Серия
Упанишади
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от санскрит
, (Пълни авторски права)
Форма
Религиозен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 3 гласа)
Източник
bezmonitor.com

Първа глава

Първа брахмана

1. ОМ. Зората, наистина, е главата на жертвения кон, слънцето — окото му, вятърът — дъхът му, неговата уста е огънят Вайшнавара, годината е тялото му, небето е гърбът на жертвения кон, междинното пространство — коремът му, земята — слабините му, посоките (на света) страните му, междинните посоки — ребрата му, сезоните — крайниците му, месеците и половините на месеците — ставите му, дните и нощите — краката му, звездите — костите му, облаците — месото му, храната в стомаха му е пясъкът, реките са жилите му, черният дроб и дробовете — планините, тревите и дърветата са косите му, изгряващото (слънце) — предната му половина, залязващото — задната половина; когато се озъби блясва мълния, когато потрепери, гърми, когато уринира — вали дъжд; словото е неговия глас.

2. Наистина, за коня денят е породен като (съда) Махиман, който се поставя отпред; утробата му е в източното море. Нощта за коня е породена като (съда) Махиман, който се поставя отзад; нейната утроба е в западното море. Наистина, тези два (съда) Махиман са породени от двете страни на коня. Бидейки хайа (кон), той носи боговете, ваджин (кон) — гандхарвите, арван — асурите, ашва — хората. Морето е негов роднина, морето е неговата утроба.

Втора брахмана

1. В началото тук нямаше нищо. Това беше обвито от смърт или глад; защото гладът е смърт. Той направи мисъл: „Да бъда въплътен.“ Той произнесе възхвала. От неговата възхвала се породи вода. Той (каза): като възхвалявах, се появи вода, затова същността и е арка (възхвала). Наистина, този, който така знае същността на арка, придобива радост.

2. Водата наистина е арка. Това, което беше пяната на водата, се втвърди и стана земя. Той се напрегна и от него, напрегнат и възпламенен, се появи блясък (и) същността му, огъня.

3. Той се раздели на три части: слънцето — една трета, вятърът — една трета. Той е и прана, разделена на три. Изтокът е главата му, тази и тази страна — бедрата, юга и севера — страните, небето — гърбът му, въздухът — корема, земята — гърдите, той твърдо стои на водите. Който знае така, твърдо стои в това, в което отива.

4. Той пожела: нека от мен се роди второ тяло. И той — гладът, смъртта — съчета ума (манас) с речта (вач). Това, което беше семе, стана годината. Преди това нямаше година. Той го носеше през времето, което е година и после го пусна. Когато отвори уста, за да изяде родения, той каза „бхан“; това стана реч.

5. Той помисли: ако го убия, ще имам малко храна. Тогава с тази реч и с това тяло той създаде всичко, което съществува тук: ричи (химни), яджуси (жертвени химни), самани (песенни химни), чхандаси (песни), жертвоприношения, хора, животни. Той реши да изяде всичко, което е създал. Той наистина изяжда всичко, затова същността на смъртта е адити. Който така знае същността на смъртта — (че тя е) адити, той изяжда всичко, което съществува и всичко става негова храна.

6. Той поиска: нека да пожертвувам по-голямо приношение. Той се напрегна, той се възпламени от тапас и от него, напрегнат и възпламенен, се появиха славата и силата. Наистина, славата и силата са прани. Когато се появиха праните, тялото започна да нараства; в неговото тяло имаше ум (манас).

7. Той поиска: нека това (тялото) да бъде достойно за жертва, нека чрез него се въплътя. Тогава то стана кон; като стана кон (ашва), то стана достойно за жертва (мадха), затова жертвоприношението на кон се нарича ашвамедха. Наистина, който така знае това, той знае ашвамедха. Той го пусна на свобода и започна да мисли (за него). След година го принесе в жертва на себе си, а (другите) животни даде на боговете. Затова на Праджапати се жертвува свещен кон, принадлежащ на всички богове. Наистина, ашвамедха е това, което сгорещява; тялото е и годината. Този огън е арка, тези светове са телата му. Те са две — арка и ашвамедха, (но) те са също така един бог — смъртта. (Който така знае,) побеждава повтарящата се смърт, смъртта не го хваща, смъртта става негово тяло, (той) става едно с тези богове.

Трета брахмана

1. Два (вида същества) произлязоха от Праджапати — богове (дева) и демони (асури). От тях боговете бяха по-млади, асурите — по-стари. Те се бореха помежду си за тези светове. Боговете казаха: „Хайде да победим асурите чрез жертвоприношение, (подпомогнато) с удгитха.“

2. Те казаха на речта: „Пей за нас.“ — „Добре.“ Тогава речта запя за тях. Наслаждението в речта чрез пеенето тя даваше на боговете; доброто, което тя казва — на себе си. Те (асурите) разбраха: „Наистина, ще ни победят чрез този певец!“ — и като я нападнаха, покриха я със зло. Това зло е злото, че тя говори неистина (апратирупа).

3. Тогава те казаха на праната (обонянието): „Пей за нас.“ — „Добре.“ — и праната започна да пее за тях. Наслаждението в праната тя даваше на боговете, а доброто, което помирисва — на себе си. Те разбраха: „Наистина, ще ни победят чрез този певец!“ — и като я нападнаха, покриха я със зло. Това зло е злото, че тя помирисва неистина.

4. Тогава те казаха на окото: „Пей за нас.“ — „Добре.“ — и окото започна да пее за тях. Наслаждението в окото то даваше на боговете, а доброто, което вижда — на себе си. Те разбраха: „Наистина, ще ни победят чрез този певец!“ — и като го нападнаха, покриха го със зло. Това зло е злото, че то вижда неистина.

5. Тогава те казаха на ухото: „Пей за нас.“ — „Добре.“ — и ухото започна да пее за тях. Наслаждението в ухото то даваше на боговете, а доброто, което чува — на себе си. Те разбраха: „Наистина, ще ни победят чрез този певец!“ — и като го нападнаха, покриха го със зло. Това зло е злото, че то чува неистина.

4. Тогава те казаха на ума (манас): „Пей за нас.“ — „Добре.“ — и умът започна да пее за тях. Наслаждението в ума той даваше на боговете, а доброто, което мисли — на себе си. Те разбраха: „Наистина, ще ни победят чрез този певец!“ — и като го нападнаха, покриха го със зло. Това зло е злото, че той мисли неистина.

Така, наистина, те победиха тези богове чрез злото, така ги покриха със зло.

7. Тогава боговете казаха на праната, която е в устата (дъхът): „Пей за нас.“ — „Добре.“ — и тази прана започна да пее за тях. Те разбраха: „Наистина, ще ни победят чрез този певец!“ — и като го нападнаха, искаха да го покрият със зло. И също както буца пръст се разсипва, удряйки се в камък, така и те се разпиляха на различни страни и загинаха. Така боговете устояха, а асурите паднаха. Който така знае, устоява благодарение на себе си, а врагът, който го ненавижда, пада.

8. Тогава те казаха: „Къде е това, което ни помогна така?“ То е в устата и се казва аяся; то е ангираса, защото е сокът (раса) на членовете на тялото (анга).

9. Наистина, името на този бог е Дур (далеч), защото смъртта е далеч от него; от този, който така знае, смъртта е далеч.

10. Наистина, след като този бог премахна от онези богове злото и смъртта, той (ги) изпрати там, където свършват страните на света, там той постави тяхното зло. Затова нека никой не отива при хората, нито до края (на света), иначе ще срещне злото, смъртта.

11. Наистина, след като този бог отстрани от тези богове злото и смъртта, той ги отведе от смъртта.

12. Наистина, той първо отведе речта. Когато тя се освободи от смъртта, тя стана огън. Този огън, излязъл извън смъртта, осветява.

13. След това (той) отведе праната (обонянието). Когато тя се освободи от смъртта, тя стана вятър. Този вятър, излязъл извън смъртта, изчиства.

14. След това отведе окото. Когато то се освободи, от смъртта, то стана слънце. Това слънце, излязло извън смъртта, пламти.

15. След това отведе ухото. Когато то се освободи от смъртта, то стана страните на света. Тези страни на света излязоха извън смъртта.

16. След това отведе ума. Когато той се освободи от смъртта, той стана луна. Тази луна, излязла извън смъртта, сияе. Наистина, този бог отвежда от смъртта този, който така знае.

17. След това чрез пеене той (този бог) придоби за себе си храна, пригодна за ядене. Защото всяка храна, която се изяжда, се изяжда чрез него; тук е основата.

18. Тези богове казаха: „Наистина, цялата храна, която съществува, ти придоби за себе си чрез пеене, дай и на нас дял от тази храна.“ — „Тогава влезте в мен.“ — „Добре.“ — и от всички страни влязоха в него. Затова те се насищат от храната, която той изяжда. Наистина в този, който така знае, по същия начин влизат неговите роднини, той става техния поддръжник, глава, предводител, поглъщащ храната, господар. И ако някой от неговите поиска да се противопостави на знаещия това, той няма да може да удовлетвори своите подчинени, а който му се покорява и иска да поддържа своите подчинени, следвайки него, той ще може да ги удовлетвори.

19. Той (този бог) е аяся ангираса, защото е сока на членовете на тялото. Наистина, праната е сокът на членовете на тялото; да, праната е сокът на членовете на тялото. Затова, ако праната излезе от някой член на тялото, той изсъхва. Наистина, тя е същността на членовете на тялото.

20. Той също е Брахаспати; брихати е речта, а той е господарят и (пати). Затова е Брихаспати.

21. Той също е Брахманаспати. Защото Брахма е речта, и той е неин господар. Затова е Брахманаспати.

22. Той също е Сама, защото речта е Сама; това е „са“ и „ама“; оттук е името му „Саман“, а също така и защото е равен на (саман) мравка, на муха, на слон, на тези три свята, на тази вселена — затова е Саман. Който така знае този саман, той постига съединение със саман и живее в неговия свят.

23. Той също е удгитха. Праната (дъхът) наистина е „ут“, защото чрез праната се поддържа целият този свят. И речта е песен (гитха). Той е ут и гитха и затова — удгитха.

24. Затова Брахмадатта Чайкитанея каза, вкусвайки царя (Сома): „Нека този цар отсече главата ми, ако Аяся Ангираса пееше удгитха другояче. Защото той пееше удгитха само с реч и прана.“

25. Който знае богатството на този самана, това богатство е негово. Неговото богатство наистина е (благо-)звучността (свара). Затова този, който ще бъде свещенослужител, иска в речта му да има звучност. Нека той бъде свещенослужител с такъв глас, който е благозвучен. Затова при жертвоприношение хората искат да виждат такъв (свещенослужител), който има (благо)звучен глас — този, който има богатство. Който така знае това богатство на самана, той има богатство.

26. Който така знае златото на този самана, той има злато. Защото златото му е звучността. Който така знае това злато на самана, той има злато.

27. Който знае опората на този самана, той наистина има опора. Защото опората му е речта, нали, опирайки се на речта, праната пее. Някои казват, че (опората му е) в храната.

28. Сега издигането (към) павамана (очистителни химни). Наистина, (жрецът-певец) прастотар пее (химна) саман и, докато го пее, нека (жертващият) да говори: „Води ме от небитието (асат) към битието (сат). Води ме от тъмнината (тамас) към светлината (джйоти). Води ме от смъртта към безсмъртието.“ Когато казва „Води ме от небитието към битието“, то наистина небитието е смъртта, битието — безсмъртието. „Води ме от смъртта към безсмъртието, направи ме безсмъртен“ — това казва той (всъщност). „Води ме от тъмнината към светлината“ — наистина тъмнината е смъртта, светлината — безсмъртие. „Води ме от смъртта към безсмъртието, направи ме безсмъртен“ — това казва той (всъщност). „Води ме от смъртта към безсмъртието“ — тук няма скрит (смисъл). А в другите химни — нека той добива храната си с тяхното пеене. Затова нека той в тях избира дар за себе си — това, което желае. (Жрецът-певец) удгатар, който знае това, добива чрез пеене за себе си или за жертващия това, което той желае. Наистина, това е завоюване на света; да не се страхува, че няма да достигне по-добър свят този, който така знае тази самана.

Четвърта брахмана

1. В началото атма наистина беше във формата на пуруша. Той се огледа и не видя друг освен себе си. „Аз съм това (со хам асми)“ — това каза най-напред. Така се появи думата „аз“ (ахам). Тъкмо затова и сега запитаният отначало казва „аз съм“ и (след това) другото име, което е негово. Той преди всичко друго изгори всички грехове, затова е пуруша (пурва+аушат). Който така знае, изгаря, наистина, този, който се мъчи да бъде пред него.

2. Той се страхуваше. Затова самотният се страхува. И той се почуди: „Няма никой освен мен, от кого се страхувам?“ Тогава неговият страх се махна. От кого да се страхува? Страхът съществува от другия.

3. Той не се радваше; затова самотният не се радва. Той пожела втори. Той стана като мъж и жена, събрани в прегръдка. Той раздели себе си на две части, така се появиха съпругът и съпругата. „Затова сме като половини от едно цяло“ — така каза Яджнавалкя. Така това пространство е изпълнено с жена. Той се съедини (с нея) — така се родиха хората.

4. Тя си помисли: „Как, след като ме роди от себе си, се съединява с мен? Да, ще се скрия.“ Тя стана крава, той пък — бик, той се съедини с нея, така се родиха кравите. Тя стана кобила, той пък — жребец, тя — магарица, той пък — магаре, съедини се с нея, така се родиха еднокопитните. Тя стана коза, той пък — козел, тя овца, той пък — овен, и се съедини с нея, така се родиха козите и овцете. Така всичко, което е по двойки, чак до мравките, всичко това създаде той.

5. Той разсъди: „Наистина, аз съм вселената, аз наистина сътворих всичко това.“ Така той стана вселената. Който така знае, е в тази негова вселена.

6. Тогава той потри. От устата, от влагалището с ръце той създаде огън. Затова двете са без косми отвътре, защото влагалището е без косми отвътре. [когато казват така: „На този жертвай, на този жертвай“ — за различните богове, те всички са негово творение, и той е всичките богове.] И всичката течност, която съществува, той създаде от семето; това е сома. Действително, всичко това или е храна, или яде храна; сомата е храна, огънят яде храна. Това е висшето създание на Брахма; той създаде боговете по-висши; той е смъртен, създаде ги безсмъртни, затова той е висше създание. Който така знае, пребивава във висшето му творение.

7. Тогава това беше неопределено. Той стана определен по име и форма. Това е името, това е формата му. Сега това е определено по име и по форма: това е името, това е формата. Той е влязъл тук до върха на ноктите. Като нож в ножница, като огъня в сърцевината на пламъка, не го виждат. Той не е цялостен; когато диша се нарича дъх, когато говори — реч, когато гледа — око, когато слуша — ухо, когато мисли — ум. Това са имена на делата му. Този, който почита отделните [му прояви], не знае; той не е цялостен в отделните. [Той трябва] да се почита като атма — така всички тези стават едно. Той е следа на всичко, този атма, чрез него се узнава всичко това. Както по следата се намира [търсеното], така намира слава и чест този, който така знае.

8. Той е по-любим от син, по-любим от богатство, по-любим от всичко друго, най-съкровеното, този атма. И ако на този, който нарича любимо друго, а не атма, му кажат: „Ще изгубиш любимото“, така може и да стане. Само атма трябва да се има за любим. Този, който има за любим само атма, любимото му не се изгубва.

9. Казват: „Ако хората смятат, че чрез познанието на Брахма, то какво е знаел Брахма, чрез което е станал всичко?“

10. Действително, отначало това [вселената] беше Брахма. Той позна себе си: „Аз съм Брахма (ахам брахмасми)“; така той стана всичко. Тези от боговете, които се събудиха, станаха такива, също от мъдреците, също от хората. Виждайки това, мъдрецът Вамадева разбра: „Аз бях Ману и Суря“. Така и сега този, който така знае: „Аз съм Брахма“, той става всичко това; нему и боговете не могат да попречат, защото той става техният атма [тяхното себе]. А който почита друг бог: „Друго е той, друго съм аз“, той не знае. Той е като домашно животно на боговете. Както многото животни са полезни за човека, така също всеки един човек е полезен за боговете. Неприятно е да се изгуби дори едно животно, а колко повече, ако са много; затова на тях е неприятно хората да знаят това.

11. Действително, Брахма беше в началото, единствен. Като беше един, не се разпространяваше. Той създаде най-добра форма — кшатра (господство, власт) на боговете, които са кшатрии — Индра, Варуна, Сома, Рудра, Парджаня, Яма, Мритю, Ишана. Затова няма по-висше от кшатра. Затова брахманът почита кшатрия като по-висш при церемонията на коронясването (раджасуя). Той отдава такава чест само на кшатрата; но при това кшатрата е родена от Брахма. Затова, макар че царят постига висше (положение), накрая той намира убежище в Брахма, своята рождена утроба. И който го уврежда, върши зло на собствената си (рождена) утроба. Той става толкова грешен, колкото увреденият е благодетелен.

12. Все още той не се разпространяваше. той създаде виша — тези видове божества, които се наричат Васави, Рудри, Адити, Вишведеви, Марути.

13. Все още той не се разпространяваше. Той създаде варната шудра, т.е. пушана. Наистина тя е пуша, защото храни всичко съществуващо.

14. Все още той не се разпространяваше. Той създаде още по-добра форма — дхарма. Тя е кшатра на кшатрата — това е дхарма. Затова няма по-висше от дхарма. Така и слабият пред силния уповава на дхармата като на цар. Действително, дхармата е истина. Затова за този, който говори истина, казват: „Говори истина“, защото двете са едно.

15. Така това е Брахма, кшатра, виш и шудра. Брахма беше огънят сред боговете, брахманът сред хората, кшатрий сред кшатриите, вайша сред вайшите, шудра сред шудрите. Затова в света на боговете е желана (формата на) огъня, сред хората — (формата на) брахмана; в тези две форми съществуваше Брахма. И който напуска своя свят без да е видял своя свят, той (светът), невидян, не му носи полза, като неизказана Веда или неизвършено действие. Ако някой, който не знае така, извърши дори велико дело, то накрая загива. Само атма трябва да се почита като вселената. Този, който почита само атма като вселената, неговото дело не загива. От този атма той създава всичко това, което пожелае.

16. И така, този атма е вселената на всички същества; когато извършва жертвоприношение и жертва, той е светът на боговете, когато рецитира — той е на мъдреците, когато прави струване за прародителите, когато желае потомство — той е на прародителите, когато съхранява хората, когато им дава храна — той е на хората, когато дава на животните трева и вода — той е на животните, когато в неговите домове живеят животни и птици, всички, чак до мравките, той е техният свят. За този, който така знае винаги, всички животни желаят безопасност, така, както желаят безопасност за своя свят. Това, наистина, се знае и е изпитано.

17. Атма единствен съществуваше в началото. Той пожела: „Нека имам жена, тогава ще породя потомство, нека имам богатство, тогава ще извърша дело.“ Такива са желанията, желаещият не може да има повече. Затова и сега самотният желае: „Нека имам жена, тогава ще породя (потомство), нека имам богатство, тогава ще извърша дело.“ И ако той не може да постигне едно от тях, смята себе си за непълен. Това е пълнотата му: умът е неговият атма, речта — жена, дъхът — потомство, окото — човешко богатство, защото с окото го постига, ухото — божествено богатство, защото с ухото го чува, тялото е неговото дело, защото с тялото извършва дела. Това жертвоприношение е петорно, петорно е (жертвеното) животно, петорен е човекът (пуруша), петорно е всичко съществуващо. Който така знае, постига всичко това.

Пета брахмана

1. „Когато породи седемте храни бащата — чрез знание и тапас, една направи обща за всички, две отдели за боговете, три направи за себе си, една даде на животните. На нея (храната) е опряно всичко което диша и което не диша. Защо не са изчезнали тези, които винаги биват изяждани? Който знае тази неунищожимост, той яде храната с лице. Той отива при боговете, той живее чрез силата.“ — това са шлоките (стиховете).

2. „Когато породи седемте храни / бащата — чрез знание и тапас, / една направи обща за всички“ — тази негова храна, която се изяжда, е обща за всички. Който почита нея, не е свободен от зло, защото тя е смесена.

„Две отдели за боговете“ — това са хута (жертвоприношение на огън) и прахута (приношение). Затова се извършват жертвоприношения на огън и приношения. Казват също „(Това са) жертвоприношения на новолуние и пълнолуние.“ Затова нека не се жертвува от корист.

„Едната даде на животните“ — това е млякото, защото отначало хората и животните живеят с мляко. Затова на новороденото отначало се дава да ближе масло или да суче гръд, и новороденото се нарича „който не яде трева“.

„На нея е опряно всичко / което диша и което не диша“ — на млякото е опряно всичко, което диша и което не диша. Колкото за това, което казват (някои): „Ако една година се принася жертва на мляко, то се побеждава повторната смърт“ — не трябва да се смята така. В същия ден, в който жертвува, побеждава повторната смърт този, който така знае; защото принася на боговете всичката храна.

„Защо не са изчезнали тези / които винаги биват изяждани?“ — защото наистина пуруша е неунищожим, защото той отново и отново поражда тази храна.

„Който знае за тази неунищожимост“ — нали наистина пуруша е неунищожим, защото отново и отново поражда тази храна чрез постоянен размисъл, (все едно че) чрез дела. Ако той не прави това, (храната) се унищожава.

„Той яде храната с лице“ — лице, това е устата, (той я яде) с уста.

„Той отива при боговете / той живее чрез силата“ — това е възхвала.

3. „Три направи за себе си“ — ум (манас), слово (вак) и прана — той ги направи за себе си. „Умът ми бе другаде, не видях; умът ми бе другаде, не чух“ — така (казват), защото само чрез ума се вижда, чрез ума се чува.

Любов, въображение (самкалпа), съмнение, вяра, неверие, твърдост, нетвърдост, срам, размисъл, страх — всичко това е ум. Затова и този, когото докоснат отзад, разбира това с ума. Това, което е звук, то е реч. Тя има край и няма (край). Прана, апана, вяна, удана, самана — всичко това са прани. Този атма е (съставен) от тях, от речта, от ума, от праната.

4. Те са трите свята — речта е този свят, умът — междинния свят (антарикша), праната — онзи свят.

5. Те са трите веди — речта е Ригведа, умът — Яджурведа, праната Самаведа.

6. Те са боговете, предците и хората — речта е боговете, умът — предците, праната — хората.

7. Те са бащата, майката, потомството — умът е бащата, речта — майката, праната — потомството.

8. Те са познатото, това, което ще бъде познато, непознатото — което е познато, има формата на речта, защото речта е позната; когато това стане (познато), речта го защитава.

9. Което ще бъде познато, има формата на ума, защото умът е това, което ще бъде познато; като стане това, умът го защитава.

11. Тялото на тази реч е земята, във формата на светлина тя е този огън. Доколкото е разпростряна речта, дотолкова е разпростряна земята, дотолкова е разпрострян огънят.

12. Така, тялото на този ум е небето, във формата на светлина той е слънцето. Доколкото е разпрострян умът, дотолкова е разпростряно небето, дотолкова е разпростряно слънцето. Двете се съвкупиха. Тогава се роди праната. Тя е Индра, тя няма съперник. Наистина, съперникът е вторият. Този, който знае така, няма съперник.

13. Така, тялото на тази прана е водата, във формата на светлина тя е луната. Доколкото е разпростряна праната, дотолкова е разпростряна водата, дотолкова е разпростряна луната. Всички те са еднакви, всички са безкрайни. Този, който ги почита като крайни, получава крайния свят, който ги почита като безкрайни, получава безкрайния свят.

14. Този Праджапати е годината, от шестнадесет части. Неговите нощи са петнадесет части, шестнадесетата е фиксирана. Чрез нощите той расте и намалява. В нощта на новолунието той влиза във всичко, което диша (което има прана) чрез своята шестнадесета част, и на сутринта се ражда. Затова в тази нощ не трябва да се прекъсва дъха (живота) на нищо, което диша, дори на гущер — от почит към това божество.

15. Наистина, човек, който така знае, сам е годината Праджапати, с шестнадесет части. Неговият имот е петнадесетте части, неговият атма — шестнадесетата част. Чрез имуществото той нараства и намалява. Този атма е главината (на колелото), имуществото е обръча. Затова когато изгуби всичко, но неговият атма е жив, казват: „Изгубил е обръча (на колелото)“.

16. И така, съществуват три свята — свят на хората, свят на предците и свят на боговете. Светът на хората се постига чрез (раждането на) син, не с друго; светът на предците — чрез дела; светът на боговете — чрез познание. Светът на боговете наистина е най-добър; затова познанието е възхвалявано.

17. Сега за предаването. Когато мисли за напускане (на света), (бащата) казва на сина си така: „Ти си Брахма, ти си жертвоприношението, ти си светът.“ Синът отговаря: „Аз съм Брахма, аз съм жертвоприношението, аз съм светът.“ Наистина, всичко което е научено, е събрано в „Брахма“. Наистина, всичко, което е пожертвувано, е събрано в „жертвоприношението“. Наистина, всички светове са събрани в „светът“. Наистина всичко е в това. „Щом е всичко това, нека ми помогне да изляза оттук.“ Затова обученият син бива наричан „притежаващ света“, затова го обучават. Когато знаещият това напуска този свят, той влиза в сина със своите прани. Ако той е направил нещо неправилно, синът го освобождава от всичко това. Затова се нарича син (путра). Чрез сина той остава в света, и в него влизат божествени, безсмъртни прани.

18. От земята и огъня влиза божествената реч. Тази реч наистина е божествена, когато, каквото каже, това и става (в действителност).

19. От небето и от слънцето влиза божествения ум. Този ум наистина е божествен ум, когато става радостен и не страда (повече).

20. От водите и луната влиза божествена прана. Това наистина е божествена прана, която, когато се движи и когато не се движи, не намалява и не загива. Който знае така, става атма на всички същества. Какъвто е този бог, такъв е и той. Както всички същества служат на този бог, така всички същества служат на този, който така знае. Както и да страдат родените (същества), тези (страдания) остават в тях, само доброто отива в него. Наистина, злото не отива в боговете.

21. Сега се разглеждат ритуалите. Праджапати създаде действията. Те, сътворените, започнаха да спорят помежду си: речта каза: „Аз ще говоря!“, окото: „Аз ще гледам!“, ухото: „Аз ще слушам!“; така и другите действия според делата. Тогава смъртта, ставайки умора, ги надви. Затова се изморява речта, изморява се окото, изморява се ухото. Но това, което не надви, е средната прана. Те (действията) искаха да я познаят (и казаха): „Наистина, тя е най-доброто от нас, защото, движеща се и не движеща се, не намалява и не умира. Затова нека приемем нейната форма.“ И всички приеха нейния образ. Затова, заради нея, ги наричат „прани“. От който и да било род да бъде този, който така знае, този род (ще) го наричат по неговото име. Който спори с този, който така знае, изсъхва, а като изсъхне, накрая умира. Това за праните на тялото.

22. Сега за боговете. Огънят каза: „Аз ще горя.“, слънцето „Аз ще грея.“, луната „Аз ще сияя.“; така и другите богове, според божествеността си. И каквото е средната прана при праните, това е вятърът при боговете. Другите божества си почиват, но не и вятърът. Вятърът е бог, който никога не спира.

23. Сега има такава шлока:

„Това, от което изгрява слънцето, и това, в което залязва,“ (то изгрява от праната, и в праната залязва) „него боговете направиха дхарма, само то е днес и то е утре.“

Наистина, което са решили да правят преди, това правят и сега. Затова нека (човек) да прави само един обряд. Нека да вдишва и издишва [със следната мисъл]: „Да не ме завладее злото на смъртта.“ И нека да завърши [живота си] докато изпълнява (този обряд). Така той ще се съедини с този бог и ще постигне (пребиваване в) един свят с него.

Шеста брахмана

1. Това е тройно — име, форма, действие. Речта наистина е техният произход, защото от нея произлизат всички имена. Тя е тяхната общност (сама), защото тя е обща за всички имена. Тя е техният Брахма, защото тя носи всички имена.

2. За делата: тялото е техният произход, защото поражда всички дела. То е тяхната общност, защото е общо за всички дела. То е техният Брахма, защото носи всички дела. Тази тройственост е една, това е атма; атма, бидейки единен, е тази тройственост. Това е безсмъртното, покрито с реалност (сатя). Дъхът (прана) е безсмъртието, имената и формите — реалност, с тях е покрит този дъх.

 

Край на първа глава