Читателски коментари (за „Огненият факултет “ от Алекс Кош)

Аз също споделям мнението на megz. Светът е интересен, в началото действието се развиваше малко мудно, но след първата третина на „Огненият факултет“ нещата се пооправиха значително. Авторът има доста интересни идеи — за естеството на магията как се проявява в околния свят, заедно с произтичащите ограничения, за да не превърне всеки Майстор в един малък бог.

Обаче диалозите за една бройка да ме откажат от иначе, мисля, добрата поредица. Героите се държат като дванадесетгодишни деца в момента когато се наложи да си отворят устата. Чез често се държи като пълен идиот (разбирам, че авторът му е отредил ролята на палячо, но все си мисля, че има и по-изтънчени начини за разведряване на книгата). Главният герой Зак е подложен на постоянни заяждания от всички страни, включително и от страна на Алиса, която непрестанно се държи саркастично и язвително. В момента в който гореспоменатият главен герой не си замълчи, а отговори на язвителността, веднага се оказва че е безчувствен гадняр. Не разбирам какво се опитва да постигне г-н Кох с толкова детински образи, възможно е аз да не съм схванал скритото послание.

След като се опитах да не обръщам внимание на слабите диалози успях да оценя останалите добри страни на книгата, които вече споменах по-горе. Вече чета „Огненият орден“ независимо от критиката която споделих по-горе, но все още не мога да реша къде в списъка ми с любими книги се намира поредицата.

Един съвет към бъдещите читатели на поредицата „Занаятът“ — дайте шанс на книгите. За мен си личеше, че авторът досега почти не е писал и му липсва размах и рутина, които се постигат с много писане. Обаче през всички страници се усеща един заразителен ентусиазъм, мисля че той е основната причина даже и хората, които не са харесали „Занаятът“ в началото да продължават да я четат. Ако ще и да е „за да видят какво ще стане накрая“.