Адолф Ендлер
Кръстчето

Винаги, когато днес предавам ръкопис за пуб-

                                                ликуване, ах,

Си мисля: В случай че излезе, ала с кръст-

                                                че подир името ми

Евентуално. — Трябва ли затуй да плача, да се ус-

                                                михвам, да се хиля?:

Хм, че и смъртта на атеиста отбелязват

                                                с кръстче!

В есента пред къщи ме зове рекламата: „Благодарим на всички

                                                спортни почетни деятели!“;

Внимавайте добре, защо ли?

 

2002