Включено в книгата
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


На Уолт Уитман

Видени отгоре, нещата изглеждат приблизително тъй:

 

        Всички обикалят един покрай друг и търсят.

 

Храна.

Мечката броди нощем в гората и ръмжи,

        понеже е гладна —

тя търси пчелна хралупа или нещо друго, за да издуе

своето сланинесто рухо;

безработният раздипля с треперещи от студ ръце

        скъсано парче вестник — може би вътре има

        нахапана кифла?

 

Японецът учтиво се оригва и взима още една изящна

        купичка ориз — търси с очи по-малко красивата,

        понеже е добре възпитан;

кърмачето блъска нетърпеливо по майчината гръд.

 

Любов.

Банковият прокурист цели два часа дърдори за Пикасо

        и въобще за модерно изкуство — при това я съблича

        с поглед;

фелдфебели бъркат под полите на селското момиче;

един господин с намигане пита портиера в хотела

        къде може човек тук да чукне нещо;

швестер търси друг швестер;

копнеещата учителка определя на своя междувременно

        порасъл ученик час за вторник вечер;

танцьорката хвърля по време на танца особени погледи

в ложата, където сияе накитената с бижута съпруга

        на едрия търговец;

Ханс търси Грете;

глупчо, канарчето, възбудено скача по пръчката и бие

        с малките си крилца, вече не издържа.

 

Пари.

Милиони се стичат в града сутрин от сивите, опушени

гари на предградията, краката им се тътрят, облак

        от човешки изпарения тегне над тях;

приятели предават приятелите си, докато те търсят;

пенсионерът разгръща списъка на печалбите;

просякът търси някого, който да му повярва, че е сляп;

картоиграчи, полубезумни, търсят да уредят някакъв заем;

банкерът търси чужди пари.

 

Всички търсят.

 

Търкулналата се от стола монета и падащият самолет

        търсят земята — любимата гравитация!

Един човек търси кучето си и то него;

майка ми търси своето калъфче с ключове;

семейства търсят квартира;

един отчаян търси причината, задето живее на този свят.

 

Видени отгоре, нещата изглеждат приблизително тъй:

 

Никой няма това, което всъщност му е нужно.

 

Цял свят търси.

 

1925

Край