Серия
Упанишади
Оригинално заглавие
भगवद्गीता, ???? (Обществено достояние)
Превод от санскрит
, (Пълни авторски права)
Форма
Религиозен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 3 гласа)
Източник
bezmonitor.com

ПЪРВА ГЛАВА

Дхритаращра каза:

1. На полето на дхарма — полето на Куру — събрани, жадуващи битка, синовете мои и Пандавите какво извършиха, Санджая?

Санджая каза:

2. Бойния строй на Пандавите цар Дурйодхана огледа, отиде при своя учител и тези слова заговори:

3. „Виж, учителю, войската силна на Панду на синовете, построена на Друпада от сина, мъдрия твой ученик.

4. Там герои са събрани, с лък стрелци велики всички, с Бхима и Арджуна равни — Ююдхана и Вирата; а Друпада в колесница е непобедим.

5. Дхрищакету, Чекитана, царят силен на Каши — Пуроджит, Кунтибходжа и Шайбя — най-добри между мъжете.

6. Силният Юдхаманю, снажният Уттамауджа, на Субхадра и Драупади синовете — в бой със колесници безподобни.

7. Нашите най-видни войни ще ти изредя аз също, чуй внимателно, о най-добър от родените дважди.

8. Ти самият, Бхишма, Карна, Крипа — в битки побеждаващ, Ашваттхама и Викарна, и синът на Сомадатта също.

9. Други още много войни, за мен заложили живота свой, с оръжия снабдени разни, във боевете сръчни всички.

10. Поддържани от Бхишма, нашта сила е неизмерима, а те, предвождани от Бхима, са безсилни.

11. Така че вие всички, заели своите места, навсякъде и винаги старателно пазете Бхишма!“

12. На него радост да достави, на Куру прародителят велик наду раковината своя — лъвски рев нададе същи.

13. А после загърмяха тъпани и барабани, рогове и раковини забучаха и отекна страшен грохот.

14. Тези, що стояха в колесницата със белите коне — Мадхава и Пандава — свойте дивни раковини затръбиха.

15. Хришикеша наду свойта Панчаджая, Дхананджая — Девадатта, ужасяващият Врикодара — раковината голяма Паундра.

16. На Кунти синът, Юдхищхира, наду Анантавиджая; Накула пък и Сахадева — Сугхоша и Манипушпака.

17. Царят на Каши — стрелецът първи, и Шрикханди — с колесница несломим, Дхрищадюмна и Вирата, и непобедимият Сатяки,

18. на Драупади синовете и Друпада, на Субхадра юначният син — всички те, царю на земята, свойте раковини затръбиха.

19. И тоя тътен мощен, разтърсващ и небето и земята, прониза като нож сърцата на синовете на Дхритаращра.

20. А после тоз Пандава, на знамето със Хануман, лъка си вдигна, като видя на Дхритаращра синовете във боен ред строени,

21. и тези думи, велики господарю, на Хришикеша промълви: „На двете армии в средата, о, непоклатими, мойта колесница спри,

22. да видя хубаво онези, с които трябва да се бия — строени в боен ред, за рат велика жадни,

23. за бой които мислят, дето са събрани за злия Дурйодхана във битката победа да спечелят.“

24. Чул речта на Гудакеша, о, Бхарата, спря в средата Хришикеша най-добрата колесница,

25. точно срещу Бхишма, Дрона, срещу всичките царе и рече: „Ето, виж ги, Партха, сбраните тук Каурави!“

26. Видя стоящите Арджуна — бащи и братя, учители, приятели и внуци, а също чичовци и братовчеди,

27. и тъстове, другари свои във армиите две. Като съзря синът на Кунти роднини толкова строени,

28. изпълни се със мъка и тъжно каза: „Като виждам, о, Кришна, мойте близки, за бой строени и готови,

29. ръцете ми, краката ми треперят, устата ми пресъхва, тресе се тялото, а пък косите ми настръхват.

30. Гандива от ръцете се изплъзва, изгаря кожата, не мога да стоя, умът ми е разколебан.

31. Зловещи признаци съзирам, о, Кешава, добро не виждам никак в убийството на близки в бой.

32. Победа аз не искам, Кришна, ни царство, нито веселба. Каква е ползата, Говинда, от царство, наслаждения и даже от живот,

33. щом тия, за които желаем царство, веселби и наслаждение, стоят на бойното поле, залагайки живота и имота свой?

34. Учители, бащи и синове, а също дядовци и внуци, тъстове и вуйчовци и шуреи и други още близки.

35. Дори и те да ме убият, о, Мадхусудана, аз тях не искам да убивам — за царствата на трите свята даже, да не говорим само заради земята!

36. Каква ли радост има, Джанардана, тез синове на Дхритаращра да погубим? Грях само ще извършим, зломислениците като убием.

37. Не трябва да изтребваме роднини — синове на Дхритаращра. И ще почувстваме ли радост, о, Мадхава, свойте близки да унищожим,

38. дори ако не виждат, от алчни мисли обладани, в погубването на рода злина и във вражда с приятели — греховност?

39. Не трябва ли, о, Джанардана, да се откажем от греха, щом зло съзираме в разсипването на рода?

40. Щом разрушава се родът, погива родовата дхарма; когато дхармата изчезне, във беззаконие родът потъва.

41. Когато беззаконие царува, Кришна, жените на рода се покваряват, а щом жените са покварени, Варшнея, и кастите се смесват.

42. Това смешение пък води рода и тези, дето го унищожават, в ада. От приношения — вода и зърно — лишени, предците също долу падат.

43. От злодейството на тези, унищожили си рода и кастите объркали, завинаги погива също и родовата и кастовата дхарма.

44. О, Джанардана, чували сме още, че хората от родове, чиято дхарма е унищожена, за вечни времена във ада пребивават.

45. Ах, какъв ужасен грях се готвим ний да сторим, убивайки роднини свои, от алчност удоволствия и царство да добием!

46. Дори ако без съпротива, невъоръжен, на Дхритаращра синовете с оръжие в ръката ме убият — за мен е по-добре!“

Санджая каза:

47. На бойното поле Арджуна изрече тези думи, захвърли лък, стрели, отзад на колесницата приседна, потънал в мъка.

ОМ! Така в свещената Бхагавадгита Упанишада, в науката за Брахма, в писанието за йога, в разговора между Шри Кришна и Арджуна, свършва първа глава, наречена ЙОГА НА ОТЧАЯНИЕТО НА АРДЖУНА.