Включено в книгата
Оригинално заглавие
Skipping Christmas, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,3 (× 23 гласа)

15

Спайк се беше покатерил на стълбата и се бе промушил под опасен ъгъл между клоните. Стискаше в една ръка кристален ангел, а в другата рошаво еленче, когато Лутър чу шум от гуми на кола по алеята. Надникна през прозореца и видя аудито на Нора да заковава отпред.

— Нора е — каза той.

Някаква светкавична мисъл му внуши, че участието на Спайк в осигуряването на елхата трябва да остане в тайна.

— Спайк, налага се да си вървиш, и то веднага.

— Защо?

— Работата свърши, синко, ето ти другата двайсетачка. Хиляди благодарности. — И той помогна на детето да слезе от стълбата, даде му парите и го поведе към предната врата. Когато Нора влезе в кухнята, Спайк се измъкна бързо навън и изчезна.

— Разтовари колата — разпореди се Нора. Нервите й бяха така опънати, че всеки момент щеше да избухне.

— Какво има? — попита Лутър и тутакси съжали, че изобщо си е отворил устата. Очевидно бе какво има.

Жена му завъртя очи, без малко да се развика, но само скръцна със зъби и повтори:

— Разтовари колата.

Лутър демонстративно се отправи към вратата и беше вече навън, когато чу:

— Ама че грозна елха!

Той се завъртя на пета, готов за бой, и отсече:

— Друга няма, тъй че това е.

— Червени лампички? — в недоумение процеди Нора. Трогдън бе използвал само един низ червени лампички, които бе увил стегнато около ствола. Лутър си беше казал, че може и да опита да ги махне, но щеше да му отнеме цял час. Затова двамата със Спайк се бяха постарали да ги прикрият с играчки. Нора, естествено, бе забелязала лампичките още от кухнята.

И сега вече завираше нос между клонките.

— Червени лампички? Никога не сме имали такива.

— В кутията бяха — излъга Лутър. Не обичаше да лъже, но си даваше сметка, че още ден-два само лъжи ще ръси.

— Коя кутия?

— Как така „коя кутия“? Накачих сума ти неща с бясна скорост, Нора. Не е сега времето да се заяждаш за елхата.

— Зелени гирлянди? — бе следващото й откритие, което тя дори свали. — Откъде си взел тая елха?

— Купих последната от скаутите. — Това поне частично отговаряше на истината.

Нора огледа стаята, втренчи се в нахвърляните празни кутии, но реши, че има по-важни неща, за които да се тревожи.

— Освен това — най-неразумно изтърси Лутър — при тая скорост, с която се движим, кой ли ще я види?

— Млъквай и разтоварвай.

Лутър откри четири торби с храна от магазин, за който не беше и чувал, три плика от някакъв бутик, каса безалкохолни, каса минерална вода и ужасяващ букет от цветарница, прочута с възмутителните си цени. Счетоводителският му мозък понечи да изчисли загубите, но почти веднага благоразумно се отказа.

Как щеше да обясни всичко това в кантората? Всички пари, които бе спестил, вече се топяха. Освен това непредприетото пътешествие също трябваше да се отнесе към загубите, защото той бе отказал да си направи застраховка за пътуването и сега нямаше да му върнат никакви пари. Лутър бе пред финансова катастрофа и по никакъв начин не можеше да я предотврати.

— Свърза ли се с Леърд и Уорнър? — попита Нора, хванала слушалката.

— Да, не могат да дойдат.

— Извади продуктите от торбите — нареди тя, после изрече в телефона: — Сю, Нора се обажда, весела Коледа. Виж, имаме голяма изненада. Блеър си идва у дома със своя годеник, довечера пристигат, а ние се опитваме в последния момент да организираме празненство. — Пауза. — От Перу, макар че не очаквахме да я видим преди следващата Коледа. — Пауза. — Да, наистина, страхотна изненада. — Пауза. — Да, с годеника си. — Пауза. — Лекар е. — Пауза. — Оттам някъде е, от Перу, струва ми се, запознали се преди три седмици и вече са решили да се женят, тъй че разбираш защо сме в шок. Та за довечера… — Пауза.

Лутър извади четири килограма пушена орегонска пъстърва, опакована в стегнат целофан, от онези пакети, които създават впечатлението, че рибата е издъхнала преди години.

— Сигурно ще прекарате хубаво — продължаваше да бъбри Нора. — Съжалявам, че няма да сме заедно. Да, ще поздравя Блеър. Весела Коледа, Сю. — Тя затвори и си пое дълбоко въздух.

В най-неподходящия момент Лутър изтърси:

— Пушена пъстърва?

— Другото останало беше замразена пица — срази го Нора с ответен залп. — Никъде нямаше нито пуйки, нито шунка, а дори да бях намерила, нямам време да готвя. Затова да, Лутър, мистър Плажен сваляч, на Коледа ще ядем пушена пъстърва.

В следващия момент телефонът звънна и тя вдигна на мига.

— Здравей, да, Емили, как си? Благодаря, че се обаждаш.

Лутър не смяташе, че жена му познава тази Емили. Той извади огромна бучка сирене „Чедър“, голяма опаковка швейцарски шоколад, кутийки солени бисквити, консерва миди и цели три шоколадови пая със съмнителна годност, купени от сладкарница, която Нора по принцип избягваше. Жена му продължаваше да обяснява защо в последния момент са решили да направят тържество и ето че внезапно възкликна:

— Можете ли! Това е чудесно. Към седем, не се обличайте официално, просто искам да се чувствате удобно. — Пауза. — Твоите родители? Разбира се, че могат да дойдат, колкото повече хора се съберем, толкова по-весело ще бъде. Страхотно, Емили. До скоро. — Когато затвори, на лицето й нямаше и следа от усмивка.

— Емили коя?

— Емили Ъндъруд.

Лутър изпусна кутия бисквити.

— Не — рече той.

Нора внезапно се засуети с останалото в торбата.

— Не мога да повярвам, Нора. Кажи ми, че не си поканила Мич Ъндъруд. Не тук, не и в нашия дом. Не си го направила, Нора, моля те, кажи, че не си.

— Положението беше отчайващо.

— Не чак толкова.

— Аз харесвам Емили.

— Тя е вещица и ти много добре го знаеш. Нима я харесваш? Кога за последен път си обядвала с нея, кога за последен път сте пили заедно кафе?

— Нужни са ни човешки тела, Лутър.

— Мич Голямата уста не е тяло, той е вечно недоволен търбух. Горещ въздух под налягане. Хората се крият от Ъндърудови, Нора. Защо го направи?

— Те ще дойдат и точка. Бъди благодарен.

— Ще дойдат, защото никой друг нормален човек не би ги поканил в дома си или където и да било. Те винаги са свободни.

— Подай ми сиренето.

— Това е шега, нали?

— Той ще е приятна компания за Енрике.

— След като двамата Ъндъруд го обработят, Енрике никога повече няма да стъпи в Съединените щати. Та Мич мрази всичко, града, щата, демократите, републиканците, независимите, чистия въздух, каквото ти дойде на ума. Няма по-голям досадник от него. Ще направи главата и съседите през две улици ще го чуват какви ги бръщолеви.

— Успокой се, Лутър. Въпросът е приключен. Като стана дума за пиене, нямах време да купя вино. Ще се наложи да отидеш ти.

— Не и в тая навалица. Никъде не мърдам.

— Напротив. Освен това не забелязах и Скрежко.

— Ще минеш без Скрежко. Вече реших.

— Дума да не става.

Телефонът отново зазвъня и Нора грабна слушалката.

— Кой ли може да е? — промърмори под носа си Лутър. — По-лошо едва ли ще стане.

— Блеър — оживи се Нора. — Здравей, скъпа.

— Дай ми слушалката — продължи да мънка Лутър. — Ще ги пратя обратно в Перу.

— Значи сте в Атланта, чудесно. — Пауза. — Готвим, пиленце, подготвяме празненството. — Пауза. — И ние се вълнуваме, детето ми, просто изгаряме от нетърпение. — Пауза. — Разбира се, че ще направя карамелов пай, не съм забравила, че ти е любимият. — Тя стрелна Лутър с ужасен поглед. — Да, миличко, в шест ще бъдем на летището. Обичам те.

Лутър си погледна часовника. Три и половина.

Нора затвори и обяви:

— Нужен ми е килограм карамел и буркан сметана.

— Аз ще доукрася елхата — предложи Лутър. — С тълпите няма да се блъскам.

Нора гриза ноктите си секунда-две, колкото да прецени ситуацията. Което означаваше, че се готви план, по всяка вероятност много подробен.

— Ето какво ще направим — започна тя. — Дай да свършим с украсяването до четири. Колко ще ти отнеме Скрежко?

— Три дни.

— В четири за последен път ще отскоча до магазините, а ти ще качиш Скрежко на покрива. Междувременно ще прегледам указателя и ще се обадя на всички, които сме срещали, макар и веднъж.

— Да не си се изтървала, че очакваме Ъндъруд.

— Млъквай, Лутър.

— Пушена пъстърва с Мич Ъндъруд. Ще налетят като мухи на мед.

Нора пусна коледния диск с песни на Синатра и в продължение на двайсет минути Лутър кичеше елхата с украшения, а тя наизвади свещи и керамични фигурки на Дядо Коледа, сетне нареди по полицата над камината пластмасови клонки хвойна и имел. Дълго не си казаха нищо; накрая Нора стопи леда с последните нареждания:

— Тия кутии могат да се върнат на тавана.

От всичко около Коледа Лутър най-много мразеше гадното разнасяне на кутии нагоре-надолу по стълбището за тавана. Нагоре до втория етаж, после се пъхваш в тясното коридорче между двете спални, завърташ се, така че кутията, която неизбежно е огромна, да може да бъде носена по паянтовата стълба пред отвора към тавана. Надолу или нагоре, няма значение. Цяло чудо бе, че не си беше счупил нещо през тия години.

— Така и така ще се качваш, на връщане можеш да свалиш частите на Скрежко — излая Нора като същински адмирал.

Притиснала слушалката до ухото си, тя явно успя да размекне сърцето на преподобния Забриски и той най-накрая склони да се отбие за половин час. Под заплаха от опрян в челото му, макар и въображаем пистолет, Лутър се обади на секретарката си Докс и я държа на телефона, докато тя не му обеща да отскочи за няколко минути. Докс се бе омъжвала три пъти, в момента беше свободна, но винаги разполагаше с някакъв приятел. Те двамата плюс преподобния и мисис Забриски, добавени към групата на Ъндъруд, възлизаха на оптимистичното число дванайсет, ако се засечаха по едно и също време.

Числото дванайсет без малко отново да разплаче Нора. Дванайсет бе все едно трима души в хола им на Бъдни вечер.

Тя позвъни в два от любимите си магазини за вино. Единият беше затворен, другият щеше да работи още двайсет минути. Точно в четири Нора излетя, изстрелвайки канонада от инструкции за Лутър, който вече сериозно обмисляше възможността да нападне коняка, скрит в кабинета му.