си искал да си взел един пул повече… с малкия си пръст.

КОСТАДИН

Сега, вие какво, Хаиме… ти си ме бил… Рядко, но си ме бил. Но относно пула… трябваше да ми кажеш в момента. Ти в момента не ми каза, значи сега го измисли това, понеже те е яд.

АРТАКИ

Не обичам тия работи… Тия работи не ги обичам. Приятели сте, играете — що се карате? Нали помните какъв надпис държах над тезгяха едно време? „В Кафене Арарат на Артаки Халаджиян скандала не се повтаря“… И ги гонех такива… Такива аз ги гонех.

КОСТАДИН

Що да го гоня, когато мога да си го бия на табла, когато искам.

ХАИМ

Костадине, ти нали знаеш, че евреинът се е родил седем дена преди дявола?

АРТАКИ (разгъва от хартията бутилка, която с донесъл при идването си). Вижте какво съм ви донесъл! Пет звезди! „Арарат“ — чист арменски коняк. Това шише като го види французинът, веднага ти дава за него две бутилки „Наполеон“ и една французойка!

ХАИМ

Французойката за какво я дава?

КОСТАДИН

Арарат обаче е турска планина.

АРТАКИ

Може цял свят да е турски, но Арарат наш.

КОСТАДИН

Аз казвам да го изпием „Арарат“. Това хората са като държавите. Все това е наше…

ХАИМ

Ако вземем да се разправяме кое е наше и кое е ваше, ще излезе, че всичко е наше, понеже всичко е започнало от библията.

АРТАКИ

Ако не е бил Арарат, къде е щял да си построи Ной ковчега? Ной ковчега си къде е щял да го построи?

КОСТАДИН

Ха сега, де!

АРТАКИ

Чичо ми Оник навремето, ти Костадине го помниш чичо Оник… той умря на 101 години. Като дойде от Австралия, донесе един папагал, който казваше Соломоновите притчи. И околийският искаше да го арестува, понеже говорел завоалирано. Голям простак беше… Голям простак беше…

КОСТАДИН

Кой?

АРТАКИ

Околийския. А жена му си беше чиста курва.

КОСТАДИН

И какво искаш да кажеш сега?

АРТАКИ

Искам да кажа, че ние, арменците, сме стар народ.

КОСТАДИН

И какво общо имат папагалите с околийския?

АРТАКИ

Нямат.

КОСТАДИН

Що го разказваш тогава?

АРТАКИ

За да ви стане ясно.

КОСТАДИН

Сега ни стана ясно.

ХАИМ

Чакай бе, с вашите глупости щях да си забравя охлюва!

(Излиза.)

АРТАКИ

Това с охлювите има ли файда бе, Костадине?

КОСТАДИН

Хаим казва, че действува. Петнайсет години я има тая язва. Трябва да глътне 32 — всеки ден по един. Сега гълта седемнайстия.

АРТАКИ

Мама му стара, това евреите са много упорити, ние арменците сме по-дестинге хора… По дестинге хора сме…

ХАИМ (излиза). Гледайте сега! Хоп! (Глътва охлюва.) Готово!

АРТАКИ (отвръща се). Леле, Хаиме!

КОСТАДИН

Хаим си взе мезето.

АРТАКИ

Между другото едно време князете само „Арарат“ са пили.

КОСТАДИН

Французите имат по-хубави шишета.

АРТАКИ

Французите правят хубави шишета, обаче арменският коняк е по-хубав. Второ, тоя коняк дето го мислиш, че е французин, той също е арменски и само етикетът му е френски… а той е арменски и само етикетът му е френски…

През това време. Хаим свирука на прозореца. Двамата се заслушват в свирката му.

КОСТАДИН

Та какво казваш за чичо си Оник навремето… три дена след това ходи по двора и свири с уста.

ХАИМ (иска да се владее). Аз не свиря с уста… Това, дето го свиря, знаеш ли какво е? Това е „Леката Кавалерия“ от Супе. Когато дядо ти е свирел на върбова свирка, Супе това го е написал на партитура, а аз съм го свирил на втора цигулка в оркестъра „Шалом Алейхем“… От Супе…

КОСТАДИН

А още преди твоят Супе да го напише това за втора цигулка, бях шестгодишен още, когато баща ми се покачи на покрива на плевнята и като разпъна един стар чадър, изрева върху цялото село: „Гледай, народе, как ще ме подеме вятърът и ще хвръкна към звездите!“… И като скочи, почти моментално цопна в едно кравешко лайно. А майка ми докопа една цепеница и взе да го налага пред очите на цялото човечество: „Кой ще те изпере сега от тоя смрад бе, лудньо?“… А Космосът гледаше отгоре и се чудеше — тоя луд ли е, насран ли е?… Супе!…

АРТАКИ

„Леката Кавалерия“ е от Супе.

ХАИМ

Това какво е? (Изважда иззад бюфета бутилка „Арарат“.)

АРТАКИ

Откъде е тоя коняк?

КОСТАДИН

Не знам.

ХАИМ

Ти не знаеш ли, че го имаш?

КОСТАДИН

Откъде го взе?

ХАИМ

Тука зад бюфета…

КОСТАДИН

Аз такова нещо не съм купувал. Хаиме, да не си го купувал ти?

ХАИМ

А, ще купя коняк и ще кажа, че ти си го купувал.

КОСТАДИН

Ама че тъмна работа!

ХАИМ

Тука има нещо и аз ще го разбера.

АРТАКИ

Как ще го разбереш, когато това е мистерия.

КОСТАДИН

Чакай бе, къде е шишето на Артаки?

ХАИМ

Ето го шишето на Артаки!

КОСТАДИН

Значи две са. Да пукна, ако знам откъде дойде това шише!

АРТАКИ

Добре де, какво трябва да се тюхкаме като са две. По-хубаво, че са две. (В коридора се чува трополене.) Таничка иде! Скрийте шишетата!

Костадин прибира бутилките в шкафа. Влиза Таничка.

ТАНИЧКА

Добър вечер, галубчики, момчета мои милички!

Другите я гледат и мълчат.

ТАНИЧКА

Защо не отговаряте? Какво се е случило? Сега обаче аз наистина ще ви втрещя!

Отива от другата страна на шкафа и изважда оттам бутилка „Арарат“. Старците наистина се втрещяват.

ТАНИЧКА

Още като влязох разбрах, че нещо криете от моето тъничко княжеско любопитство.

Хаим отива към шкафа, поотваря вратичката и старците надничат вътре.

ТАНИЧКА

Какво има там, синеокички мои незабравки?

ХАИМ (затваря).

Нищо няма.

ТАНИЧКА

Криете нещо от мене? Така ли? Тогава аз ще си изпия сама тази сладка бутилчица „Арарат“… тази сладка княжевска бутилчица.

АРТАКИ

Таничка, тази сладка княжевска бутилчица „Арарат“ ти откъде я взе?… Тази сладка княжевска бутилчица „Арарат“…

ТАНИЧКА

Първото нещо, което попадна на моите сини княжевски очички, когато влязох, беше тази сладка бутилчица… Днес по обед минах, тука нямаше никой, и аз я скрих, за да ви покажа едно малко фокусче. А сега дайте чашите! (Отива към бюфета.)

КОСТАДИН

Аз ще дам чаши! (С гръб към Таничка изважда чаши.) Таничка, ти колко бутилки остави тук зад шкафа?

ТАНИЧКА

Една! Ето я!

КОСТАДИН

Излиза една повече.

ХАИМ

Слушай сега, Таничка! Аз ще ти обясня.

АРТАКИ

Защо ти?

ХАИМ

Слушай, Таничка! Преди малко Артаки донесе една бутилка коняк „Арарат“. (Изважда от шкафа една бутилка.) Ето я!

ТАНИЧКА

Артаки, гледай сега какво нещо. Като че сме се наговорили. Да знаеш, че ние с тебе ще се оженим.

ХАИМ

Защо за Артаки?

АРТАКИ

Защото Артаки…

ХАИМ

Но аз съм си мечтал едно време, а ти не си мечтал.

ТАНИЧКА

Аз не съм забелязала.

ХАИМ

Защото съм си мечтал незабелязано.

КОСТАДИН

Аз казвам, вместо да ставаме за резил, да пийнем коняк.

ТАНИЧКА

Две бутилчици арменско коняче!

ХАИМ

Нищо подобно. След като Артаки донесе една бутилка, аз извадих иззад шкафа още една. (Изважда от шкафа и другата бутилка.) Ето я!

ТАНИЧКА

Три? Хаимчик, ние като че ли сме се наговорили и тримата.

ХАИМ

Ама не сме. Ти колко бутилки остави днес зад шкафа?

ТАНИЧКА

Една.

ХАИМ

Значи три са. Правилно е.

КОСТАДИН

Кое е правилно? Тая, дето ти я намери, откъде е?

ХАИМ

Ти сега съвсем ме обърка… А, да! Това се питам сега… защо са три?

ТАНИЧКА

Ами защото са три. Сега ще налеем най-напред от моята!

Таничка налива.

ХАИМ

Аз тая работа ще я разбера.

АРТАКИ

Ти все искаш всичко да разбереш… Все да разбереш всичко…

ХАИМ

Искаш да кажеш, че евреите си пъхат носа навсякъде?

АРТАКИ

Не искам това да кажа.

ХАИМ

А какво каза?

КОСТАДИН (на Артаки). Ха да видиш сега лесно ли се живее с него!

ХАИМ

Значи с евреин трудно се живее?

КОСТАДИН

Не бе човек!

ХАИМ

С евреин зле, но без евреин още по-зле.

АРТАКИ

А без арменец, ни евреин, ни българин, ни турчин.

ТАНИЧКА

Слушайте вие, малки нации!… Вие защо се дърляте?

ХАИМ

Таничка, аз не се дърлям. Аз се защитавам.

КОСТАДИН

Тебе сега те е яд дето падна на табла.

АРТАКИ

Падна де…

ХАИМ

Добре. Тогава ще ти го кажа в очите. Паднах, защото ти ме ръгаше уж че ми показваш, а пък зад гърба ми му правеше знаци. Знаеш ли как се казва това, дето подсказваш на двама души?

ТАНИЧКА

Шпионин… Артаки е шпионин, който служи на две разузнавания.

ХАИМ

Благодаря ти, Таничка… Защото аз, ако бях послушал брат си да замина с него за Израел…

ТАНИЧКА

Сега нямаше да имаш Костадин, Артаки, Юсуф и Таничка… Да живее нашата славна република.

АРТАКИ

Като си помисли човек как могат да си живеят народите…

ТАНИЧКА

Някога в Русия… в Тамбовск… аз бях деветгодишна още… имах леля… леля Олга… графиня Олга Станюк-Астафиева. Нейният мъж, чичо Измир, беше двайсет и пет години по-стар…

ХАИМ

Разкажи ни, Таничка!

ТАНИЧКА

Всеки разказван спомен скъсява живота на човека поне с една година. (Взима китарата от ъгъла и докосвайки струните, тихо запява.) „Очи черные, очи жгучие…“

ХАИМ

Защо го няма Юсуф?

АРТАКИ

И вчера дойде по мръкнало Юсуф…

ХАИМ

Костадине, къде ходи Юсуф от пет-шест дена?

АРТАКИ

От пет-шест дена идва все по мръкнало…

ТАНИЧКА

„Как баюс я вас…“ Юсуф е при жена.

АРТАКИ

Юсуф?

ХАИМ

При жена?

ТАНИЧКА

Юсуф ходи при една жена.

КОСТАДИН

Юсуф го знам от младини… Юсуф само при една не може да ходи.

АРТАКИ

Юсуф беше женкар.

ХАИМ

И затова не можа да се ожени.

КОСТАДИН

Сега никой от нас не е женен… Какво ли си е викал Юсуф едно време: нека да им измрат жените, тогава ще ги видя аз тях…

АРТАКИ

Ние, арменците, казваме: най-добър е оня, който умре пръв в къщата, та да им гледа сеира на живите.

ХАИМ

Вие не сте много мъдър народ, Артаки. Стар народ сте, но не сте много мъдър. И поговорките ви… повечето лакърдии, не са библейски вашите работи.

АРТАКИ

Нашите поговорки са весели.

ХАИМ

Вие, арменците, сте зевзеци.

АРТАКИ

Българите са зевзеци.

КОСТАДИН

Българинът не е зевзек, Артаки. Българинът е сеирджия. За сеир може да зареже всичко — и ралото, и мотиката, и бога, и царя… Господ едно време, като обикалял по земята, минал край българина, който седял на сянка и дялкал пръчка с чекийката си. „Откога дялкаш тука?“ — попитал го Господ. „Аа, отдавна дялкам. Дядо ми едно време дялкал тука и преди да умре, рекъл на баща ми: «Ще дялкаш тука и ще гледаш колко овце докарва съседът…» Баща ми, преди да умре, ми каза това, дето му рекъл дядо, и аз дялкам и броя вечер овцете на съседа“… „Хубаво ли ти става като дялкаш?“… „Е па, хубаво!“ — отвърнал българинът. „Дялкай тогава!“ И оттогава българинът си дялка.

ХАИМ

Един евреин никога няма да съчини такава приказка за себе си.

КОСТАДИН

Затова сте на това дередже. А българинът още си дялка.

АРТАКИ

Ти беше трудолюбив човек, Костадине. Аз те помня… ти и в кафенето рядко идваше… Рядко идваше в кафенето.

ХАИМ

Защо се черниш с такива приказки? Помниш ли една вечер, преди да ме пратят на лагер, през бомбардировките, когато удариха и нашата къща. Ти ме извика. Рече ми: „Ще живееш у дома“… Аз носех еврейска значка тогава, ти ме покани с жената. Цветана — жена ти, беше сварила кокошка. Не бях ял по-хубава кокошка.

КОСТАДИН

Когато сиромахът яде кокошка, или той е болен, или кокошката.

ТАНИЧКА (припява).

„Очи черные, очи жгучие…“

КОСТАДИН (на Хаим).

Искаш да кажеш, че българинът се гаври с всичко — и с бога, и с царя, и с децата си, и със здравето си, и с болестта си… Защо са оцелели народите знаеш ли? Турчинът е оцелял, понеже се е молил, арменецът — понеже се е хвалил, руснакът — понеже е страдал, българинът — понеже се е гаврил.

ХАИМ

А евреинът?

КОСТАДИН

Евреинът — понеже е евреин.

ТАНИЧКА

А Юсуф ходи при жена. Изтървахме го Юсуф.

ХАИМ

Кажи, Таничка, къде ходи? Кажи, че се одремахме. Каква е тая жена.

ТАНИЧКА

Млада. На петдесет години. На петдесет години леля Олга изглеждаше като момиченце. Беше тъничка, макар че ние, рускините, рано надебеляваме.

ХАИМ

Ей, Таничка, какви сравнения имаш… тъничка като арменско коняче! Хем не може да бъде вярно, хем си го представяш.

АРТАКИ

Защото арменският коняк има една тънка миризма на жена.

КОСТАДИН

Нека си походи Юсуф, сега му е паднало.

АРТАКИ

Една тънка миризма на жена…

ХАИМ

А каква е тая жена, Таничка?

ТАНИЧКА

Кой може да разбере каква е тая или оная жена? Жената сама не се разбира, вие, мъжете, искате да я разберете. Ами нали ако се разбере какво е жената, тоя свят ще загуби смисъла си. А ясното — това е смъртта на човека.

КОСТАДИН

Таничка, какви работи ни приказваш… Ние с моята Цветана нямахме време да си приказваме за такива работи… Само веднъж ми мина през главата нещо подобно… една нощ беше. Рекох й: „Обърни се към мене!“… А тя беше сърдита и ме ръгна с лакът в далака: Страшно ме заболя, защото не се надявах. Българската булка нощем се сърди, не е като французойката.

АРТАКИ

Всяка нация с булката си…

КОСТАДИН

Помня, че на сутринта отидох до Нови хан. Рекох си, че като вляза в гората и ще ми мине. А то — борова гора. Борът не е дърво. Стои като началник. Не можеш да приказваш с него. Боровата гора е учреждение.

АРТАКИ

Хубаво е като нямаш какво да правиш. Като нямаш какво да правиш много е хубаво.

ХАИМ

Хубаво е, ама е никакво.

КОСТАДИН

Ние друга работа нямаме, освен да чакаме… Ние вече сме се надвесили.

АРТАКИ

Ти, ако си се надвесил, аз не съм.

ХАИМ

Не ви ли се струва, че ние ще се видим един ден на оня свят?

КОСТАДИН

Вие, евреите, по се събирате, ама аз не знам българин да се е събирал с друг българин на оня свят.

АРТАКИ

Хаиме, помниш ли оня изверг Методи — стражаря, като ти ритна количката навремето и всичко се разпиля пред кафенето…

Стенният часовник бие.

АРТАКИ

Костадине, колко е часът?

КОСТАДИН

Колко удари?

АРТАКИ

Пет.

КОСТАДИН

Колко показва?

АРТАКИ

Шест.

КОСТАДИН

Значи е седем без петнайсет.

ХАИМ

Трийсет години го наблюдавам и не мога да му разбера системата.

КОСТАДИН

Аз не мога да я разбера, ти ще я разбереш.

ХАИМ

Е, добре де, как го познаваш?

КОСТАДИН

По чувство. Аз мога да познавам и без да бие, и без да показва. Едно време като работих в колетната служба, като спре часовникът в пощата, началникът извика: „Костадине, колко е часът?“ И аз му кажа, и той курдиса държавния часовник.

Отвън се звъни. Хаим излиза.

АРТАКИ

Кой може да е?

КОСТАДИН

Знам кой е.

АРТАКИ

Юсуф.

КОСТАДИН

Защо ще звъни Юсуф… Раздавачът е.

Хаим влиза и подава на Костадин писмо.

КОСТАДИН

Знам го какво е. Остави го там на бюфета, дето е оня куп с другите писма.

Отвън в коридора се чува трополене от стъпки.

КОСТАДИН

Това е Юсуф!

АРТАКИ

Хайде да се направим на заспали!

Насядат на столовете, по леглото и се преструват на заспали. Влиза ЮСУФ

ЮСУФ (оглежда се).

Щом са заспали, аз да си вървя!

Тръгва.

АРТАКИ

Юсуф!

Всички отварят очи.

ЮСУФ

Разбрах, че не спите.

АРТАКИ

По какво разбра?

ЮСУФ

Ами нали извика „Юсуф“! (Вижда бутилката.) Арменски коняк „Арарат“! Арарат е турска планина.

АРТАКИ

От дълбока древност още Арарат си е бил наш. Още от дълбока древност.

ЮСУФ

Разорен търговец, стари сметки проверява.

ХАИМ

Ти къде беше, Юсуф?

ЮСУФ

Малко коняче няма ли да налеете?

ТАНИЧКА (налива му коняк).

Не казва Юсуф… Разкапа се компанията.

КОСТАДИН

В такива работи човек не бива да се меси.

ТАНИЧКА (подпява).

„Очи черные…“

ХАИМ

Кажи, кажи, Юсуфе, ние и без това знаем.

ЮСУФ

Какво?

АРТАКИ

Черноока ли е?

КОСТАДИН

Може и да е руса, на вас какво ви влиза в работата?

ЮСУФ

Вие мислите, че ходя при жена?

ХАИМ

Ние го знаем.

ЮСУФ

Хубаво.

ТАНИЧКА

Кажи им, Юсуф!

ЮСУФ

Какво?

ТАНИЧКА

Това, което искат да им кажеш.

ЮСУФ

Какво искат?

АРТАКИ

Да не е арменка?

ЮСУФ

Вие мислите, че ходя при жена?

ХАИМ

Ние го знаем.

ЮСУФ

Вие сте си пийнали и ме подмятате.

ХАИМ

Ние тайни от години нямаме… Караме одеве Таничка да ни разкаже за оня там, оная история… тя не иска. Какви смехове са били тука. Сега само седим… И табла не ни се играе вече.

КОСТАДИН

Нали играхме на табла?

ЮСУФ

Кой падна?

ХАИМ

Костадине, и ти си падал.

ТАНИЧКА

Не иска да каже Юсуф. И правилно. Това е тайна. Ех, да можех сега да си имам една тайна…

АРТАКИ

На мене ми се доспа.

ХАИМ

Кажи бе, Юсуфе!

ТАНИЧКА

Най-хубаво е май да си ходим. Нищо не става вече от нас. От вечер на вечер повече се скапвате.

КОСТАДИН

Омръзнали сме си… Всичко сме си казали… На табла все един и същи бие. Ей го е, Артаки заспа… Артаки вече се е надвесил.

АРТАКИ

Баба ти се е надвесила. Казвам, че баба ти се е надвесила.

ХАИМ

Юсуф скапа компанията.

ЮСУФ

Юсуф, Юсуф.

АРТАКИ

Баба ти се е надвесила.

ТАНИЧКА (става).

Утре вечер аз сигурно няма да дойда.

АРТАКИ

Аз ще те изпратя.

ХАИМ

Видя ли бе, Юсуфе? И аз ще се затворя оттатък в стаята. И аз няма да идвам.

КОСТАДИН

Ще излезе, че на мене се сърдите.

ТАНИЧКА

Остарях аз, Хаимчик! Хайде, Артаки!

ХАИМ

Чакайте бе! Какво правите вие? Ами ако утре вечер не се видим…

АРТАКИ

Няма да изпукаме. И Таничка ще дойде пак, и аз ще дойда.

ТАНИЧКА

Таничка идва и си отива. Всеки ден едно и също… Нито един бал, нито един прием. От хиляди години насам мъж не ми е подавал ръка да сляза от коня.

ХАИМ

Не ви пущам! Докато Юсуф не каже, няма да ви пусна!

КОСТАДИН

Ти, Хаиме, си чуден човек. Ами човекът не иска да каже.

ХАИМ

Как така да не иска, бе? Къде се намира той? Щом един човек разбива компанията, той е длъжен да каже защо!

ЮСУФ

Не съм длъжен. Нали съм тука.

ХАИМ

Ти не си тука. Ти сега не си тука.

АРТАКИ

Хаиме, тая работи насила не става… насила не става тая работа…

ХАИМ

А защо той прави така с нас? Тогава и аз ще се подключа оттатък!

ЮСУФ

Подключи се!

ХАИМ

Няма да се подключа.

ЮСУФ

Недей се подключва.

ХАИМ

Ще се подключа.

ЮСУФ

Какво искаш сега?

ХАИМ

Искам да кажеш!

ЮСУФ

Не мога да ви кажа… И какво ще стане като ви кажа? По-кьопаво ще ви стане…

ХАИМ

Ти сега направи още по-лошо като каза, че ще ни стане кьопаво. И аз сега ще се премятам цяла нощ в кревата и да си мисля от какво ще ми стане по-кьопаво.

АРТАКИ

Юсуфе, трябва да кажеш!

ЮСУФ

Какво да ви кажа?… Аз си знаех, че ще Ви кажа… Вкарах си и двата крака в един чепик. Обещайте ми само, че от тука нищо няма да излезе!

ХАИМ

Ти съмняваш ли се?

ЮСУФ

Голям грях правя… Обещал бях да не казвам никому… Преди десетина дена като тръгвах за насам, затварям зад гърба си външната врата и чувам, че се чука на прозорец. Тихичко се почука, някак уплашено. Ослушах се. Чукането се повтори като изпод земята. Наведох се и гледам в безистена на малкото прозорче до тротоара човешки очи. Големи очи на болен човек…

ХАИМ

Юсуфе, моля ти се!

ЮСУФ

Късно е да ми се молиш, аз почнах вече…

АРТАКИ

Разказвай, Юсуфе!

ЮСУФ

И ми приви знаци да ида при него. Влязох в мазето. Тъмно. Влажно. Мирише. Човекът лежи в леглото като в гроб. Сигурно едва се е добрал до прозореца и пак е легнал. „Моля ви… там на другия край… дето е парното има чешма. Напълнете ми тая кана с вода!“… Говори развалено български с германски думи. Донесох му вода. Той ме хвана за ръката и рече: „Нали няма да ме издадете?“… И аз му казах: „Найн!“… Обясних му, че знам малко немски, че съм работил преди войната в Германия по пътищата… На другия ден сам отидох при него. Купих му един хляб и малко салам. Напълних каната с вода. После пак… и така всеки ден.

ХАИМ

Мислехме, че ходиш при жена.

АРТАКИ

Я, гледай ти!

ЮСУФ

Разказа ми историята си и много други работи. През четирийсет и трета година скочил от един немски ешалон, който заминавал за източния фронт. Една вдовица го крила, докато свърши войната. Миналата година умряла. И аз се сетих, че я познавам тая вдовица. През един вход от мене живееше… Той не иска да отиде в Германия. Страх го е… „Аз нищо не съм направил, вика — но знам, че в Германия ги съдят. Нали няма да ме издадеш?“ Ето такива работи стават. Мене няма кой да ме гледа, аз него гледам… Казва се хер Браун. И няма сили да се изкашля.

АРТАКИ

Трагедия!

ТАНИЧКА

Ешалон за Русия…

ЮСУФ

Вдовицата му оставила малко пари, но ги свършил. Докато бил здрав, излизал тайно, ходел чак на другия край на София, дърва да нацепи, кюмур да пренесе. И по тъмно се прибирал. Но сега е болен.

АРТАКИ

Че той какво е виновен, та да го е страх да се върне? Чужда воля е изпълнявал.

ЮСУФ

Една наша поговорка казва: „И лъкът е виновен, и стрелата е виновна“… Знам ли какви са поговорките на германците?

КОСТАДИН (след пауза).

Това не може да бъде. Първо: защото не може да бъде и второ — защото Юсуф се прави на ударен. Юсуфе, ти тия работи можеш да ги разправяш на другите, но не и на мене… Толкова години са минали от войната, и той се криел в мазето, че пренасял кюмур, че вдовицата го криела… Остави тая работа!

АРТАКИ (на Юсуф).

Костадин иска да каже, че няма такъв германец.

ЮСУФ

Може да няма, но има.

ХАИМ

Казваш, че е болен.

ЮСУФ

Болен е.

ХАИМ

Ти огледа ли се така из стаята?

ЮСУФ

Каква стая… това е гроб.

ХАИМ

Да си видял така жици… нещо като куфарче?

АРТАКИ

Германците носят куфарчета.

ТАНИЧКА

Хаим иска да каже, че може да е шпионин.

АРТАКИ (на Юсуф, след пауза).

Ти не огледа ли така наоколо, дали няма жици?

ЮСУФ

Има само едни мокри стени и една кушетка.

ХАИМ

Под кушетката…

ЮСУФ

Не съм надничал под кушетката.

АРТАКИ

Не те ли е карал да му пуснеш едно писмо?

ЮСУФ

Той няма сили да се изкашля.

АРТАКИ

Гледах преди години едно кино… един артист като се правеше на болен.

ХАИМ (на Юсуф).

Ти не си ли се опитвал да го изпиташ?

ЮСУФ

Как да го изпитам?

ХАИМ

Да речем, че уж се разхождаш из стаята и изведнъж да се обърнеш към него.

ЮСУФ

Е?

ХАИМ

Може да се издаде.

КОСТАДИН

Юсуфе, верно ли е това дето го разказваш?

ЮСУФ

Верно е.

КОСТАДИН

Щом е верно, значи няма страшно. Ще отидем в милицията и ще кажем. Хората ще му помогнат.

ЮСУФ

Така значи, Костадине?

КОСТАДИН

За негово добро е.

ЮСУФ

Едно време, Костадине, след Девети септември, на тебе ти се чуваше думата из махалата. Помня, колко пъти ходи при началника да ходатайствуваш да не ми затварят бръснарницата. Верно, че нищо не излезе от тая работа, но важното е, че ти ходи… Защо искаш сега…

КОСТАДИН

А ти защо ни го разправи всичко това?

ЮСУФ

Защото сме приятели.

АРТАКИ

Аз ще си ходя.

ХАИМ

Как така ще си ходиш?

АРТАКИ

Късно е.

ХАИМ

Да си си отишъл по-рано. Вече е късно. И ти знаеш, и ние знаем.

АРТАКИ

Какво знам аз бе, Хаиме! Знам това, дето го каза Юсуф… Това, дето го каза Юсуф, това знам… Чичо ми Оник навремето…

КОСТАДИН

Остави сега чичо си Оник! Става дума за германеца.

АРТАКИ

Аз германец не съм виждал.

ХАИМ

Аз виждал ли съм го?

АРТАКИ (объркано).

Хаиме, ти понеже Артаки сега, ама то така всеки може и като се обърне, защото, Юсуф, кой знае дали не е вярно, понеже всички вие сте дестинге, а, германеца какво си мислиш ти?

КОСТАДИН

Ясно бе, Артаки! Може да е изпаднал германец! И най-добре е… за негово добро е, да кажем в милицията.

ЮСУФ

Защо ме изюдихте вие? Вие ми обещахте, и аз съм му обещал…

ТАНИЧКА

Не е честно, Костадине, това е насилие над волята му.

КОСТАДИН

Обади се у тебе белогвардейската милост, Таничка.

ТАНИЧКА

Аз не съм белогвардейка. Аз съм рускиня… Какво знаеш ти?

ЮСУФ

Защо ме изюдихте? Вие ми дадохте дума.

ХАИМ

Ти, Юсуфе, защо го сподели това с нас?

ЮСУФ

Защото сме приятели.

(Пауза.)

ТАНИЧКА (вади пари и ги дава на Юсуф).

Вземи тия два лева, Юсуфе! Виж там… Купи му нещо за ядене за утре.

КОСТАДИН (също вади пари).

Ето ти един лев и от мене.

Артаки също му дава левче. Юсуф изважда от джоба си банкнота.

ЮСУФ

И аз давам един. Връщам на Таничка един лев. По равно.

ХАИМ

Какво ме гледате? Мислите, че няма да дам и аз? Утре като взема пенсията и аз ще дам един лев.

ТАНИЧКА (връща левчето на Юсуф).

За Хаим. На заем му го давам. Утре ще ми го върне… Вземи му и някакво лекарство за кашлица!

Таничка взема китарата, и тихо си подпява „Очи черные…“

АРТАКИ

Какво нещо е животът…

ТАНИЧКА

„… очи красние… и прекрасние…“

КОСТАДИН (на Хаим тихичко).

Хаиме, аз съм малко обезпокоен.

ТАНИЧКА

„… как люблю я вас…“

КОСТАДИН

Не че ме е страх… Обезпокоен съм…

ТАНИЧКА

„… в знак на добрим час, полюбила вас…“

Към следващата част или към съдържанието

Иван Радоев Чудо (2)

Метаданни

Данни

Информация

История

Сваляне / Връзки

Първа картина

Иван Радоев
Чудо (2)