Включено в книгата
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


1

През лятото, щом ветровете само

Върхарите поклащат, ти наслуки

Легни сред езерото, сред реката —

Тъй ставаш водорасло между щуки.

Олеква тялото ти. А дланта ти,

Щом леко литне към небето пак,

Ветрецът в унес я люлее,

Навярно взел я за кафяв клонак.

2

По обед сипе тишина небето.

Очи притваряш: лястовици слизат.

Сред тинята мехурчета бълбукат

И знаеш: хладни риби те пронизват.

Тъй тялото, бедрата и ръката

Събрани са в едно, не трепваш ти.

И само риба щом през теб премине,

Усещаш — горе слънцето блести.

3

А вечер, щом от дългото лежане,

От леност тялото те наболява,

Без жалост всичко захвърли със плясък

В лазурната вода — тя отминава.

Но е добре да издържиш до мрак,

Когато над реката връхлетят

Акулите на небесата бледи —

И в миг нещата ще се наредят.

4

Естествено, легни по гръб тогава.

По навик остави се на водата.

Не плувай, не, а просто се преструвай,

Че сам си вече камък сред реката.

Небето гледай, дръж се, сякаш в скут

Жена те носи. И така е, знай!

Не се движи, прави като добрия Господ,

Когато вечер плува в своя речен рай.

 

1919

Край