Стоян Михайловски
Две магарета

Еднъж две мулета покрай една ливада

трънлив пасяха бурен… „О, каква услада^[1]! —

        провикна се едното. — Как

        е вкусен тоз ботрак^[2]!“

А другото отвърна: „Братко,

тъй е, туй ясте е премного сладко!

И трябва ний на Бога да благодарим,

загдето можем тихо тъй да се гоим,

        сиреч загдето

не всичките магарета ботрак ядат,

при всичко че магаретата безчет са под небето!“

 

Тез философски думици тълкуване не щат.