Читателски коментари (за „Илиада “ от Омир)

„Илиада“ е легендарният разказ (епос от гледна точка на литературознанието) за създаването на средиземноморската цивилизация.

Заедно с „Одисея“ текстовете описват началото на европейската култура. Нещо като Стария и Новия завет на Библията, които разказват за красивата Едемска низина (Месопотамия)и борбите на юдеите за нейното завладяване.

В „двете части на едното цяло“ (Т. Жечев) са събрани различни варианти на популярни елински митове, свързани с Хубавата Елена и войната за Троя.

Според тривиалното мнение, предлаганият от „Моята библиотека“ вариант е дело на александрийските книжовници, които по поръка на своя фараон — Птолемей ІІ — Филаделф подреждат, познатите като „Омирови“ песни за града Илион, в 24 глави, защото 24 са буквите на гръцката азбука.

Принципът, по който се е разделяла една история на песни не е смисълът (белетристичното начало още не е познато на човечеството), а възможността на аеда (певец на химни, защото песните на „Илиада“ са исторически епос, предназначен да поддържа господарското самочувствие на аристокрацията по време на симпозиум — разбирай пир)да изпълни един текст, акомпанирайки си на лира без да почива.

Пълният текст на „Илиада“ е изпълнен с повторения и противоречия (като Библията). Проф. Богдан Богданов обяснява това с т.н. паратактичен сюжет, типичен за фолклорните текстове. Хипотактичният сюжет — този на І песене лек за възприемане от съвременния читател, защото си има всички компоненти на текст, какъвто сме свикнали да четем.