Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm

История

  1. — Добавяне

Живея в страна, която без особено кокетство

показва пред огледалата на Небето

износените си и кърпени костюми —

в страната под сълзящи ореоли,

чиито граници са винаги стените на плача.

 

Живея в страна, влюбена в смъртта,

земята й е мебелирана с безброй ковчези

и обзаведена със скелети, които мъдро молят

кръчмаря на смъртта да им достави нови сътрапезници;

слънцето подхожда за небето на страната,

но фабриките на смъртта тук никога не спират.

 

Живея сред ухания на вкиснали въздишки,

сигурна е тук смъртта, несигурен — животът;

двояко негодувам, че обвързан съм и задължен —

поради страх и неизбежна предпазливост,

нужни тук на всяка циркова маймуна

върху гърба на слон, за да не падне.

 

Живея в страна, влюбена в смъртта,

съсъд за съ̀лзи е неин герб и сувенир,

пиявица е амулетът й, а знамената й са плашила;

хилядният внук на моята надежда е вече мъртъв,

последният подслон на вярата ми е разбит.

 

1959

Край