Включено в книгата
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


Стъклено бяло небе без облаче даже. По-ярко

От чистото слънце сияе

Снегът. От черно желязо са — сякаш

Огънати цеви — дърветата голи, несръчно

Изваяни. Най-слабият полъх на вятъра

Пронизва до кости.

 

Зад покритото с ледени шарки стъкло

На тихия дом (лек дим се извива над покрива)

Се мярка човешко лице.

 

Към

Живеещия там в уединение

Поглежда случайният пътник

Със завист; забравил,

Че безследно, подобно на зимния ден,

Като снега и дърветата, ще се стопи,

Който живее самотно.

 

1965

Край