Агоп Мелконян
Убийство в Ню Бабилон (9) (Фантастична пародия)

4

Когато отидоха пешком до градския площад, там нямаше никой. По-точно, там вече нямаше никой освен един скучаещ пенсионер с червена лента на ръката, който ги попита за какъв дявол се мотаят подозрително точно по това време и точно на този площад.

— Ние сме за делото — обясни пазачът. — Тези двамата са ключови фигури в историята.

Пенсионерът обясни, че в историята няма ключови фигури, защото историята се пише не от личностите, а от масите, но ако тези двамата са онези двамата, това вече коренно променя хода на историята.

— Точно те са — обясни пазачът. — Кльощавият е Блез Паскал, а този с ореола Йоасаф.

Пенсионерът обяви, че никога не гледа с добро око на престъпниците, но тези двамата, кой знае защо, са му симпатични, мили едни такива, объркани, затова ще им повери тайна, но само на осем очи: делото ще се гледа в градския съд, тъй като господин съдията има хрема; освен това по телевизията снощи обявили, че днес ще е слънчево, което означава, че се очакват проливни дъждове, придружени с гръмотевични бури, и купесто-дъждовната облачност сигурно ще се разкъса едва след пладне, при това само в югозападните райони на страната, тъй като към нас се премества област с ниско атмосферно налягане. Тримата се огледаха да видят въпросната област, но тъй като тя очевидно беше далеч, поеха към градския съд.

Там също ги очакваше изненада: сградата на съда беше блокирана от кордон предани догиери. Главният догиер обясни, че са взети изключителни мерки за сигурност, тъй като ще се гледа делото на двама изключителни престъпници и не са изключени терористични акции, целящи да отвлекат изключителните престъпници. Изключено е, каза пазачът, тъй като изключителните престъпници още не са дошли и ако малко не поохлабите примката, те изобщо няма да дойдат. Запитан беше откъде знае такива подробности. След дълги разправии и строги паспортни проверки Блез и Йоасаф успяха да минат през догиерския кордон, но бяха предупредени да не правят никакви жалки опити за бягство, нито пък да организират собственото си отвличане, тъй като при тази охрана пиле не може да прехвръкне, да не говорим за пълзящи и крачещи, затова е глупаво да се дават излишни жертви. Обещаха.

По пътя към съдебната зала Йоасаф изстена:

— Жалко, няма да има публика. Никога не ми е вървяло в живота.

Залата наистина беше полупразна — освен официалното съдебно тяло и свидетелите имаше само пет-шестима зяпачи, вероятно дребни репортери от местния печат.

Съдът на бъдещето, уважаеми читателю, се различава коренно от съда на настоящето. Ако можехте да видите съдията например, той би ви заприличал по-скоро на папа — царствено копринено наметало (бяло, цветът на справедливостта, защото обхваща всички възможни цветове) със сърмено везмо, висока корона, украсена с изкуствени диаманти, със скиптър в ръката. Обвинителят прилича на служител на Светата инквизиция — черен конус и два прореза за очите, а адвокатът — на древногръцки ритор от времето на Перикъл или малко след това, да речем, на Демостен, когато произнася надгробната възхвала за падналите при Херонея, но не толкова плешив. Съдебните заседатели, както и преди, нищо не разбират от юриспруденция, но са поставени там не за да дремят, или не само да дремят, но и да олицетворяват обществената съвест и справедливост. Всички усилия да се заменят секретар-машинописките с магнетофони завършиха безуспешно, защото магнитният запис не може да е автентично доказателство. Читателят сигурно ще запита защо написаното с машина може да е доказателство, а собственият глас не може, но това са висши правни съображения. Затова секретарките бяха заменени с роботки, а тракането на машините си остана. На важни процеси като този присъствува и член на градската управа, обикновено кметът, защото е най-любопитен и има най-малко работа.

Когато Блез и Йоасаф влязоха в залата, Кмета произнасяше традиционното си встъпително слово — толкова традиционно, че всички останали си го повтаряха наум:

— … жавата — това сме всички ние. Като казваме „ние“, имам предвид не само себе си, но дори и вас. Държавата е висша форма за защита на личността. Тя бди над вас, защитава мирния ви сън от незрели мисли и прибързани решения, пази ви от съмнения и терзания. Държавата мисли вместо вас и е щастлива вместо вас. Затова ние няма да позволим това, което не можем да позволим, а не можем да позволим това, което не трябва да позволим. Което не може — не може, а всичко останало ще позволим, стига да може. Благодаря за вниманието.

След бурните и продължителни ръкопляскания се изправи Съдията (той беше на подиум, високо над всички останали): — Граждани на Ню Бабилон, както повелява конституцията, всички сме равни. Да, всички сме равни, но с това не трябва да се злоупотребява за лични цели. Всеки има право да се обажда и да не се обажда, да пита и да не пита, да се защитава и да не се защитава. Според процесуалния ред в началото трябва да се избере Висш съдебен съвет. Всеки има право да бъде негов член, запомнете — всеки, ако отговаря на следните няколко условия: да е роден в Ню Бабилон, да притежава необходимия имуществен ценз за неподкупност — поне двадесет хиляди гроша, образователен ценз — оптимално образование, обществен статут — поне градски съветник, житейски опит — да е над петдесет години, възпроизводствена реализация — поне три деца, и висока икономическа възвръщаемост — да е предал на държавата поне сто килограма черни и цветни метали и пет килограма хартия. Кой отговаря на тези условия?

Оказа се, че на условията отговарят само Кмета и Съдията.

Междувременно Редника, който беше в залата в качеството си на свидетел, направи допитване: трите деца от една майка ли трябва да бъдат? Защото той имал три деца, но не знае от кои майки. Обяснено му беше, че трите деца трябва да бъдат според закона от една или по-малко майки, на което Редника рече: тц, не ставам, много малко майки.

— Продължаваме нататък. Давам думата на обвинението.

Думата на Обвинителя беше от поне две хиляди думи, но те могат да се повторят със следните двайсетина думи. Ние значи трябва да разкрием истината, защото демокрацията не обича скрито-покрито. Ако някой си въобразява, че демокрацията ще му позволи да прави каквото си ще, горчиво се лъже. Демокрацията е затова демокрация, защото не позволява. Ако някой е на друго мнение, може да го изрази пред полицията, след което ще му дадем възможност да го повтори и пред съда. Вярно, някои, които не са вече между нас, са се опитвали, но… Затова апелирам да пристъпим хладнокръвно и рационално към престъплението, за да осъдим виновните сурово и ако можем, справедливо.

След това пред съда се изправиха редовно призованите обвиняеми Блез Паскал и Йоасаф Друмника. На въпроса, дали се признават за виновни, двамата отговориха отрицателно, но им беше казано, че тяхното отрицание е утежняващо вината обстоятелство. Блез излезе с логичния аргумент, че не може да се отежнява нещо, за което се твърди, че го няма. Но Съдията веднага даде пример: казваме ли „тежи ми на душата“? Казваме. А душа, както знаем, няма. Ерго тежината няма нищо общо със съществуването и несъществуването на нещата. Тежината или казано на научен език — масата, зависи само от изкривяването на време-пространството и определя неговата геометрия, но вината също така. Блез попита: какво също така? Но му бе отговорено, че в съда въпроси задава съдията, а не подсъдимият.

Кмета не издържа и се развика, че разните там типове, които си позволяват да бъркат с шепи в държавното имущество, да си правят вили по близките планети с обществени средства и по този начин да живеят на гърба на народа, са всъщност спекуланти и черноборсаджии, затова трябва да си получат заслуженото. Съдията вметна боязливо, че двамата се обвиняват в убийство, а не в кражба, но Кмета му отговори, че това няма никакво значение, важното е да си получат заслуженото.

След това се пристъпи към разпитването на свидетелите. Бяха се явили всички очевидци с изключение на Гражданина, който лежал болен със следродилна треска. Вместо него обаче като свидетел се явяваше някакъв скапан робот, допотопен, почти излязъл от строя (макар да си личеше, че скоро е бил на основен ремонт), когото всички виждаха за пръв път.

В началото показания даде Диона Месалина, която цветисто и обстоятелствено разказа какво е правила в леглото с Катон Марк Аврелиевич между седемнайсет точка дванайсет и осемнайсет точка пет. Катон внесе някои корекции, но незначителни. Тъй като свидетелските показания на Диона допаднаха на Кмета, той помоли да бъдат повторени, след което съвсем дискретно й даде визитната си картичка.

След нея пред съда се изправи Редника. Показанията му се въртяха главно около следствието, което той е водил с изключителна вещина и умение. Той спомена, че подсъдимият Йоасаф се е въздържал в изборите, вероятно защото е гузен, но ще си получи заслуженото, както вече се изрази господин Кмета. Един негов приятел тъй се въздържал, а после се оказало, че страда от хипогонадизъм. Съдът се заинтересува що за болест е това, Редника заяви, че му е неудобно, защото има дами, но ако Съдията поиска, може да му го прошепне на ухото като мъж на мъж. Съдията, разбира се, поиска; когато бе осведомен, Съдията рече: виж ти, и излекува ли се? Редника му отговори: да не е луд, живее без мераци! Съдията заяви, че някои предпоставки са записани генетично, както и някои факти от морфологията, но по-важното е, че в процеса на онтогенезата, която протича в условията на социалното формиране на психическите процеси, тяхната структура коренно се изменя, а другото също така. Никой не разбра кое е другото, което се изменя коренно също така, но делото продължи.

— Какво видяхте със собствените си очи? — попита Съдията.

— Какво ли не са виждали очите ми! — беше отговорът на Редника.

— Във връзка с произшествието.

— А, във връзка с произшествието нищо. Тоест нищо особено — убийство.

— Кой е убиецът и коя е жертвата?

— От направеното лично от мен разследване се оказа, че такива въпреки всичко няма.

— Но вие току-що споменахте!

— Вярно, споменах. Един мой приятел тъй споменаваше, пък после се разбра, че преди четири поколения дядо му бил евнух в харема на някакъв Абдул.

Тук Съдията попита дали Редника е изследвал функцията на щитовидната си жлеза. Отговорено му бе, че не. Тогава Съдията обясни, че препоръчва такова изследване, защото щитовидната жлеза отделя много важните тиреоидни хормони, основни сред които са тироксинът и трийодтиронинът; самото изследване е съвсем безболезнено — трябва да се измери белтъчно свързаният йод (норма 4-8 микрограм-процента), също бутанол-екстрахируемият йод (пак толкова) в кръвта. Ако се окаже, че са в нормата — добре, но нищо чудно да има хипофункция на жлезата; самият Съдия не би се изненадал, ако има. Редника запита: и защо трябва да направя всичко това? Съдията: защото няма друг начин да се разбере дали не страдате от кретенизъм. Редника обяви, че тъй един негов познат страдал от кретенизъм, но иначе бил много могъщ в оная работа.

След това се пристъпи към разпита на Омар. Около четвърт час робот-машинописката се опитваше да запише името му, тъй като проклетото Хияс може да се напише поне по седем различни начина. Омар отвърна, че не е вярно, че е съвсем просто, ето тъй — и изобрази нещо, дълго около трийсет сантиметра. Робот-машинописката призна, че то й прилича на пиян дъждовен червей, който напразно се опитва да си намери пътя към родната дупка. Съдията хвърли поглед към написаното и попита: вие да не сте Абу-р-Райхан Мухамад ибн Ибрахим Ахмад ал-Бируни? Омар поясни, че тоя е негов колега, само че е ученик на Абу Наср Мансур ибн Ирак ал-Джа ди, а учениците на въпросния Абу Наср не разбирали много от ирационални числа — тъй например ал-Бируни в Шеста книга на „Канон на Мас’уд“ пише, че отношенията са изградени от отношения, докато количествата на тези отношения, умножени помежду им, образуват нещо. А това си е жива неграмотност! Наложило се той, Омар, да напише в 1074 г. специален трактат, където между другото създал теорията на кубичните уравнения. Съдията се съгласи, че си е жива неграмотност, и попита Омар какво знае относно убийството. Омар рече, че убийството било извършено с невиждана жестокост от чергарски селджукски племена, а след Мас’уд владетел станал синът му Маудуд. Съдията уточни, че не става дума за убийството на Мас’уд, а за убийството вчера на площад „Опосум“ пред кръчмата на Диона Месалина.

— О, така ли! — възкликна Омар с източна царственост. — По тоя въпрос знам много. Първо: Катон Марк Аврелиевич ми дължеше и продължава да ми дължи триста и десет гроша. Второ: той се оказа любовник на Диона. Трето: един миришеше на мазе и после роди десетина мънички, само че не бяха слепи и голички, а имаха ей такива мустаци!

Съдията обясни, че в основата на вегетативното размножаване лежи способността на гражданите от Ерос да регенерират от отделни части, по този начин дъщерният организъм започва да се развива от онзи стадий, до който е стигнал майчиният в момента на отделянето на вегетативните части, затова няма нищо чудно. Никой не разбра защо няма нищо чудно, но Редника отбеляза, че все пак бащиният, а не майчиният, макар че Гражданина да си е съвсем женски мъж. Как иначе да бъде наречено разумно същество, което е полово немощно, пък ражда? На това място за пръв път се обади Адвоката:

— Обиди, сквернословия и хули,

о, мой нещастен слух, ти чу ли?

Адвоката беше артист любител в местния драмсъстав, обикновено изпълняваше главните роли в Шекспирови пиеси, откъдето му бе останал полезният навик да говори в стихове.

Кметът се развика, че конституцията не забранява на разумните същества да се размножават, както си искат, а типове като ония двамата, които пресичат кръстовищата на червено без костюми в сигнален цвят, не си плащат редовно и доброволно глобите и изобщо живеят като гниди на гърба на обикновения трудов човек, трябва да си получат заслуженото. Съдията вметна, че гнидите са само яйца, а тези двамата ги съдят за убийство, но във всичко останало Кмета е напълно прав, което е повече, отколкото по-малко.

— Искам да запитам Омар — започна Обвинителя, — на какво разстояние е бил от местопроизшествието?

— На около петдесет сантиметра.

— И какво видяхте?

— Видях, че не бе извършено убийство.

— Моля, съдът да обърне внимание на противоречието: не може да се види нещо, което не е извършвано. Може да се види само нещо, което е извършено.

— Тогава уточнявам отговора си — рече Омар. — Не видях да е извършено убийство.

— Моля съдът да обърне внимание — не може от петдесет сантиметра да не се види извършването на убийство.

— Ако изобщо е извършено!

— Не може да се смята за неизвършено нещо, което е извършено. А щом е извършено, не може да остане невидяно. Извършването е реализиране на възможност, а виждането е регистриране на тази реализация. В причинно-следствен порядък възможността предхожда реализацията, но извършването и регистрирането са събития едновременни — не можеш нито по-рано, нито по-късно да видиш това, което става. Това е така наречената изпреварваща причинност, а само тя се осъществява в нашия свят; закъсняваща причинност може да има само в свят, пълен с тахиони, но Ню Бабилон не принадлежи към тахисвят. Тъй като ние се придържаме към теорията за близкодействието, логично е действието да бъде извършено от близкостоящия. А кой е близкостоящият? Омар Хайям. Следователно ударът с нож е нанесен от Хайям!

— Това е известно на съда — каза Съдията. — Това е повече от ясно. Съдът се заинтересува и провери — ножът не е оставил смъртоносна рана. Ние се опитваме да разберем друго — как Блез Паскал и Йоасаф са извършили убийството?

Блез обясни, че убийство няма. Отговорено му беше, че ако няма убийство, няма да има възбудено дело, защото присъствуващите тук не са безделници и търсачи на приключения, а хора с ангажименти и след като са намерили за нужно да дойдат, значи няма защо. Блез не разбра какво няма защо; но рече, че Катон Марк Аврелиевич си е жив и здрав, ей го на първия ред. Съдията: ние не обвиняваме Катон, че не е жив и здрав; ние обвиняваме вас, че сте извършили убийство. Намеси се и Йоасаф: моля ви, добри и почтени граждани, смирено питам, кого сме убили? Кмета се развика, че това няма никакво значение, че може да е генерал-губернаторът, може да е прост уличен метач, ние не делим хората на касти и съсловия, ние всички сме равни, пише го в конституцията, щом сте убивали, няма значение кого, разлика между гражданите няма, следователно трябва да си получите заслуженото. Редника не можеше да остане назад и обяви, че един негов приятел тъй имал дванайсет любовници и все търсел разликата между тях, ама те накрая се събрали всички вкупом и го скопили. Един от репортерите попита: и сега? Редника отвърна: сега нищо, къдри си косата и ходи с обеци.

След това за разпит се изправи Катон Марк Аврелиевич. Той обясни, че е порядъчен човек с порядъчен бизнес, от малък страда от благородна зоофилия, тоест обича животните, особено мъжките жаби и пиявиците, Хирудо медициналис. Що се отнася до Диона, намеренията му са сериозни, ако нейните, разбира се, също. Що се отнася до делото, Омар наистина се пошегувал, но ножът бил играчка, слава богу, иначе той има право, парите ще му бъдат върнати веднага, когато Катон Марк Аврелиевич намери за необходимо. Що се отнася до убийството на Блез и Йоасаф, тоест извършеното от тях убийство, Катон не знае нищо, което може да бъде потвърдено и от неговия приятел Кмета. Кмета се развика, че типове като тия двамата, дето се возят безплатно в метрото и минават равнодушно край таблата „Наша гордост“, всъщност са шарлатани и пунгаши и живеят на гърба на доброволните вноски, които обикновените хорица правят за Червен кръст, и си заслужават заслуженото.

Адвоката се изправи и произнесе артистично:

— О, блед, безцветен е езика

да пресъздаде на мисълта светлика.

О, лоб могъщ със разум титаничен;

изрекъл истина като взрив апоплектичен.

Йоасаф вметна, че той лично обхожда всички табла „Наша гордост“, но Съдията го нарече лъжец, защото обхождането на таблата в Ню Бабилон е нерешима топологична задача; ако свържеш таблата, образува се граф, на който всички върхове имат нечетен индекс, а такъв граф не е уникурсален, сиреч не може да се обходи наведнъж и изцяло, затова се повтаря историята с Ойлер, дето искал да обходи мостовете на Кьонигсберг, което е равнозначно. Не се разбра кое е равнозначно, но Редника обърна внимание, че един негов приятел тъй искал да обиколи всички, но после се оказало, че жените също имат нечетен индекс, та трябвало да мине през една два пъти.

Младежа се оказа съвсем безинтересен свидетел. Той повтори, че има хазяйка на деветдесет и осем години, но не поддържа с нея редовни полови контакти, тъй като не разполага с необходимия за целта отговорен апарат. Като социална и юридическа единица живее съвсем законосъобразно, спазва и петте закона на роботиката, но вчера инспекторът мосю Легре формулирал Шести — „Роботското — роботу, човешкото — човеку“, с което утежнил задачата, защото не се обяснява къде е разликата. Тук Съдията обърна внимание, че напоследък са се навъдили прекалено много ковачи на закони, напоследък всеки се прави на Солон и Питак, а в добавка и на Хилон, а се знае, че законите са изковани още в дълбока древност от Азимов, Дилов и Кесаровски, затова всичко останало не са закони, а само окръжно номер, което е пак така. Никой не разбра кое е пак така, но в съда само съдията има право да задава въпроси.

— Ама това не е всичко — намеси се угоднически Катон Марк Аврелиевич. — Като капак Блез Паскал създаде и философско учение.

Това хвърли държавниците в смут. Кмета се развика, че типове като тия двамата най-безотговорно тъпчат по градските насаждения, пушат на обществени места и говорят на висок глас неприлични думи, затова няма нищо чудно, че съчиняват и разпространяват учения, следователно трябва да си получат заслуженото. Обвинителя също се намеси: учение ние си имаме, както се казва, проверено и закалено в битки с друговерци и изменници, издържало проверката на времето, а сега разни сътворители внезапно решават да го подложат на преоценка, като че ли ученията са вещи, които могат да се преоценяват. Преоценяват се демодирани обувки, книги, написани от мастити писатели, шоколадови бонбони след гаранционния срок, но къде се е чуло и видяло да се преоценяват учения! Нашето учение, заяви Обвинителя, е общовалидно и вечно, затова можем да го замразим, да го стерилизираме, да го консервираме, за да е годно за консумация до свършека на света и след това. Всички ръкопляскаха.

— Аз просто казах, господа — започна Блез, — че човекът е най-висшето творение на природата.

Нямаше възражения.

— Казах още, че величието на човека е в мисълта му. Мисълта ни въздига и ни прави сравними по великолепие с Вселената.

Пак нямаше възражения.

— Казах още, че ако се научим да мислим непогрешимо, ще постигнем съвършения морал.

— Не съм съгласен — възрази Съдията. — Мисленето отразява реалностите, света вън от нас, а моралът — обратно, субекта, света вътре в нас.

— Така е, защото сърцето има основания, които разумът не познава. Но мисленето със сърцето, господа, е мисленето на дивака, на примитивния. Сърцето не трябва да мисли, защото с тази функция е натоварен мозъкът. Колкото по-силна е диктатурата на сърцето, толкова по-немощен е мозъкът.

Адвоката мигом се изправи:

— Абсурд, нелепост или първотворен срам?

Сърцето сляпо е, а мозъкът е ням.

— Нарекох учението си хуманитарен релативизъм — продължи Блез Паскал, — защото в наше време, господа, човекът вече не е абсолютна ценност. Човекът беше такъв, когато беше бог сам на себе си и само за себе си.

Тук Кмета се развика, че типове като тия двамата, дето се разкарват безцелно до божи гроб и си мажат челото и ушите с разни масла, се мислят за миропомазани, а всъщност само кадят тамян в съзнанието на обикновения човек и не са нищо друго освен епископи и архиепископи, затова трябва да си получат заслуженото. Катон Марк Аврелиевич не можеше да не угоди на властта, затова обяви, че от кърмаче не вярва в способността на някои да нахранят толкова много хора с толкова малко риба, още повече пък да ходят по вода, освен ако водата в онези времена е била твърда, а рибите да са били китове. Съдията разви тезата, че поначало хуманитарният релативизъм на Блез е опит подсъдимите да си измият ръцете като Пилат Понтийски, Пилат обаче е бил само прокуратор, истински съдии са били фарисеите, оттогава всички съдии са фарисеи, което е също така. А разните воздаяния, воздвижения, вознесения и возкресения съдът отхвърля поради липса на доказателства и наказателен състав, тъй като са твърде усложнени откъм фактология, а вещите лица са измрели, което е вече друго. Не се разбра кое е друго, но Редника допълни, че същото се отнася и за архаичния ритуал возбуждение — един негов приятел тъй искал да се прави на вещо лице по този ритуал, но веднъж така се увлякъл, че оттогава страда от малокръвие.

Последен даде показания роботът, когото никой не бе видял на местопроизшествието. Той наистина се оказа възмутително примитивен: първо, не знаеше никакъв чужд език, само Бейсик; второ, високоговорителят на гърдите му хъркаше нетърпимо, сигурно щпулката се беше развила; и трето — вместо нос имаше газонапълнена лампа, която мигаше досадно с честота петдесет херца.

Съдията беше принуден да мине на Бейсик:

— RUN. ENTER.

Роботът обаче продължаваше да мига досадно с носа си, без да изрече нито дума. Съдът се събра на кратък консилиум. За щастие един от заседателите се оказа археолог; той напомни, че древните езици си имат особености, които трябва да се знаят, например на древноиндийски „абхи тастева дидхайя манишам“ не е какво да е, а означава „дай блясък на песента като майстор дърводелец“, а който не вярва, може да провери в „Ригведа“, част трета, глава 38, стих първи. Знаенето на древни езици, каза той, винаги е полезно, някога дори е имало специални гимназии, затова се чувствувам задължен да информирам всички, че когато се каже RUN, роботът изтрива всички променливи, следователно не може да даде никакви показания, затова трябва да му се каже GO TO нула, след което програмата стартира. Съдията спази ценното указание, след което роботът прохърка:

— Чакам въпроси.

Беше запитан знае ли за какво е в залата. Роботът отговори:

— Знам.

Беше запитан знае ли нещо по делото. Той отговори:

— Не знам.

Съдията предупреди, че премълчаването на истината е подсъдно.

— Знам.

А защо тогава мълчи?

— Не знам.

Съдията го прикани да разкаже всичко, което знае.

— Знам да поддържам складово стопанство, да регулирам поливачни съоръжения, да управлявам ГАПС.

Съдията зададе основателен въпрос: кой е привикал в залата този олигофрен от края на двайсети век? Обвинителя обясни, че е проявил самоинициатива, защото роботите от ония времена дават мило и драго да са в услуга на човека, да вършат добро, да са полезни, а този специално бил най-добросърдечният от всички. Съдията: благородно е, но той не знае нищо! Адвоката мигом скочи:

— Защо ли крием? Нека си признаем:

знаем ли какво не знаем?

Последният стих веднага породи дискусия. Съдията рече, че човек наистина не знае какво не знае, тъй като, ако го знае значи не може да не го знае, защото незнанието е отвъд знанието му, но не би било зле да знае поне какво знае, защото иначе е очевидно. Не се разбра какво е очевидно, но Омар възкликна, че всяко знание поражда незнание, защото знанието е радиусът на кръга, докато незнанието е неговата обиколка. Младежа попита: означава ли това, че отношението между знанието и незнанието е равно на две по числото пи? Отговорено му беше, че не, не означава, а е казано от древногръцки мъдрец — Анаксагор, Протагор, Диагор или Навуходоносор, известен още като Набуко. Редника обяви, че е чувал за един от четиримата, но не си спомня за кого точно, а Йоасаф подметна, че познавал един Анаксагор, когото обвинили в безбожие, но Йоасаф му помогнал да избяга от Атина за Лампсака — дали пък не става дума за него? Катон Марк Аврелиевич се изправи и обяви гръмко и тържествено, че според него лично знанието е сила. Редника не се съгласи: един негов приятел тъй разчитал само на знанията си, ала на сутринта едва се държал на краката си. Блез потвърди становището на Катон, защото всъщност е на Френсис Бейкън, но е казано много преди него, а на латински звучи така: сиенция е потенция. Редника мигом се вклини с фразата, че щом става дума за потенция, той смята себе си за първоразредник, ако не дори международен гросмайстор, докато един негов приятел тъй се опитал да атакува по дамския фланг и не само изпаднал в цайтнот, ами после трябвало да пие отварка от магарешки бодли за подсилване. Диона обяви пред всички, че някои присъствуващи (поглед към Катон Марк Аврелиевич) също имат проблеми с потенцията, затова не е обидно да се каже пред всички по колко таблетки сиенция трябва да се взимат дневно, преди или след ядене. Кметът се развика, че типове като тия двамата, които консумират безразборно магарешки бодли след ядене и после опипват младите фармацевтки, са всъщност хипохондрици, аналфабети и спиритисти, затова трябва да си получат заслуженото.

Отново се върнаха към разпита на примитивния робот. Той рече, че би бил непоносимо щастлив да възмогне на хората, ако знаеше някакви състоятелства по пришествието, но за въжделение не е бил на местопостъплението, затова неговите указания нямат способена юридевическа столност. Робот-машинописката се опита да осмисли фразата и помоли свидетеля да говори по-бавно. Роботът заяви, че би възнасял сумите по-плавно, но обструкцията му е такава, проституиран е доста първовидно, с най-обновени игрални схеми. Съдията го попита дали знае нещо за убиеца и убития. Възвира се, рече роботът, магар че не пях там. Аз се бях излегнал на пара в бръчката на Диона и си биех, когато дойде увиецът и тръгна с кош увития. Някакви сведения за самоличността им? Само личността им е безпозната, на вид са средни на пръст, без обособени мелези, вернооки и плашливи в главата. Случайно да са тия двамата? Да, рече роботът, те са, припознах ги още щом ги върнах, единият е увиецът, а другият е увитият.

Разбра се, че от него няма да има никаква полза, затова го изпратиха по живо, по здраво. Съдията прикани към допълнителни сведения. Обвинителя рече, че макар и глуповат на вид, преждеговорившият робот е дал изключително ценна идея: защо да не се приеме, че Блез е убиецът, а Йоасаф — убитият, или пък обратното? В края на краищата това са хора вън от социалното русло, лумпени и номади, стануват без надзор, обезверени от живота, стигнали ръба на пропастта, дори паднали на дъното й, герои на Зола — защо да не се приеме една такава версия? В своята безизходица тези негодници, тези декласирани типове, тези вагабонти стигат дотам, че започват да се самоизяждат, да се самоунищожават, защото търсят под слънцето място за своето злодейство. Воден от кървава отмъстителност, в потайна доба, под някой от мостовете, където тези отрепки прекарват нощите си, в ръката на единия блясва кама и… Съдията отбеляза, че не през нощта, а посред бял ден, на което Обвинителя каза: това само подсилва жестокостта на деянието. Съдията обърна внимание, че само единият от тях е друмник, докато другият е редовно регистриран, следователно не спи под мостовете, а си има дом и легло, на което Обвинителя отвърна: един е напълно достатъчен. Не е изключено, каза Съдията, това е находка, отчаянието е лош съветник, както между прочем и ревността, заради която са извършвани хиляди престъпления; ревността е ръждата на душата, нейната гадна воняща тиня, нейното дисектиращо острие, затова и впрочем. Заради ревността Отело удушава своята Дездемона, макар да става дума за друго дело, описано в тълкуванията на Върховния съд, но фактът си е факт, заради което изобщо. Времето и бирата лекуват всичко, да, но не и ревността, защото бирата съдържа витамин В₁, също фекс медициналис, а във времето даже и витамини няма, затова те подсилват ревността, както и отчаянието, тъй че не е изключено, дори напротив — включено е, както нали. Един факт обаче компрометира и комплицира тази стройна, елегантна като холивудска звезда логическа верига: не се знае кой е трупът. Тук Кмета се развика, че типове като тия двамата убиват, без да оставят трупове, а на всичко отгоре звънят посреднощ по хорските звънци и казват мръсни думи по домофоните, затова са фистули за обществото, язви на неговия дванайсетопръстник, апаши и екстремисти и трябва да си получат заслуженото.

Адвоката мигом се изправи:

— О, любимия злодей тя чака

да я отведе във царството на мрака

и върху гниещата мърша на чакал

да изпълнят своя брачен ритуал.

Това четиристишие отново породи дискусия. Редника вметна, че вероятно под брачен ритуал се разбира нещо, за което не е прието да се говори на висок глас, един негов приятел тъй никога не говорел за брачните ритуали на висок глас, а после се разбрало, че е хермафродит. Диона не разбра какво общо има едното с другото, затова Редника обясни, че хермафродитите са способни да извършват брачните ритуали съвсем самостоятелно. Катон Марк Аврелиевич попита: за какъв дявол им е тогава мърша на чакал? Отговорено му беше, че сигурно става дума за литературна алегория. Тогава Катон Марк Аврелиевич се почувствува обиден; в края на краищата, каза той, пиявиците също са мили животинки, полезни за човека, какво толкова унизително има, че са хермафродитни. Това, както се казва, е органически присъщо на всички ресничести червеи, на тениите, на някои ракообразни и мекотели, а не само на пиявиците, затова протестирам да се обиждат Хирудо медициналис. Пиявиците са като властта, допълни Катон Марк Аврелиевич — смучат кръв, но заради всеобщото благо. Йоасаф разказа, че познавал един Хермафродит, кръстили го така, защото бил син на Хермес и Афродита, получил красотата и на двамата едновременно, ама не щеш ли, веднъж го пожелала нимфата Салмацида — дали пък не става дума за него? Редника се захили многозначително и попита: и осъществиха ли се? А, не помня какво стана, продължи Йоасаф, доста време мина, но доколкото си спомням, боговете ги сляха в едно двойствено същество, ни жена, ни момче, нееднакво е всичко в тях и еднакво, ама аз разказах тази история на Овидий и той я описа в своите „Метаморфози“. Има такива писатели — ти им разкажеш нещо, пък те в сию минуту тичат вкъщи и правят от нещото разказ. Диона попита: да не е оня Овидий, който бил голям майстор в любовното изкуство? Нека дойде, да го видим що за майстор е. Съдията поясни, че обикновено хермафродитите се размножават кръстосано, сиреч едното участвува като мъжко, другото като женско, без значение кое как, свободна любов, въпрос на удоволствие, но има и такива, при които двата вида гамети узряват едновременно, тогава те се самооплождат. Кмета се развика, че типове като тия двамата, които свободно си избират как да се оплождат, а понякога — като им узреят гаметите — се самооплождат, при това, без да са деца на богове, ами са от простолюдието, не са нищо друго освен утописти и ревизионисти, затова трябва да си получат заслуженото.

— Моля да се спазва процесуалният ред — каза Съдията. — Следва задължителна почивка с проветряване, след което ще продължим с разпита на подсъдимите.