Не мога да кажа, че книгата е лоша, но коментарите, пълни със суперлативи ме озадачават.
Това, което ме подразни в началото, бе изобилието от клишета. Руснаците пият без да изтрезняват, японците работят без да спят, богатите са лоши, лоши, ама толкова лоши, че всяка минута мислят как да прецакат целия свят.
На моменти се замислях, дали тези клишета не са фасада, зад която авторът да изкара по някое време истинската история, ама не — клишетата се запазиха докрай!
За гафовете — да, простени са, но след като почти всеки прочел книгата ги забелязва, как не ги е забелязал авторът? Има и принципни недоглеждания, като например желанието на египтянина е да отиде в Америка, а „сбъдването“ представлява само писмо за интервю.
И накрая, повторението на мейлите — четири пъти се повтаря един и същ дълъг текст — пълнеж, който гарантирано се прелиства без да се чете. Ако авторът се закълне, че е написал този текст саморъчно четири пъти, без да ползва копи/пейст, обещавам, че и аз ще се върна и ще го прочета четири пъти, а не само един път, както са направили всички читатели.
Като цяло, книгата е читаема, съществува интрига, но заслужава похвала единствено фактът, че е написана от непрофесионален писател. За един по-сериозен автор, тази книга би била провал.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.