Включено в книгата
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


На ***

        „Кой би желал на сенки да се наслаждава,

С които същността чужд облик получава

И мамят те надеждата с лъжлива власт?

Да гледам истината гола искам аз!

Пък нека с бляна ми да рухнат небесата

И в миг реалността да окове

Духа свободен, полетял към върхове

На безграничните възможности в царствата —

Да се надвие трябва той самият,

Така свещената повеля на дълга

И на неволята мъчителна вика

Дваж по-смирен ще го открият.

Щом истината вече те гнети,

Как ще търпиш необходимостта?“

 

        Така от пристана на своя опит ти,

Приятелю, възкликваш най-сурово

И с укор гледаш на привидните неща.

Уплашени от строгото ти слово,

Побягват Ерос и крилатият му сонм,

Замлъкват музите, а Хорите игрите

Прекъсват, снемат си венците

От хубавите къдри с жален стон.

Строшава златната си лира Аполон,

А Хермес — жезъла вълшебен със змията.

И на живота от посърналия лоб

Се свлича розовото було на мечтата —

Светът показва се, какъвто си е: гроб!

Синът на Китерея от очите дръпва

Превръзката, проглежда любовта,

В божественото си дете в миг зърва

Преходна твар, изплашва се и хуква тя.

На красотата младото лице старее,

Дори по твойте устни леденее

Любовната целувка — в радостна забрава

Сърцето ти окаменява.

 

1795

Край
Читателите на „Поезията на живота“ са прочели и: