Новалис
Милост към бедните

Кажи, уста, защо дари те с песен

И нежна звучност в милостта си Бог,

Навярно за да мога с рой словесен

Богатите да сепвам в сън убог.

 

Че песента не стига до сърцата,

Не стресне ли порочния покой;

Повежда ги с възторг към небесата,

Когато ги изтръгне от застой.

 

Е, чуйте ме, разгулни богаташи,

В гръдта си намерете малко жал;

Скръбта на бедните не ви ли плаши?

Нали един Отец ви е създал!

 

1790