Кристоф Мекел
Мелвил

E>

Други поети са пели химни

за нежните очи на антилопата,

за прекрасните пера на птиците…

E$

Бързо изскочи със шум

глава на кит

от кипнала вълна,

видях това, Мелвил —

от въздуха, който се стелеше бял

над морската шир, тя налапа

стари дракони, пеещи твари на ветровете,

видях това, Мелвил —

оттегли се китът с плячката, спусна се

през въртопите към дълбините,

където под безбройните пластове мрак

студено зее гнездото му,

видях това, Мелвил,

последвах го, зърнах го легнал

под безмълвната морска гмеж — бе стар, посивял.

 

Дълбоководна гъсеница

към висините пое —

с опашка напред, влачеше седем глави,

които бързите студени струи разтегляха,

видях това, Мелвил,

гмурнах се в най-дълбокия въртоп,

там гризах от сърцето на тъмата,

бездната в морето не ми вдъхва ужас,

зърнах черното сияние на океана

и няма с никого да споделя какво видях, Мелвил.

 

Какво разбира от морето онзи, който обитава суша!

И живее в неподвижен дом на каменна основа,

не знае той какво видях сред онзи мрак, Мелвил,

пътува по водата, без да мръдне крак от корабните талпи,

запалил е фенер,

претърсва гладката повърхност в кръг…

 

Аз гризах от сърцето на тъмата,

бездната в морето не ми вдъхва ужас,

няма с никого да споделя какво видях, Мелвил.

 

1962