Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2011)

Издание:

Рада Москова. Тигърчето Спас

Редактор: Кръстьо Станишев

Художник: Надежда Йончева

Художествен редактор: Елена Маринчева

Технически редактор: Виолета Кръстева

Коректор: Добрина Имова

Издателство „Български писател“, София, 1980

ДПК „Димитър Благоев“, София, 1980

История

  1. — Добавяне

spas-KK.png

Познавам много мила крава,

обикновена уж — кафява,

на линии и на петна,

с рога, извити настрана,

но за бела

със очила!

 

Тя не чете със тях романи,

чете зелените поляни.

В тях като букви из тревата

стоят изписани цветята,

а ситните, засмени лайки

са точици и запетайки.

Пътечки разни две по две

минават вместо редове.

Глухарчетата леки всички

на „И-кратките“ са чертички.

Между стебла, цветя, треви

да търсят свойте букви „И“

насам-натам прехвъркат те.

А кравата чете, чете

туй изречение едничко:

 

„Ах, колко хубаво е всичко!“

 

Но една сутрин тя извика: — О!

не различавам „Ю“ от „О“!

Нито синчец

от скакалец.

Не виждам и да съм кафява,

добре, че помня, че съм крава.

Да сменям очилата трябва!

 

И тръгна бавно към града.

Вървя, вървя, докато ето,

изписа се върху небето

с почерк едър на реда

на хоризонта сам града.

 

И кравата прочете: ГРАД.

 

— Я, гледай, гледай, колко свят!

Автобуси

спорят помежду си,

край тях камиони

с по два-три фургони

и автомобили

се наредили:

— Би-бип, напред!

С ред и без ред

само напред!

Пътят един е,

кой първи да мине?

 

А на ливадата,

там зад оградата

за всяка буболечка

отделна пътечка.

 

Ами сега!

Сети се кравата, вдигна рога.

И изведнъж

застанаха под ред надлъж

автомобилите и камионите,

автобусите и фургоните!

 

И тръгна кравата отпред,

след нея — всичките подред в

тържествено и бавно шествие

без автопроизшествие!

И тъй до главния площад.

А там — началникът на КАТ:

— Предлагам ви най-отговорен пост —

регулировчик върху мост!

 

Но кравата глава изправи

и каза: — Не, благодаря ви!

Регулировчик? Да ви кажа правата,

туй работа ли е за кравата?

От шум глава ме заболя,

пристигнах тук за очила.

Къде е, моля ви, аптеката?

 

И тръгна да върви полека тя,

а хората на улицата право

написаха с големи букви: „Краво,

добре дошла, ура и браво!“

 

Тя очилата набързо смени,

на всички наоколо се поклони,

а автомобилите щом забеляза,

с голяма изненада каза:

— Я гледай, те били големки,

а аз ги виждах като семки,

все друго си е с нови очила!

Но да вървя, глава ме заболя.

При нас на ливадата,

там зад оградата

за всяка буболечка —

отделна пътечка.

 

Зелените поляни аз чета,

чета до късно буквите — цветя.

До тях зелените тревички

са наредени като срички

и като чуденки стърчат стебла.

О, знаете ли колко е приятно! —

въздъхна и потегли тя обратно

към тихата далечина, където

стои написано върху полето

с глухарчета, треви, цветенца

на букви, точки и тиренца

туй изречение едничко:

 

— Ах, колко хубаво е всичко!

Край