Феликс и Тео
Дом без надежда (8)

7

Един час по-късно двамата приятели стояха на гробището. Доста жители на Фридрихсхаузен се бяха събрали. Семейството на Клаус Бийдерщет беше обградило гроба. Градският съвет беше в пълен състав. Приятели, съученици, любопитни зяпачи. Една група младежи, облечени в черно, стояха изправени като войници от другата страна. След няколко кратки изказвания ковчегът потъна в земята.

Изведнъж от групата излезе един едър и висок младеж, застана пред гроба и поиска да държи реч. Свещеникът го покани да дойде и след това с една малка лопата хвърли пръст в гроба. Той каза няколко думи, които Мюлер не можа да разбере. После подаде лопатата на членовете на семейството. Стоящите наоколо образуваха една линия и повториха ритуала на свещеника. Водачът на скинарите стоеше в страни с мрачно изражение.

— Това е Торстен Браде, син на семейство Бюргермайстерс. Той е нещо като шеф на бандата — прошепна Хаубе.

— Торстен и детската градина — отбеляза Мюлер.

— Какво имаш предвид?

— Останалата част от групата или бандата, както ти я наричаш, та това са си почти деца. Виж им лицата!

— Да, но това са лицата на подстрекавани деца — отбеляза Хаубе.

Церемонията свърши и повечето хора напуснаха гробището. Двамата приятели също си тръгнаха. На изхода те забелязаха как групата скинари убеждава един младеж в нещо. Той не беше облечен както останалите членове на бандата. Носеше зимно яке и дънки. Приличаше на останалите момчета само по късо подстриганата коса. Младежът изглеждаше доста уплашен и разтревожен. Мюлер разбра само отделни думи:

— Махай се, страхливец такъв… ти трябва да… спокойно…