Включено в книгите:
Мечтая тъй нежно за теб
Немска любовна лирика от XII до XX век
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


Закътвам те, моя любима, в леса на дъжда,

покривам ти тялото с шума, с мъгла, а ръцете — с пясък.

Лицето ти люшкам в дъха си,

приспива го той.

 

Спи —

тази дума е вече завивка,

но аз те загръщам и с поглед,

мятам връз тебе небето, звънтящо от облаци и от листа,

затрупвам те с есен.

 

О, рамената ти носиха черната птица — страха,

криле тя разперваше през пролетта и през лятото,

свила си беше гнездо в очите ти.

Сега тя сразена лежи в храсталака,

сега си отдъхваме двама без страх.

 

Спи, вече прелетни птици разбуждат вятъра —

те като сънища трепкат в косите ти.

Спи, вече дъжд се излива

и сякаш перца докосват страните ти.

 

Спи —

вече бялото слънце се стапя,

очите ти пазят под клепките

червеното злато —

държат го за зимата.

 

1956

Край