Кристоф Мекел
Където и да си

Където и да си — това е положението:

пресмяташ своите пфениги, дръжки на врати, въшки,

косите и ноктите си, които растат безкрайно,

пресмяташ, бъркаш, пресмяташ бъдещето си чак до гроба,

пресмяташ го по листенцата на цвете, на пръсти;

може би си пропуснал нещо: някой мъртвец,

някоя добрина, някоя вечеря, може би твоето име

е съставено не от букви и срички,

а от отломки любов.

 

Да смяташ, и да не смяташ, повече тъй не върви.

Не можеш безпричинно да крачиш по пътя си.

Не можеш да кажеш: Другарю!, без

да дадеш някакво обещание; повече тъй не върви.

Не можеш дните си, дъха си, косите си

да предоставиш сам на себе си, гърдите, леглата,

виковете да предоставиш сам на себе си, плевелите, огъня.

Не можеш човека, омразата, отчаянието

в една стая да предоставиш сам на себе си. Как

ще живееш, без да отредиш на Надеждата дял

в своето мислене, без болката, изпитана

под бремето му от хора, да смяташ, и да не смяташ…

 

Невъзможно е да живееш, без себе си да забравиш.

 

1974