Включено в книгата
Оригинално заглавие
Skipping Christmas, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,3 (× 23 гласа)

14

Повторно вдигна слушалката, за да се обади на семейство Олбритън, стари приятели от църквата, които живееха на един час път от тях. Лутър си изля болката и когато привърши, Райли Олбритън вече се смееше с глас.

— Лутър е — обясни той на някого, най-вероятно на Дорис. — Блеър току-що се обадила. Прибира се довечера. — Дорис, или който там бе край него, едва не изпадна в истерия.

Лутър съжали, че се е обадил.

— Очаквам помощ от теб, Райли — примоли се той. — Ще можете ли да дойдете на празненството у дома?

— Съжалявам, приятелю. Отиваме на вечеря у Макълвейн. Поканиха ни по-отрано, нали разбираш.

— Добре тогава — рече Лутър и затвори.

Апаратът тутакси нададе звън. Обаждаше се Нора, безкрайно изнервена.

— Къде си? — попита тя.

— Ами в кухнята. А ти къде си?

— Има задръстване на Броуд, близо до търговския център.

— А ти защо си тръгнала натам?

— Защото не можах да намеря къде да паркирам по-надолу, дори на улицата не успях да изляза. Нищо не купих. Имаме ли елха?

— Да, имаме чудесна елха.

— Започна ли да я украсяваш?

— Да, Пери Комо ми пее коледни песни, аз си пийвам яйчен коктейл и кича елхата. Мъчно ли ти е, че не си тук?

— Обади ли се на някого?

— Да, у Леърд и Олбритън, поели са ангажимент.

— Аз се обадих на Пинкъртън, Харт, Малоун и Бъркланд, няма да могат. Пит Харт направо ми се изсмя, прасето му с прасе.

— Ще му хвърля един бой заради теб. — Спайк вече чукаше на вратата. — Хайде, че ме чака работа.

— Май най-добре ще е да почнеш да звъниш по съседите — рече Нора с треперещ писклив гласец.

— Защо?

— Как защо, за да ги поканиш.

— За нищо на света, Нора. Време е да затварям.

— Значи Блеър не се е обадила.

— Тя е в самолета, Нора. Звънни ми по-късно.

Спайк бе успял да осигури количка, всъщност червен „Рейдио Флайър“, който бе видял и по-добри времена. От пръв поглед Лутър прецени, че е прекалено малка, а и твърде стара, но друга не им се предлагаше.

— Аз ще ида пръв — обясни той, сякаш знаеше точно какво прави. — Изчакай пет минути, после докарай количката. И гледай никой да не те види, нали?

— Къде са ми четирийсетте долара?

Лутър му подаде двайсетачка.

— Половината сега, остатъка, като свършим.

Влезе в дома на Трогдън през вратата на гаража и за пръв път в живота си се почувства като крадец. Включи се аларма, която пищя десет секунди, десет безкрайни секунди, в които сърцето на Лутър замря, цялата му кариера, целият негов живот се извъртя пред очите му. Спипан, арестуван, осъден, с отнет лиценз, прогонен от „Уайли и Бек“, опозорен. Когато настъпи тишина, той изчака още десет секунди, преди да посмее да напълни дробовете си с въздух. На панела до задната врата се появи зелена светлинка. Чисто.

Ама че бъркотия. Къщата представляваше разхвърляно бунище, красноречиво свидетелство за още едно успешно посещение на добричкия Дядо Коледа. Триш Трогдън щеше да удуши съпруга си, ако узнаеше, че е дал ключ на Лутър. В хола той се спря и зяпна елхата.

На обитателите на Хемлок бе добре известно, че Трогдънови не си дават много труд за украсата на елхата. Оставяха децата да окачат каквото и където им падне. Виждаха се безброй лампички, неподхождащи си гирлянди, лепящи се картинки, червени и зелени висулки, дори нанизи пуканки.

Нора ще ме убие, каза си Лутър. Но пък нямаше друг избор. Планът беше толкова прост, трябваше да успее. Двамата със Спайк щяха да свалят чупливите играчки, гирляндите, на всяка цена и пуканките и щяха да ги оставят по канапето и столовете, след което нямаше да е чак толкова трудно да изнесат елхата както си е с лампичките, да я закрепят при Лутър и да й сложат истинска украса. В някакъв неопределен засега следващ момент Лутър, евентуално отново с помощта на Спайк, щеше да оголи елхата до предишния вид, да я върне на място и да я накичи с Трогдъновите дрънкулки. И всички щяха да бъдат доволни.

Изпусна първата играчка и тя се пръсна на десетки парченца. Ето че цъфна и Спайк.

— Гледай нищо да не се счупи — нареди Лутър, почиствайки останките от първото поражение.

— Ще загазим ли заради тази? — поинтересува се Спайк.

— Не, разбира се. Хайде на работа. Побързай.

Двайсет минути по-късно всичко чупливо бе свалено от елхата. Лутър откри мръсна кърпа в прането, легна по корем под дървото и успя да придърпа металната стойка върху кърпата. Приведен над него, Спайк внимателно местеше ствола ту на една, ту на друга страна. Лутър се изправи на четири крака и така успя да приплъзне дървото към помощника си по дървения под, по плочките в кухнята, оттам в тясното коридорче до пералното помещение, където клоните задраскаха по стените и игличките се посипаха в тънка нишка.

— Всичко ще оплескате — услужливо коментира Спайк.

— После ще почистя — отсече Лутър, който се потеше като спринтьор.

Елхата, разбира се, се оказа в средната си част по-широка от отвора на гаражната врата — каквито всъщност бяха всички истински елхи. Спайк придърпа количката. Лутър подхвана ствола, привдигна го с усилие, избута го през вратата и после дръпна останалата част. Когато я намести на безопасно място в гаража, Лутър задиша по-спокойно и успя дори да се усмихне на Спайк.

— Защо сте толкова черен? — попита момчето.

Усмивката изчезна от лицето на Лутър. Той си спомни за пътешествието, което в крайна сметка нямаше да предприеме. Погледна си часовника — един и четирийсет. Един и четирийсет, а още не бе осигурил нито един гост за празненството, нямаха храна, нямаха Скрежко на покрива, нямаха пръснати тук-там цветни лампички, нямаха дори елха, макар че тя поне бе на път към мястото си. В Момента положението изглеждаше безнадеждно.

Няма да се предаваш, старче.

Лутър се напъна отново и повдигна дървото. Спайк подмуши количката и, естествено, металната стойка се оказа по-широка от дъното на този модел „Рейдио Флайър“. Лутър я закрепи в някакво близко до хоризонталното положение и минута-две я изучава.

— Ти седни тук — рече той, като посочи на момчето местенцето в количката непосредствено под елхата. — Ще я държиш да не се килне. Аз ще бутам.

— Мислите, че ще стане? — Спайк май не беше много-много убеден.

Оттатък улицата Нед Бекър си човъркаше нещо, когато внезапно мярна как елхата изчезва от прозореца на Трогдън. Изминаха пет минути и ето че тя се появи в гаража, където двама — възрастен мъж и момче — нещо се бореха с нея. Взря се по-усърдно и разпозна Лутър Кранк. Без да го изпуска от поглед, той се обади на Уолт Шийл от мобилния си телефон.

— Здрасти, Уолт, тук е Нед.

— Весела Коледа, Нед.

— Весела Коледа, Уолт. Виж, в момента гледам към къщата на Трогдън. Изглежда, Кранк се е побъркал.

— Че как тъй?

— Краде им елхата.

Лутър и Спайк стъпиха на алеята пред дома на Трогдън, която имаше лек наклон към улицата. Лутър беше отзад и държеше здраво, оставяйки количката лекичко да напредва. Уплашеният Спайк стискаше дървото.

Шийл отиде до предната врата на дома си и когато с очите си видя, че се върши кражба, набра 911.

— Девет едно едно — обади се диспечер.

— Тук е Уолт Шийл, Хемлок стрийт четиринайсет осем едно. В момента се извършва грабеж.

— Къде?

— Ами тук. На същата улица, номер четиринайсет осем три. Виждам ги. Побързайте.

Елхата на Трогдън прекоси улицата, точно пред дома Бекър, от чийто преден прозорец Нед, съпругата му Джуд и тъщата наблюдаваха вражеските действия. Лутър внимателно изви ръчката надясно и потегли количката към дома си.

Щеше му се да побегне, преди някой да го е видял, но Спайк не спираше да му повтаря колко важно е да се движат бавно. Лутър не смееше и да се огледа, а и не вярваше да е останал незабелязан. Когато наближи алеята пред своя дом, чу Спайк да изрича една-единствена дума:

— Ченгета.

Лутър се извърна и точно в този момент патрулната кола намали и спря насред улицата с включени сигнални светлини, но без пусната сирена. Двама униформени изскочиха отвътре с такъв устрем, сякаш си имаха работа с терористи. Лутър разпозна Салино с голямото шкембе, а също и младия Трийн с дебелия врат. Същите двама, които се бяха опитали да му натресат календарите в полза на Полицейското благотворително дружество.

— Здравейте, мистър Кранк — подсмихна се Салино.

— Здравейте.

— Къде сте тръгнали с това дърво? — попита Трийн.

— Към моя дом — отвърна Лутър, сочейки мястото. Толкова малко му оставаше.

— Най-добре ще е да обясните.

— Как да ви кажа, Уес Трогдън ми позволи да взема на заем коледната елха. Замина преди час, а ние със Спайк тъкмо я пренасяме.

— Спайк ли?

Лутър се обърна, погледна количката, тясното местенце, където допреди малко се беше свирало момчето. Него го нямаше, а и по улицата не се виждаше.

— Да, едно от съседските деца.

 

 

Уолт Шийл се оказа на първия ред. Шоуто бе жестоко. Бев си беше легнала, опитваше се да си почине. Но смехът на съпруга й беше толкова силен, че тя дойде да провери какво става.

— Изнеси си стол да погледаш, мила, спипаха Кранк да краде чужда елха.

Бекърови също си умираха от възторг.

— Получихме обаждане, че се върши грабеж — рече Трийн.

— Няма такова нещо. Кой се е обадил!

— Мистър Шийл. Чия е количката?

— Не зная. На Спайк.

— Значи и нея сте откраднали — заключи Трийн.

— Нищо не съм откраднал.

— Съгласете се, мистър Кранк, че всичко това изглежда доста подозрително — намеси се Салино.

Да, при нормални обстоятелства Лутър би бил принуден да признае, че цялата сцена е някак необичайна. Блеър обаче скъсяваше разстоянието до дома си с всяка изминала минута и сега нямаше време да се огъва.

— Съвсем не, сър — заяви той. — Толкова често взимам от Трогдън елхата на заем.

— Най-добре ще е да дойдете с нас за разпит — отсъди Трийн и дръпна чифт белезници от колана си. Гледката на сребърните кръгове направо довърши Уолт Шийл. Бекърови вече дъх не можеха да си поемат.

А Лутър усещаше коленете си да омекват.

— Недейте така, сигурно не говорите сериозно.

— Качвайте се отзад!

 

 

Лутър седеше приведен на задната седалка и за пръв път в живота си обмисляше възможността за самоубийство. Двете горили отпред разговаряха по радиостанцията нещо за издирване на собственика на откраднатото. Лампите отгоре все още святкаха, а Лутър искаше да им наговори толкова много неща. Пуснете ме! Ще ви съдя! Спрете проклетите светлини! Догодина ще купя десет календара! Просто вземете и ме застреляйте!

Ако в този момент Нора се прибереше у дома, щеше да подаде молба за развод.

Близнаците Кърби, истински осемгодишни бандитчета, живееха в долния край на Хемлок, но сега по някаква причина се оказаха наблизо. Те приближиха колата, минаха отзад и зяпнаха право в очите Лутър, който просто си пожела земята да се продъни. Ето че се присъедини и малкият Белингтън и тримата се вторачиха немигащо в него, сякаш бе убил майките им.

Спайк пристигна на бегом, следван от Вик Фромайър. Полицаите излязоха от колата, поговориха с него, после Трийн разгони хлапетата и позволи на Лутър да излезе.

— Той има ключ — обясняваше Вик и Лутър едва тогава си припомни, че наистина разполага с ключа от гаража на Трогдън. Ама че тъпанар! — Познавам и двамата — не спираше Вик. — Това не е обир.

Ченгетата си шушукаха минута-две, а в това време Лутър полагаше усилия да избегне широко отворените втренчени очи на Вик и Спайк. Той се огледа, едва ли не очаквайки Нора да се появи с колата на алеята и тутакси да получи инфаркт.

— Ами елхата? — обърна се Салино към Вик.

— Ако казва, че Трогдън му я е дал на заем, значи такава е истината.

— Сигурен ли сте?

— Сигурен съм.

— Добре де — все така подигравателно се примири Салино и стрелна Лутър, сякаш никога не бе виждал по-жалък престъпник. Двамата бавно заеха местата си в колата и потеглиха.

— Благодаря — рече Лутър.

— Какви ги вършиш бе, човече? — попита Вик.

— Взимам елхата на заем. Спайк ми помага. Да вървим, Спайк.

Без повече прекъсвания Лутър и Спайк избутаха елхата по алеята, под навеса за коли, поборичкаха се с нея на входа и накрая я настаниха до прозореца в хола. По пътя бяха наръсили борови иглички, червени и зелени гирлянди, а и пуканки.

— По-късно ще пусна една прахосмукачка — обеща Лутър. — Дай да проверим лампичките.

Телефонът иззвъня. Обаждаше се Нора, вече в пълна паника.

— Нищо не намирам, Лутър. Няма пуйка, няма шунка, няма шоколади, нищо няма. И един свестен подарък не откривам.

— Подаръци ли? Защо търсиш подаръци?

— Коледа е, Лутър. Обади ли се на Ярбър и Фриски?

— Да — излъга той. — И на двете места дава заето.

— Продължавай да звъниш, защото иначе съвсем никой няма да дойде. Опитах при Мактиър, Морис и Уорнър, всички са заети. Как е елхата?

— Скоро ще се получи.

— Пак ще се обадя.

Спайк включи лампичките и елхата грейна. Двамата заровиха в деветте кутии с играчки, без да гледат кое къде слагат.

Застанал отсреща, Уолт Шийл ги наблюдаваше с бинокъл.