Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Herr und Frau Saxeder erlauben sich, Widerstand zu leisten, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

История

  1. — Добавяне (от сайта на преводача)

Втора сцена

(Семейство С. седи на масата, пред тях празни купички за компот. Той става, гледа през прозореца.)

 

ГОСПОДИН С.

 

Сякаш не се е случило нищо. — Другата седмица сливите ще узреят.

 

ГОСПОЖА С.

 

Тази година са по-малко от миналата.

 

ГОСПОДИН С.

 

Затова пък са по-едри и по-хубави.

 

ГОСПОЖА С.

 

Четиридесет и пет кила излязоха миналата година.

 

ГОСПОДИН С.

 

А пък ябълките стигнаха до сто и дванайсет кила.

 

(Изведнъж тя се разплаква. Той отива при нея, гали я.)

 

ГОСПОДИН С.

 

Но какво да направя?

 

ГОСПОЖА С.

 

Нищо. — Не си блъскай ума. Не можеш нищо да направиш. Отдавна мисля за смъртта. Всеки ден… Не помня вече откога… Бях още много млада. Веднъж на ден, дори денят да бе много хубав, си мислех за смъртта. Но не съм си я представяла така…

 

(Господин С. сяда до прозореца, взира се навън.)

 

ГОСПОЖА С.

 

Спомням си как ти измерваше за прозорците и касите на вратите, а пък аз ти държах ролетката. В тази стая беше, тогава изведнъж си помислих, че някой ден тук ще умра.

 

ГОСПОДИН С.

 

Престани!

 

(Тя прекарва ръка над очите си, овладява се.)

 

ГОСПОЖА С.

 

Искаш ли още компот?

 

ГОСПОДИН С.

 

Не. — (става) Вино. Искам чаша вино.

 

ГОСПОЖА С.

 

Сега ще донеса. А ти внимавай.

 

(Госпожа С. излиза, донася бутилка и две чаши, слага ги на масата, сяда, гледа с празен поглед. Господин С. налива чашите.)

 

ГОСПОДИН С.

 

Съжалявам, че стана така.

 

ГОСПОЖА С.

 

Не си виновен за нищо.

 

ГОСПОДИН С.

 

Може би трябваше по-отрано да се защитя.

 

ГОСПОЖА С.

 

Всичките ни спестявания отидоха по съдебни дела…

 

ГОСПОДИН С.

 

Може би трябваше да им кажа какво ще стане, тогава бих могъл да предотвратя всичко.

 

ГОСПОЖА С.

 

Не бива да се упрекваш, ти направи всичко.

 

ГОСПОДИН С.

 

И какво съм постигнал в живота си?

 

ГОСПОЖА С.

 

А какво си искал да постигнеш? Какво?

 

(Той свива рамене.)

 

ГОСПОЖА С.

 

Нали виждаш: изведнъж всичко рухва. Не бива да се упрекваш.

 

(Тя отива до стената и снема една фотография в рамка, на която личи момче на около дванайсет години.)

 

ГОСПОЖА С.

 

Изведнъж всичко рухва. Пада бомба и едно дете е мъртво. Моето дете. Мислиш ли понякога за Ервин? Непрекъснато мисля за него. Ако беше жив, щеше ли всичко да стане така? (окачва снимката обратно на стената) Какво си постигнал в живота си ли? — Къщата, построи я съвсем сам.

 

ГОСПОДИН С.

 

Брат ти ми помагаше, а също Флех и Пренер.

 

ГОСПОЖА С.

 

Затова пък и ти им помогна.

 

ГОСПОДИН С.

 

А пък ти бъркаше хоросан и подаваше тухли. Като си помисля, това бяха всъщност най-хубавите ни години.

 

(Тя плаче.)

 

ГОСПОДИН С.

 

Не плачи, съвсем не бяха толкова хубави. Безработица, война… Хайде, пийни.

 

(Побутва към нея чашата.)

 

ГЛАС

 

Внимание, внимание, говори полицията! Господин Сакседер, срокът изтече, предайте се!

 

ГОСПОДИН С.

 

Наздраве.

 

(Пият.)

 

ГЛАС

 

Съпротивата ви е безполезна. Излагате на опасност и себе си, и жена си, нарушавате закона. Хайде, откажете се, господин Сакседер.

 

ГОСПОЖА С.

 

Часът настъпи. Сега ще влязат и ще ни отведат.

 

ГОСПОДИН С.

 

Защо не го направиха веднага? Казвам ти, не се осмеляват.

 

ГОСПОЖА С.

 

Ще се осмелят.

 

ГОСПОДИН С.

 

Сигурно вън има много любопитни, а и репортери от вестниците, може и телевизията да е там. Затова не смеят да постъпят брутално.

 

ГЛАС

 

Господин Сакседер, приканваме ви за последен път!

 

(Пауза.)

 

ГОСПОДИН С.

 

За последен път и после пак за най-последен път — виждаш ли, не се осмеляват.

 

ГОСПОЖА С.

 

Може би са вече зад къщата.

 

ГОСПОДИН С.

 

Всичко съм барикадирал. Ще се вдигне шум.

 

(Госпожа С. слухти в съседното помещение.)

 

ГЛАС

 

Решихме да отложим още малко полицейската акция. Господин градският съветник Фроман желае да говори с вас, господин Сакседер. Повтарям: господин градският съветник Фроман желае да преговаря с вас, господин Сакседер. Моля, допуснете го в градината.

 

ГОСПОДИН С.

 

Градски съветник! — И желае да преговаря! Да преговаря! Схващаш ли? Да преговаря, това значи, че ще отстъпят.

 

ГОСПОЖА С.

 

Ами да! Един градски съветник, това не е кой да е, той може да се разпореди шосето да мине другаде. — Навярно може.

 

ГОСПОДИН С.

 

Положително! За какво иначе ще преговаря?

 

(Доближава се до прозореца и маха с ръка.)

 

ГЛАС

 

Означава ли вашият знак, че сте съгласен?

 

ГОСПОДИН С.

 

(маха отново)

 

Идва.

 

ГОСПОЖА С.

 

Млад човек е.

 

ГОСПОДИН С.

 

Понякога и младите имат разум.

 

ГОСПОЖА С.

 

Ами ако е полицай, който иска да ни измами. Понякога така постъпват.

 

ГОСПОДИН С.

 

Мене никой не може да ме измами.

 

(Пауза. Фроман се появява на страничния прозорец.)

 

ФРОМАН

 

Господин Сакседер! Дойдох…

 

ГОСПОДИН С.

 

Ама вие съвсем не приличате на градски съветник.

 

ФРОМАН

 

Наистина съм градски съветник. Моля, повярвайте ми. — Ето, имам легитимация.

 

(слага легитимацията си на перваза)

 

ГОСПОДИН С.

 

Вземи я.

 

(Госпожа С. взима легитимацията.)

 

ГОСПОЖА С.

 

За бога, стъпвате точно в бегониите.

 

ФРОМАН

 

Извинявайте, но наистина, сега цветята не са… Да, разбирам, къде да застана?

 

ГОСПОДИН С.

 

Идете на другия прозорец, там има настилка.

 

(Фроман изчезва, отива при задния прозорец, който обаче е затворен. Докато господин С. проучва легитимацията, Фроман жестикулира и тропа по прозореца.)

 

ГОСПОЖА С.

 

Да отворя ли?

 

ГОСПОДИН С.

 

Снимката в легитимацията — това е той. Но при полицията човек никога не е сигурен. — Хайде, отвори му.

 

(Докато господин С. охранява с пушката, госпожа С. отваря втория прозорец.)

 

ФРОМАН

 

Господин Сакседер, моля ви, заклевам ви, оставете пушката. Само за ваше добро е. Как си го представяте? Окопавате се и стреляте безразборно във всички посоки.

 

ГОСПОДИН С.

 

Вече постигнах нещо. Ако не бях стрелял, нямаше повече да сме тук, жена ми и аз.

 

ГОСПОЖА С.

 

Искаха да ни измъкнат, да ни прогонят. Бяха дошли с товарна кола и с полиция. Това не е правилно, моля ви, помогнете ни, господин градски съветник.

 

ФРОМАН

 

Моля, вразумете се. Наистина, едно принудително опразване е нещо много неприятно и мъчително, но вие не ни оставихте друг избор.

 

ГОСПОЖА С.

 

(на мъжа си)

 

Да го поканим ли да влезе, господин градския съветник? Не можем да го държим отвън като амбулантен търговец.

 

ГОСПОДИН С.

 

Добре, моля, заповядайте.

 

ФРОМАН

 

Отворете ми вратата.

 

ГОСПОДИН С.

 

Не, не може, всичко съм барикадирал. Влезте направо през прозореца. Та вие сте още млад.

 

(Фроман се прехвърля през прозореца. Господин С. се отдръпва към стената, държи пушката в ръце. Госпожа С. се разшетва като пред гости, подрежда столовете, забърсва масата и т.н.)

 

ГОСПОЖА С.

 

Може би чашка вино? — Моля, седнете.

 

ФРОМАН

 

(сяда)

 

Но и вие ще пиете с мен. — Нали, на чашка вино се приказва много по-леко.

 

(Госпожа С. налива, занася чаша и на господин С.)

 

ФРОМАН

 

И така, да пием за това всичко да свърши добре.

 

(Вдигат чашите, но всички само отпиват.)

 

ФРОМАН

 

Знаете ли, изненадан съм приятно. Боях се, че ще намеря двама… как да кажа… е, някакви смахнати или побъркани хора. Но вие — вие сте съвсем разумни и уравновесени. Би трябвало да проумеете, че насилието не е истинското средство, с което ще се реши този проблем.

 

ГОСПОДИН С.

 

Говорите тъй, сякаш аз искам да отнема с насилие някому нещо.

 

ФРОМАН

 

В известна степен тъкмо това вършите, защото вече не сте собственикът, имотът е отчужден.

 

ГОСПОДИН С.

 

Не го признаваме. Ще стрелям по всеки, които иска да ми отнеме нещо.

 

ФРОМАН

 

Господин Сакседер, живеем в правова държава…

 

ГОСПОДИН С.

 

Не ме разсмивайте!

 

ФРОМАН

 

Всичко е съвсем законно. Съдът от всички инстанции се произнесе против вас. Проучих делото. Заради съдебните процеси с вас трябваше да допуснем голямо забавяне при строежа на шосето. Знаете ли колко милиона струва това на данъкоплатците? — Но няма как, в една правова държава тези неща не се уреждат по друг начин.

 

ГОСПОДИН С.

 

И какво се получава при вашата правова държава? Неправда!

 

ФРОМАН

 

Не, не! Тук наистина трябва решително да ви възразя. Строим това шосе не за удоволствие или пък за да ви причиним зло. За голямо съжаление сега общият интерес налага правата ви тук да се прекратят. Съдът установи това добросъвестно. Шосето е безусловна необходимост.

 

ГОСПОЖА С.

 

Значи, няма да ни помогнете?

 

ФРОМАН

 

Напротив, разбира се, че ще ви помогна. Но първо трябва да ви обясня в какво положение се намирате.

 

ГОСПОДИН С.

 

Можете да си спестите труда. Умеем и сами да четем съдебни решения и заповеди за опразване.

 

ФРОМАН

 

Добре, тогава ми кажете какво искате? Ще получите подобаващо обезщетение, дори по-високо, отколкото ви се полага, защото сте нямали право да вдигате тук масивна сграда. Но на времето снизходително са си затворили очите, че сте нарушили разпоредбата за строеж. Строго погледнато, сега трябваше да ви погасим стойността на дървена постройка, но ние не сме чудовища, знаем какво ви е струвала такава една къща — и действително, за обезщетението можете по всяко време да си купите другаде равностойно жилище.

 

(Пауза.)

 

ФРОМАН

 

Или пък ще ви съдействам да получите апартамент в нашия най-модерен пансион за възрастни. Там можете да живеете заедно. Там можете да вършите, или да не вършите, каквото си искате. Ще имате най-добро обслужване. Няма да ви се налага да готвите и да чистите. За парите, които ще получите срещу мястото и вашата къща, можете да предприемете най-страхотни неща, пътешествия, или пък да купите нещо за децата и внуците.

 

ГОСПОЖА С.

 

Нашият Ервин загина през войната.

 

ФРОМАН

 

О, така ли… съжалявам. Е, сега мога да разбера колко държите на тази старина. За вас тя е нещо повече от едно място и няколко стени. Сами ли сте я строили?

 

ГОСПОДИН С.

 

Да. Сами я построихме.

 

ГОСПОЖА С.

 

Съвсем сами.

 

ФРОМАН

 

И аз съм израснал в такава къща. Баща ми също я построи сам. Навремето, когато беше безработен.

 

ГОСПОЖА С.

 

И при нас беше така.

 

ФРОМАН

 

Сега къщата също вече я няма. Точно там е вход 14 на грамаден жилищен блок. И на майка ми й беше много трудно, но знаете ли какво казва днес? Радва се, че толкова много хора имат там свое жилище.

 

ГОСПОДИН С.

 

Ах, ще ме разплачете! Господин градски съветник, вървете си, преди да сте надрънкали още по-големи идиотщини.

 

ФРОМАН

 

Не, моля ви, господин Сакседер, наистина съществува такова нещо като съзнание и социално чувство. Опитвам се да достигна до вас, а вие ме отблъсквате. Наистина не заслужавам това. Наистина можете да разчитате на мен, излезте заедно с мен и ще видите, че държа на думата си.

 

ГОСПОДИН С.

 

Ще трябва да си тръгнете сам.

 

ФРОМАН

 

Ама вярвате ли, че можете да промените нещо? Посоката на шосето е веднъж завинаги установена, строежът е стигнал до вашата градина, вече са вложени много милиони шилинги, съдът е постановил решението си, всички съседни имоти отдавна са освободени — какво тогава искате да постигнете?

 

(Госпожа С. плаче.)

 

ФРОМАН

 

Госпожо Сакседер, кажете на мъжа си, че съм прав.

 

(Тя поклаща глава.)

 

ФРОМАН

 

Как може човек да е толкова твърдоглав?

 

ГОСПОДИН С.

 

Защо само строителите на пътища могат да бъдат твърдоглави?

 

ФРОМАН

 

Добре, тогава полицията ще трябва да сломи съпротивата ви. Това ли искате? Наистина, никой няма интерес да действа със сила срещу двама възрастни хора.

 

ГОСПОДИН С.

 

Тогава ни оставете на мира и всичко ще е наред.

 

ФРОМАН

 

Въртим се в кръг, това е безсмислено.

 

ГОСПОДИН С.

 

Да. — Вие направихте, каквото можахте, господин градски съветник. Вярвам ви, че дори ни съчувствате, но вие не ни разбирате. Въпреки това много ви благодаря.

 

ФРОМАН

 

(прави последен опит)

 

Хайде, господин Сакседер, дайте ми пушката.

 

(Господин С. поклаща глава, Фроман иска да отиде при него, господин С. вдига пушката, Фроман стои нерешително до стола си.)

 

ГОСПОДИН С.

 

Ще има мъртви. Искате ли да сте сред тях?

 

ФРОМАН

 

Ама вие… вие наистина ли ще стреляте срещу хора?

 

ГОСПОДИН С.

 

Срещу всеки, които иска да ни прогони.

 

ФРОМАН

 

Нима не чухте какво ви казах?

 

ГОСПОДИН С.

 

О, да. Казахте, че шосето трябва да мине оттук, ако пък вие сте чули каквото аз ви казах, тогава знаете, че ние оставаме тук и че всички съдии, градски управници и строители на пътища могат да ме цунат по задника и че ще застрелям всеки, който иска да ни прогони. Това тук, това е нашият живот. И който иска да ни го отнеме, ще плати също с живота си.

 

ГОСПОЖА С.

 

Моля ви, на колене ви моля, проявете разбиране, господин градски съветник.

 

ФРОМАН

 

Какво мога аз… Мога само да ви помоля и да ви закълна да не се заплитате безнадеждно в тази история. За погашенията ще получите още по-хубава къща и по-голяма градина, в това ще ви помогна.

 

ГОСПОЖА С.

 

Не излизам оттук, не излизам оттук!

 

ФРОМАН

 

Понякога тъкмо отделният човек трябва да принесе жертва за общото благо, всички ваши съседи осъзнаха, че именно тук трябва да се построи детелината. Общото благо, интересите на обществото…

 

(Фроман се сепва, когато забелязва, че говори на стените. Свива рамене, тръгва към прозореца.)

 

ФРОМАН

 

Може би ще премислите още веднъж, каквото ви казах. Ще издействам за вас пред полицията нов срок за размисъл до утре сутринта. Моля ви, също от името на кмета, преценете дали наистина си струва да съсипете залеза на живота си по този начин.

 

ГОСПОДИН С.

 

Лека нощ, господин градски съветник.

 

ФРОМАН

 

Заклевам ви…

 

(прехвърля се през прозореца)

 

ЗАВЕСА