Кристоф Мекел
Посвещение на Франсиско Гоя

Химера, химера,

старееща,

в храсталака зад дворците

тя седи, мърмори, кърпи дамските обуща, пощи

говорещата си маймунка,

гали нежно белия си котарак,

а слепият й син крещи

и с пръчка гони

из дво̀ровете куцото магаре.

 

Сестрите й възсядат черните петли,

тя пее,

великият скиталец нощем

при слугините отнася княза на химерите,

стъпките му пърлят там килимите, дъхът му

конете в кралските обори задушава.

 

Пет крале велики днес преобразих,

тя пее,

пет бели котарака си направих

в храсталака зад дворците,

много мръвчици за вас, сладките ми папагали.

 

Тя пее. Вятърът

подмята дрипи и жълтици вредом

из кралските дворове,

милва телешкото ти лице, детето ми,

ще имаш за играчка крал,

щом магарешката кожа донесеш, детето ми,

в храсталака зад дворците.

 

Тя пее. И хихика

маймунката във здрача, сгромолясва се

луната и поглъща светлината си, стъмена прелетява

по-ниско тя над кралските градини,

следват я, от лай

на кралски догове сподирени,

диви папагали в утрото.

 

Химера, химера —

мъртво е магарето ти,

ще получиш за играчка крал, детето ми,

тя пее, обеци

подрънкват в здрача, звън и тракане на ножици,

крясъци и крясъци!

Беззвучно се боричкат и лудуват

из дво̀ровете котки, папагали…

 

Химера, химера,

обеци подрънкват в здрача,

призори

събират кралските слуги

кости и кървящи кожи в сребърни ведра.

 

1962