Точно! Авторите на розови романчета усещат, че аудиторията е емоционално пренаситена с битови истории за любов, изневери, омраза и отмъщение. Обаче пари продължават да им трябват, съответно — налага се да създават и да продават още литературни отпадъци. И за да поддържат жив читателския интерес, започнаха да вмъкват в бозите си свръхестествени елементи — магьосници, вампири, зомбита, пътувания във времето… Както и извращения — брутално насилие, хард-еротика (да не кажа — софт-порно), инцести, детеубийства, педофилия, зоофилия, некрофилия…
„Игра на тронове“ е типичен представител на жанра. В тези книги липсва елегантната ирония и сложните философски концепции, типични за произведенията на Дъглас Адамс и Тери Пратчет. Липсва и истинската красота и романтика, характерни за всеки мит, каквито откриваме в произведенията на Толкин и Бари Хюгарт. Да не говорим за дълбоките прозрения за развитието и превръщането на индивида в човек, с които произведенията на Франк Хърбърт, Урсула Ле Гуин и Орсън Скот Кард грабват интелигентния читател. Отсъства истинският размах на въображението, с който автори като Клифърд Саймък, Роджър Залазни, Станислав Лем, Фредерик Пол, Сергей Лукяненко или Лари Нивън създават нови светове.
Ако направим аналог с музиката, в който Толкин отговаря на Бах, Тери Пратчет — на Моцарт, Орсън Скот Кард — на Ян Гарбарек, а Станислав Лем — на Пинк Флойд, то писателки като Нора Робъртс и Дебора Харкнес ще отговарят на Преслава и ДесиСлава, а Джордж Р. Р. Мартин — на Азис :)
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.