Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm

История

  1. — Добавяне

Ти как дойде на тоя свят? — Човешки,

светът ме приюти под небесата тежки.

Години? — Пет войни и оцеляване под знамената.

А ръст? — Като ковчег, побрал народите върху Земята.

Сърцето? — Мускул, който студ преживя.

Устата? — Изгорих си я със строфи.

Очите? — Често виждат те нощта да си отива.

Ушите? — Често чуват воплите от пещените кофи.

Какво възнамеряваш? — Пак да оцелея,

за да ви кажа: вече яздили сме тая кранта,

да сипем по-добър овес пред нея

и сложим нова сбруя под сайванта.

Родината ти? — Тя не съществува,

разкъсана е между много господари.

А твоят дом? — По цялата земя пътува,

навред звучи като хвалебствени фанфари.

Как може тъй да се говори — в списъка го зачеркнете!

Ще служиш ти на музикантите в отряда…

Добре — в латерната ще се запрегна, ако щете

и свирейки, ще я помъкна сам през ада.

 

1967

Край