Рада Москова
Морска история

Морето още отзарана

си върза панделки от пяна,

разби се във скалите — „бух“ —

и пръсна сто чувала пух.

Гърбици пенести издигна,

накъдри крайчета, премигна

и близна пясъка златист,

като че е паница с грис.

 

А под морския под

върви октопод.

Накъде? Не му е ясно —

наляво или пък надясно?

Напред ли, или пък назад?

Върви и му се вие свят.

Как се ходи така —

едновременно с осем крака?

Два крачат настрана

след някаква вълна,

два други пък назад

към някакъв познат.

Върви накриво, очевидно,

това раковидно.

 

Под скалите в дупките

рапани си къдрят черупките.

 

Две попчета

играят на топчета.

Дълбоко в синята вода

водорасли развяват брада,

махат на пъстрите рибки,

а осмокраци-раци точат щипки —

„кръц-кръц“, — брадите им подстригват,

вълните гледат и премигват.

 

Морето се разсмя на тънки

и дребни бръчици и гънки,

приклекна край брега послушно

и „пляс-пляс“ каза добродушно.

Нахлупи слънчевата шапка,

засвети, весело изшляпка,

полите си зелени тръсна

и кръгли мидички разпръсна.

 

А по подводната полянка

разхожда тъмната си сянка

морска лисица.

Вместо със прашка

удря с опашка —

лисица-умница.

 

Петстотин медузи

надуват бузи.

(Но кой обръща някакво внимание

на тези стъклени създания?)

 

Бавно се разтварят,

за да разговарят

по важни въпроси,

миди дългокоси.

А рачетата още малки,

със щипки чифт вместо сандалки

от къщи мидени черупки

излизат в пясъчните чупки

и тичат с крачици припряни,

като че някой ще ги хване.

 

Тъй вътре из водите сини

се сменят всякакви картини,

като мозайка многоцветни

стоят за миг, изчезват сетне

милион събития случайни,

сто хиляди различни тайни

в зелените дълбочини.

„— Ш-т!“, казват морските вълни.