Кристоф Мекел
Старият Орфей

Ти, старче, ослепя и оглуша,

и натежа край тази ръчка; вчера

по булеварда слезе с вял вървеж

смъртта-хлапак, подсвиркваше си нещо

и мимоходом хвърли едър плъх

в латерната ти; ето, капе кръв

от валците, които с труд въртиш,

а публиката плюе, отминава —

ти сам си, вече музата дори

не иска да те храни; а хлапакът,

по-малкият ти брат, те нареди

и ако ти си нямаше приятели

да те спасят, поети като нас,

не би получил вече ни петак, ни песен,

ни този горък къс безсмъртие,

което ти дарява някой стих

край кокала за кучето-водач;

простенва мъртва слава в твоите валци,

баладите ти скръбно ни звънтят —

напев от моргата на бляна, екнал

в поетите, които те закрилят.

 

1967