• 1. Devoted of Slaanesh (31 юли 2018 в 23:08), оценка: 6 от 6

    Тази книга описва началото на края на българската държавност.

    Така нареченият „народен съд“ е безпрецедентна разправа с всички мислещи и интелигентни хора в държавата, а избиването им, хвърлянето им в концлагери и депортирането на семействата им е геноцид, сравним единствено с този осъществен от болшевиките в СССР.

    Без да даде една жертва в един от най-кръвопролитните конфликти на ХХ век — ВСВ, след 1944 година България губи на фронта от изпратената си като пушечно месо за руснаците армия над 30 000 убити и ранени и дори не получава статут на страна победител, по изричното настояване на Сталин…

    Междувременно в развихрилата се след преврата от 9.9.44 година разюздана вакханлия, загиват и безследно изчезват над 35 000 хиляди българи, включително политическия, стопанския и административния елит на нацията ни. Една част са последствие осъдени в беззаконието наречено от комунистите „народен съд“. Загубата е непоправима и това може да обясни много от последвалите ни неудачи като народ. Дестеки хиляди, основно жени и деца са депортирани и оставени да гинат в мизерия!

    Палачите са известни, почти до един комунисти и платени безродници, готови на всичко за да угодят на съветските си господари. За да постигнат наредените резултати те не се свенят да прибегнат до побои, мъчения и лъжи.

    Авторите са се справили чудесно, книгата е добре систематизирана, но самото ѝ естество я прави тежка за прочит. Включени са и много допълнителни материали и документи, с които може да се вникне в дебрите на тази национална катастрофа.

    Иронично е, че същата съдба, като осъдените на смърт постига съвсем скоро след това и един от главните палачи, Трайчо Костов — обесен е своите другари след скалъпен процес през 1949 година. Същият е реабилитиран напълно от БКП през 1989 година, нещо което част от невинните му жертви очакват и до днес да се случи…

    Би трябвало голяма част от изнесеното в книгата да е в училищните програми, но това няма как да стане, докато наследниците на убийците, палачите и безродниците са парламентарно представени и никога не са се разкаяли или поне извинили за отвратителните дела на предшествениците си!!!

    А и все по малко хора се интересуват от история, особенно от тази нейна нелицеприятна и непатриотична част.

    Цитати:

    „Нашето столетие се отличава с парадоксалния социален експеримент и неговия провал да се изгради комунистическо общество съобразно с предписанията на Маркс и Ленин. Той се оказа най-скъпо струващият в историята на човечеството, като взе около 60 милиона жертви. Колко ли коства този експеримент на България? Не доведе ли той до генетично увреждане на нацията? Въпроси, които ни тревожат и все още чакат своя отговор.

    Досега или се прави всичко възможно комунистическите репресии да бъдат поставени в забвение в името на «национално съгласие», или само скъпернически се признава, че жертви от тях, имало, но това било оправдано. Опитът обаче на човечеството подсказва, че най-трагичните страници в историята на един народ не могат да бъдат заличени в интерес на една или друга политическа сила. Идва онова време, когато те трябва да се разкрият с пълна сила и точност на фактите. И то, ако щете, само за да не се повтарят и в бъдещето.

    В тази връзка не може да не се окачестви като морално престъпление унищожаването на архивни документи или укриването им за дълго време със замисъл дано събитията да се позабравят или избледнеят. Все още историците са принудени с голямо търпение и упоритост да се домогват до тях.

    Навлизането на Червената армия в територията на Царство България на 8 септември 1944 г. става опора на Комунистическата партия да започне не ограничени, а масови репресии за физическо унищожаване, по нейната терминология, на социалния елит на «фашистката държава», за да се установи «диктатура на пролетариата». Година след това тя ще насочи разпрата към довчерашните си съюзници от Отечествения фронт, възразили и неприели съветизацията на страната. Това е изпълнение на част от схемата на Сталин да наложи своя хегемония в Източна Европа, като създаде в отделните държави комунистически вариант на тоталитарно управление.

    Резултатът от 45-годишния социален експеримент за България е тема, за която са необходими дългогодишни изследвания. Но едно е повече от очевидно. Освен икономическа разруха страната преживява и духовна криза. Едва ли може да се намери сериозен научен аргумент, за да се оспори твърдението на американския професор Збигнев Бжежински: «От културна гледна точка нацизмът и комунизмът не представляват нищо друго освен модерни варианти на варварството.»“

    „Обвинението е, че са «станали оръдие на германския пропаганден монтаж» за убийството на полски офицери в Катин и за масовите разстрели на граждани в гр. Виница, Украйна. Още в началото народният обвинител заявява: «Процесът има чисто международен характер и е от голямо международно значение.» Трябва да се защити нашата освободителка и най-хуманното, демократично обществено устройство в света.“

    Путин преди няколко години си призна с половин уста, че убийците на над 22 000 полски офицери и цивили в Катин и край Смоленск, са от съветското НКВД. За което са били щедро материално възнаградени. Същият засекрети до 2048 година архивите за ВСВ и категорично отказва да върне нашите архиви заграбени по врене на съветската окупация за перода 1944–1947 година. Интересно. защо ли? От какво се боят и до днес?

    „С «народния съд», наречен от неговите създатели «законна чистка», завършва един етап на непознати в новата ни история масови репресии. И трагичното е в това, че «българи» убиват българи «в името на народа». Но гилотината не спира дотук. През следващите години под нейния удар попадат опозиционните партии и техните лидери, носители на българските демократични традиции…“

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.