Петер Хухел
Верона

Помежду ни ръмеше дъждът на забравата.

Във фонтана помръкват монетите.

Котката върху зида

Глава извръща сред мълчанието.

Не ни познава вече.

Слабият светлик на любовта

Потъва във звездите на очите й.

 

Дрънчат зъбчати колела от кулата

И със закъснение часа отмерват.

Пръстта не ни дарява време

Отвъд смъртта,

Вплетени в нощната тъкан,

Гласовете потъват

Безследно.

 

Два гълъба отлитат от перваза на прозореца.

Мостът пази клетвата.

Този камък,

Във водите на Адидже,

Живее величаво сред покоя си.

А в сърцевината на нещата

Тъгата.

 

1963