Включено в книгата
Оригинално заглавие
Skipping Christmas, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,3 (× 23 гласа)

18

Тълпата се раздели на две, за да направи проход за линейката, която спря на три метра от стълбите, от увисналото тяло на Лутър и неговите спасители. Двама фелдшери и един пожарникар изскочиха отвътре, махнаха стълбите, направиха знак на Фромайър и неговите помощници да се отдръпнат, а после единият от тях внимателно придвижи колата, така че да застане точно под мистър Кранк.

— Какво правиш там горе, Лутър? — викна Нора.

— А ти какво си мислиш? — викна в отговор той и пулсирането в главата му се усили.

— Добре ли си?

— Направо чудесно.

Фелдшерите и пожарникарят се покатериха на покрива на линейката, повдигнаха Лутър на няколко сантиметра, освободиха го от кабела и въжето, после леко го пуснаха. Неколцина от зяпачите изръкопляскаха, повечето обаче останаха безучастни.

Фелдшерите провериха жизнените показатели на пострадалия, после го спуснаха на земята и го отнесоха към отворените врати на линейката. Лутър не усещаше краката си, просто не можеше да стъпи на тях. Целият трепереше, затова от медицинския екип хвърлиха отгоре му две оранжеви одеяла. Той седна в линейката и погледна към улицата, като се опита да не обръща внимание на зяпачите, които без съмнение злорадстваха над унижението му, ала все пак почувства огромно облекчение. Спускането му по покрива с главата надолу бе траяло кратко, но това не го правеше по-малко страховито. Имаше късмет, че все още е в съзнание.

Нека си гледат. Нека си зяпат. Твърде силната болка го караше да нехае.

Нора дойде да провери състоянието му. Тя разпозна пожарникаря Кендъл и фелдшера Кистлър, двамата хубави младежи, които се бяха отбили преди две седмици, за да им продадат плодови кексчета за благотворителната акция по празниците. Тя им благодари, че са спасили съпруга й.

— Искате ли да ви откараме в болница? — попита Кендъл.

— За всеки случай — додаде Кистлър.

— Не, благодаря — отвърна Лутър с тракащи зъби. — Нямам нищо счупено. — В този момент обаче имаше чувството, че целият е натрошен.

Появи се и полицейска кола, която спря на улицата, естествено, със святкащи светлини. Трийн и Салино изскочиха отвътре и разбутаха хората да огледат положението.

Фромайър, Бекър, Кър, Шийл, Бриксли, Кроп, Голди, Белингтън — всички те се скупчиха около Лутър и Нора. Сред тях беше и Спайк. Лутър си седеше, попипваше болезнените места, отговаряше на баналните въпроси на момчетата в униформи и ето че скоро всички обитатели на Хемлок го наобиколиха, та да виждат по-добре.

Когато Салино схвана каква е историята, той самодоволно извиси глас:

— Скрежко ли? Аз пък мислех, че тая година пропускате Коледата, мистър Кранк. Първо взимате на заем елха. Сега пък и друго научавам.

— Какво става, Лутър? — провикна се Фромайър. Въпросът бе зададен сякаш от името на цялата общност. Всички очакваха да чуят отговора.

Лутър погледна към Нора и му стана ясно, че тя няма и дума да каже. Обяснението трябваше да дойде от него.

— Блеър се прибира за Коледа — избълва той, като не преставаше да разтрива левия си глезен.

— Блеър си идва у дома — на висок глас повтори Фромайър, та новината да стане достояние на всички. Каквото и да изпитваха към Лутър в момента, съседите обожаваха Блеър. Бяха я гледали как расте, после я изпратиха в колежа и я очакваха да си дойде всяко лято. Тя беше се грижила за повечето от малките деца по Хемлок в отсъствие на родителите им. А понеже беше единствено дете, се бе отнасяла към другите деца като към свои братя и сестри. Всички я имаха за своя по-голяма сестра.

— Ще доведе и годеника си — добави Лутър и още повече срази тълпата.

— Коя е Блеър? — попита Салино, сякаш бе детектив, разследващ убийство.

— Моята дъщеря — обясни Лутър. — Замина преди около месец за Перу с Корпуса на мира. Нямаше да я видим цяла година или поне така предполагахме. Обади се към обяд. В Маями е и пътува насам да ни изненада за Коледа. Ще доведе и годеника си, някакъв лекар, с когото се запознала съвсем наскоро.

Нора се приближи по-плътно към съпруга си и го прихвана за лакътя.

— И тя очаква да види у дома си коледна елха? — запита Фромайър.

— Да.

— И Скрежко?

— Естествено.

— Ами обичайното празненство в дома на Кранк на Бъдни вечер?

— Това също.

Хората се скупчиха още по-нагъсто, за да чуят разбора на Фромайър.

— В колко пристига? — попита той.

— Самолетът каца в шест.

— В шест!

Стотина души едновременно си погледнаха часовниците. Лутър заразтърква и другия си глезен. Усещаше сърбеж в стъпалата си, което беше добър знак. Кръвта му отново се движеше.

Вик Фромайър отстъпи крачка назад и огледа лицата на съседите си. Прочисти гърло, вирна брадичка и започна:

— И тъй, приятели, ето каква е стратегията. Ще направим тържество у семейство Кранк, коледно тържество за добре дошла на Блеър. Онези, които нямат друг по-важен ангажимент, оставете всичко друго и се включвайте. Нора, имаш ли пуйка?

— Не — отвърна тя. — Пушена пъстърва.

— Пушена пъстърва?

— Друго не успях да намеря.

— Пушена пъстърва? — недоумяващо заповтаряха жените.

— Някой да има излишна пуйка? — попита Фромайър.

— Ние имаме две — отзова се Джъд Бекър. — И двете се пекат.

— Чудесно. Клиф, кажи колко хора са ти нужни и вървете у Бриксли да вземете неговия Скрежко. Вземете и лампички, ще ги опънем в чимшира на Кранк. Всички си вървете, преоблечете се, вземете нещо за хапване, от което сте купили в повече, и ще се срещнем тук след час.

Той погледна към Салино и Трийн. За тях също имаше задача.

— Вие, момчета, тръгвайте към летището.

— Защо? — не разбра Салино.

— Блеър очаква някой да я посрещне.

— Не знам дали ще можем…

— Нужно ли е да звъня на шефа ви?

Трийн и Салино тръгнаха към колата. Получили точните инструкции на Фромайър, съседите взеха да се пръскат. Лутър и Нора ги проследиха с поглед как тръгват по Хемлок, всичките забързани, всичките с определена цел.

Нора се взря в съпруга си с насълзени очи, а Лутър имаше чувството, че и той ще заплаче. Глезените му вече горяха.

— Колко гости ще дойдат на тържеството? — попита Фромайър.

— А, нямам представа — отвърна Нора, загледана в опустялата улица.

— По-малко, отколкото си мислиш — каза й Лутър. — Ъндъруд се обади да откаже поканата. Също и Докс.

— Също и отец Забриски — рече Нора.

— Не говорите за Мич Ъндъруд, нали? — поиска уточнение Фромайър.

— А, точно за него, но той няма да дойде.

Каква тъжна компания, помисли си Вик.

— Та колко гости са ви нужни?

— Всички да се чувстват поканени — отвърна Лутър. — Всички от нашата улица.

— Да, цялата улица — добави Нора.

— Колко от вашите ще бъдат в участъка тая вечер? — попита Фромайър, като погледна към Кистлър.

— Осем души.

— Може ли да дойдат и фелдшерите, и пожарникарите? — кимна Вик към Нора.

— О, да, всички са поканени.

— А също и полицаите — добави Лутър.

— Много ще станат.

— Колкото повече, толкова по-добре, нали, Лутър? — въодушеви се Нора.

Лутър се уви по-плътно в одеялата и отвърна:

— Да, на Блеър страшно ще й хареса.

— Ами коледарчета? — продължи да пита Фромайър.

— Колко хубаво би било да дойдат.

Помогнаха на Лутър да влезе в дома си и докато стигне до кухнята, той вече пристъпваше сам, макар да куцаше. Кендъл му остави пластмасов бастун, а той се закле, че нямало да го използва.

Когато останаха сами в хола, при елхата на Трогдън, Лутър и Нора поседяха мълчаливо пред запаления огън. После заговориха за Блеър. Напразно се опитваха да отгатнат доколко е вярно това за годеника, дали наистина ще им стане зет. Лутър отново се запритеснява за Енрике, по-точно колко ли е мургав този доктор, но нищичко не каза. Още не се беше съвзел от премеждието, тъй че не намираше сили да проявява високомерие.

Двамата бяха безкрайно трогнати от сплотеността на съседите си. И дума не отвориха за пътешествието.

Нора си погледна часовника и обяви, че е време да се приготви.

— Как ми се иска да имахме камера — рече тя на излизане от стаята. — Да те снимам как висиш с главата надолу пред очите на половината град. — Смехът й отекна по коридора.