Томас Бернхард
Из „Под железния сърп на месеца“

Твоят гроб

ще бъде

на Юг,

смъртта ти

ще вее с ветровете

на Юг,

лицето ти

от тръни разкъсано,

чашата глинена

от птици строшена.

 

Твоят гроб

ще бъде

на Юг,

смъртта ти

ще вее с ветровете

на Юг.

Долината ти

ще те забрави.

Завръщане

няма да има.

* * *

Не се опитвай да ми пееш възхвала

и моята бедност да славиш

зад ударите тежки от крилата на есента.

Не се опитвай да прогониш страха от пръстите

на моето захвърлено щастие

и моя изтезаван глас.

Не се опитвай да ме утешаваш,

защото зимата е само моя

със крачките на снега

и звъна на разпилени копита

и часовников механизъм в гърдите,

който нищо не знае за обречени на смърт градове.

 

Не се опитвай да ми отнемеш реките

и хълмовете, спътници на лятото,

Не се опитвай да разцепиш тревата,

която пее за моята немощ под ножа

                на острия ми плуг,

заради отчаяние изпепелено

и жалка глътка от долината

на този необясним народ,

който няма море нито съвест.