Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Амос Дарагон (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
La tour d’El-Bab, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010)
Разпознаване и корекция
Xesiona (2010)

Издание:

Браян Перо. Кулата Ал-Баб

Канадска, първо издание

Редактор: Венера Атанасова

Коректор: Нина Славова

ИК „Хермес“, Пловдив, 2005

ISBN: 978-954-26-0473-0

История

  1. — Добавяне

12
Солниците

След няколко дни подготовка един кортеж от дракари, начело с кораба на Урм Червената змия, се насочи на юг към Солниците. Волф водеше началото си от Мрачното море — огромно и много солено вътрешно море — и се вливаше в Северния океан, който граничеше с викингските земи. По пътя й към Волфстан я подхранваха широки реки, образувани от топенето на планинските снегове, както и многобройни потоци. Гигантската река, която течеше в протежение на стотици левги, беше забележителна със своята флора и фауна, ала най-вече със солта си.

На еднакво разстояние от извора и делтата на Волф се намираше едно кралство, наречено Солниците. Крал Урм и Нерея Демоницата бяха разказали на четиримата млади пътешественици, че обитателите на тези места — сивунгерите — бяха известни из по-голямата част на континента със способността си да извличат солта от водата. Тези дребни създания със сивкава кожа, високи едва метър, ревниво пазеха тайната на своя успех от много поколения насам. Знайно бе, че отклоняваха водите на Волф в гигантски блата и след естественото изпаряване на водата, те събираха оставащата сол, която отделяха от пясъка. Но никой никога така и не бе успял да ги накара да разкрият как точно правеха това. За народа на Солниците това беше един тежък труд, но много високо ценен и със сигурност доходоносен.

Сивунгерите имаха човешки вид, с големи кръгли уши и малък нос. Бяха безбради, хилави и винаги босоноги, като живееха мирно със съседите си без нито едно изключение — търгуваха както с варварите, така и с гоблините, шумерите, викингите и рицарите. Територията на Солниците се ползваше с репутацията на неутрално място, където върховната власт принадлежеше на търговията със сол.

— За всеки един от тези народи солта е абсолютно задължителен елемент от ежедневието — бе обяснил крал Урм. — С нея се съхраняват месото и рибата. Използва се и при изгаряния, ужилвания, за дезинфекция на рани и при изработване на пластири за рани. Лечебните й свойства са много добре познати и всеки лечител знае, че с лапа от солена коприва се лекуват навяхвания, а отокът на краката спада. Шумерите използват солта като средство, предизвикващо повръщане, с което облекчават болките в корема, а рицарите й намират приложение като избелващо средство. Викингите я прилагат като консервант за всякакви хранителни продукти, защото солта изсушава месото, абсорбирайки водата, като едновременно с това отстранява микробите. От своя страна варварите вярват в божествената й сила. При първото зимно пълнолуние те слагат на една маса дванадесет половинки лук и ги поръсват със сол. На следващия ден разглеждат парчетата и тези, върху които солта се е разтопила, показват според тях месеците и годините, когато ще е дъждовно. Благодарение на това варварите могат да планират своите набези, така че да воюват по сухо време. Колкото до гоблините, те приписват на солта зловредно действие и често разпръскват щипки сол около враговете си, за да ги урочасат. В Берион жените я слагат в хлябовете и баниците, за да се надуват, и често си служат с нея за излъскване на съдове или когато боядисват тъкани, да предотвратят избелването им.

— Без уменията на сивунгерите — бе добавила Нерея — не би имало сол! Ето защо тези дребни създания живеят в мир и никога не са обект на военни нападения. Те притежават стока, която е от първостепенна важност за всички и талантът им е прекалено ценен, за да бъде подлаган на риск. Територията им е свещена и нейната цялост е неприкосновена. В кралството на Солниците единствената дейност, която се извършва, е търговията! Някои например заменят коне и оръжия срещу огромни чували сол; други — две бъчви сол срещу четири бъчви херинги, едно блокче сол срещу овен или коза, първокачествена сол срещу злато или накити.

— Знаете ли — продължи да обсъжда всичко това Лолия с приятелите си, — у дома посрещаме чужденците, като ги гощаваме с парче хляб и щипка сол за добре дошли. Това е знак за приятелство и доверие.

— Чувал съм от майка ми — включи се и Амос, — че ако през нощта пропее петел, това е предупреждение, че минават лоши духове и за да се прогонят, трябва да се хвърли шепа сол в огнището.

— Ние, горгоните — на свой ред се намеси Медуза, — я използваме единствено за лекуване на кожни болести, и то доста ефикасно. Понеже през повечето време се храним с живи насекоми, нямаме нужда да съхраняваме храната си задълго.

— В Брател велики — припомни си Беорф — младите майки отиват да представят новороденото пред владетеля, който им подарява яйце за здравето на малкото и една торба сол, за да е умно. Жените наричат това „привличане на късмета“.

— В кралство Омен, където съм роден — допълни Амос, — по време на големия празник на лятното слънцестоене девойките хвърлят щипки сол в празничните огньове. Ако пламъците започнат да пращят, това означава, че те ще си намерят мъж през идната година.

— Има много черни магии, за които е нужна сол — обясни Лолия на приятелите си. — Например, за да направиш магия за нещастие, трябва да сложиш снопче от клонки на роза, поръсени със сол, пред вратата на жертвата. Ако произнесеш точното заклинание, магията действа незабавно!

— Много съм доволен, че Нерея и крал Урм ни разказаха за Солниците — заключи Амос.

— Това малко кралство много ме заинтригува и нямам търпение час по-скоро да стигнем дотам!

Придружени от Червената змия и Нерея Демоницата, която бе решила да дойде с тях чак до Солниците, младите пътешественици плаваха на борда на „Мангуста“ начело на цяла ескадра. Десетина викингски гребци съставляваха новия им екипаж. Грюмсон седеше в задната част на дракара и сумтеше недоволно. Демонът бе загубил всичко! Робите му се бяха изпарили, без той да може да направи каквото и да било. Договорът му с Амос и Беорф го свързваше с тях поне за още два месеца и на всичко отгоре го задължаваше да работи. Коленичил на палубата, той търкаше кръвта и мръсотията, които Пазителя на маските не бе успял да почисти. Беорф му бе възложил да изстърже всичко и подлото създание беснееше и кроеше планове за отмъщение.

Грюмсон беше един от най-низшите демони и принадлежеше към малка част от обширния свят на ада, наричана Бездните. Беше дребен служител, на когото обаче бе възложена първостепенна мисия. Дълго бе умолявал господаря си да му даде шанс, да му повери важна задача, та да може да се докаже. За да изпълни желанието му, а най-вече да се освободи от него, господарят бе отстъпил пред нескончаемите молби на своя слуга и му бе възложил да придружи като охрана пет духа до кулата Ал Баб. Самият Енки, великият шумерски бог, лично бе пленил съществата, за да ги поднесе на своя жрец Енмеркар. Бе възложил на господаря на Грюмсон да извърши доставката. Обаче въпросният господар бе допуснал грешката да повери пленниците на Грюмсон. Сега духовете на петте елемента се бяха измъкнали и несъмнено никой не беше в състояние да ги плени отново. Грюмсон знаеше, че е оплел конците. Той вече не можеше да се върне у дома, в Бездните на света! Щом научеше за провала на мисията му, господарят му щеше да изпрати по следите му цели орди дяволчета, които да го унищожат! През остатъка от дните си Грюмсон трябваше да запази човешкия си вид и да се крие между хората!

— Какъв ужас — изрече той мислите си на глас, осъзнавайки катастрофалното си положение.

— Какво става? — попита Лолия, която минаваше наблизо. — Не обичате да чистите, а? Или може би работата по принцип не ви допада?

— Малка негодничка! — засегнат, й се тросна демонът. — Един ден ще си отмъстя! Само гледай да ми обърнеш гръб и ще видиш какво ще ти се случи!

— Не ме е страх от вас! — отвърна Лолия, безразлична към заплахите на стареца. — Ха, тук пропуснахте едно петно! Я го изчистете!

— Ти не си ми господарка, че да изпълнявам заповедите ти! — отвърна Грюмсон, по-жлъчен от всякога. — Дължа подчинение само на Беорф, този недодялан мечок, и на Амос, оня дребен нахалник, който се мисли за много хитър!

— Да, ама не! Много се лъжете! Точно на мен дължите подчинение! — разкри му Лолия.

— Какви ги дрънкаш, глупачке? — стъписан, попита старецът.

— Да, според окултните ви правила, всеки договор може да бъде продаден или преотстъпен на трето лице, независимо от желанието на засегнатото лице.

— Ама… ама… — запелтечи Грюмсон. — Ама откъде знаеш това?

— В момента изучавам книгите на една древна и много могъща магьосница на име Бая Гая, чиито сфери на магическа сила са отровата, болестите, преображенията, алхимията и демонологията. Сред задрасканите редове, колебанията, успешните и неуспешните й заклинания и упражнения открих крайно любопитни писания за контролиране на демоните. Магьосницата обяснява съвсем ясно по какъв начин може да се извлече колкото се може по-голяма полза от зли духове като вас!

— Ох! Ох! — тихо запъшка Грюмсон, отчаян при мисълта, че е слуга на младата магьосница. — Но това все пак не ти дава право да ми заповядваш!

— И още как! Сега вече имам пълно право! — отговори Лолия, трудно скривайки задоволството си. — Представете си само, откупих вашия договор от Амос и Беорф. Те ми го продадоха срещу една целувка по бузата за всеки! Забавно, нали?

— Ооо, не! Всичко друго, но не това! — проплака демонът.

— Ето, вижте — добави девойката и му показа договора. — Сега той е моя собственост. От друга страна, според бележките на Бая Гая демоните могат да приемат или човешка, или животинска форма, нали така?

— Да — въздъхна Грюмсон, притиснат до стената. — Да, точно така, господарке.

— Знам, че човешкият ви облик отразява вашите пороци и вашите недостатъци, но какъв по-точно е животинският ви облик?

— Той също е свързан с моите лични качества — задоволи се да отговори мъжът, съсипан окончателно.

— Значи от този момент — обяви Лолия, като натъртваше на всяка дума — вие ще живеете в животинската си форма и ще ми се подчинявате при най-малък знак с ръка или поглед!

За да не привлече вниманието на екипажа върху животното, в което Грюмсон се превръщаше, Лолия се огледа, за да се увери, че никой не ги наблюдава, след което заповяда:

— Изпълнявайте, Грюмсон!

Старецът, побеснял от ярост, стисна зъби и се преобрази във вонящ скункс. Лолия се наведе и надяна на врата му гердан с каишка.

— Подозирах — отбеляза тя, — че като животно ще сте много по-симпатичен! Сега марш напред и ви е забранено да си вдигате опашката!

Грюмсон наистина бе паднал твърде ниско!