Радислав Кондаков
Кръст

Един човек постоянно се оплаквал от съдбата и трудностите. Често го чували да казва тихо:

— Господи, Господи — тежък ми е този кръст! Ето виж, животът на другите е къде-къде по-лек. Боже, с какво заслужих това — живея праведно и чисто, не съм по-лош от другите. Даже съм много по-добър — ето, брат ми не е верен на жена си, а съседът изостави децата си и се пропи! Господи, моля ти се — снеми този кръст от мен!

Дотолкова се бил улисал да досажда на Бога, че беше успял и хората да отегчи с постоянното си мърморене, и станал за присмех на цялата долина.

Във вечерта на пълната луна, уморен от дневната работа, селянинът си легнал и веднага заспал, пропускайки редовната си молитва, в която се оплаквал за тежката си орисия.

Но същата нощ му се присънил чуден сън — жив и плашещ. Сам Бог му заговорил:

— Ти дълго време ме молиш да взема кръста ти! Ще го сторя, но друг ще ти дам, защото знай — няма жив човек без кръст! Ето, влез в тази зала и си избери един! Който и да харесаш — твой е, а стария ти го взимам.

Влязъл тогава човекът в голяма и кръгла зала, с бял мраморен под и без прозорци.

Но вътре било светло, а той не видял нито един светилник. Цялата зала била пълни с всякакви кръстове — черни и цветни, златни, железни и дървени. Имало големи и малки, украсени с камъни и издялани от дъб. Селянинът останал като изумен, после се заел да търси някой по-малък кръст, та да се облекчи тежката му съдба.

Дълго време търсел и накрая открил малък седефен кръст: най-малкия в цялата зала!

— Него искам! — рекъл зарадван селянинът.

Отвърнал му тогава Господ:

— Ами че това е кръстът, който ти носеше досега, този кръст бях ти дал!