Включено в книгите:
Мечтая тъй нежно за теб
Немска любовна лирика от XII до XX век
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 4 гласа)
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


Не зная какво означава,

Но мъчи ме смътна тъга;

Легенда прастара не дава

Покой на ума ми сега.

 

В прохлада денят си отива,

А Рейн в полумрака мълчи;

Планинският връх се облива

В сетните ярки лъчи.

 

Там чудно красиво момиче

Върху канарата седи,

Ликът й е в злато обкичен

И златни коси тя реди.

 

Разресва ги с гребена златен

И песен запява в нощта;

Звукът й е сладък и властен,

Най-дивният на света.

 

Лодкаря, замаян от грижа,

Изпълва тя с дива печал;

Скалите подводни не вижда,

А гледа върха онемял.

 

И вярвам, вълните поглъщат

Каика с лодкаря накрай;

Това с песента си могъща

Е сторила Лорелай.

 

1823

Край
Читателите на „Лорелай“ са прочели и: