Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
2 (× 1 глас)

Информация

Форматиране и корекция
Диан Жон (2010)

Издание:

Радислав Кондаков. Легенди за земята и небето

Второ разширено електронно издание, 2010 г.

Връзка с автора: http://www.pisalka.net

 

Лиценз:

Използването на части или на цялото издание за некомерсиални цели е разрешено с посочване на автора и връзка към оригинала. Използването с комерсиална цел се договаря допълнително. Преработки на цялото или на части от произведението не се допускат.

История

  1. — Добавяне

Живял в древността египетски фараон на име Кухи Бентем. Той познавал законите на бялата магия, и се носила мълвата, че е един от посветените членове на Бялото Братство. Кухи Бентам имал дъщеря на име Изис Бухи, на която той преподавал свещеното знание.

Изис Бухи изучавала тайната на четирите щастливи дни в годината. Първият ден бил в началото на пролетта, вторият ден — в началото на лятото, третият ден — в началото на есента, четвъртият — в началото на зимата. Мелседек — един от Учителите на Бялото Братство лично я посвещавал в дълбоките закони на щастието. Те се срещали четири пъти в годината — по време на щастливите дни. И на всяка тяхна среща Мелседек й давал по един скъпоценен камък.

Много камъни събрала Изис Бухи, но един от тях бил особен.

По заръка на Учителя си тя изучавала техните сили и тайнствата им, и ги държала в махагоново садъче.

Много камъни имало в сандъчето, но един от тях бил различен.

Дал Мелседек на Изис Бухи задача — да посети всички къщи от града, където имало бедни, болни, хроми и сакати. И на всеки от клетниците да дава да си избере по един скъпоценен камък. Взимали хората по един камък, а те били кой от кой по-блестящ и лъскав.

Много красиви камъни имало в сандъчето, но един бил специален.

Пълен бил махагоновия сандък, та дълго време обикаляла Изис Бухи сред страдалците из целия град. Но един свършили камъните и само един останал — той бил съвсем прост и обикновен наглед, та него никой не искал да вземе.

Много камъни имало в сандъчето, но само един останал — камъкът на Любовта.

Край
Читателите на „Скъпоценните камъни“ са прочели и: