Кристоф Мекел
Фата моргана

За по-красивите си двойници

узнаха чак по-късно градовете отразени,

но острови възвиха сенките си в синевата,

където никнеха небесни кораби и пак потъваха;

все някое пристанище бе там отворено за тях

от трансатлантическите панаирджийски будки, а пък те

с грамадни ваденки-картини, плажове и райски изгледи

странстваха посред прахта в бедняшките квартали на Земята.

 

Възрастни номади потегляха оттам с коне.

Търговци на пустинята, където мъртво-тихите пазарища

израстваха пред тях в небето, проверяваха

птичи скелети по края на забранената им улица;

все някой разказвач на приказки извръщаше очи —

които чуеха словата му, разменяха си тайно погледи.

 

Но връщаха се прелетните птици в хладния септември

и стъклените хълмове в дима по края на света

не искаха да вярват на своите огледала,

че виждат престарели градове да отпътуват!

 

1958