Ханс Магнус Енценсбергер
Визитата

Когато вдигнах очи от празния лист

ангелът беше във стаята.

 

Съвършено прост ангел,

вероятно с най-ниския чин на небесното войнство.

 

Не можете да си представите,

каза той, колко ненужен сте Вие.

 

Само една от петнайсет хилядите отсенки

на синия цвят, каза той,

 

 

е по-важна за нашия свят от всичко,

което вършите или не вършите Вие,

 

да не говорим за фелдшпата

и за Големия Магеланов облак.

 

Дори простата попова лъжичка,

                колкото и невзрачна да е,

ще липсва, когато умре, Вие — не.

 

По светлия ангелски поглед разбирах, че той се надява

на спор, възражения, дълга борба.

 

Не се и помръднах. С мълчание чаках,

докато изчезне.