Селянинът с питките

Един селянин тръгнал една заран по своята си работа с десет чапати, вързани в бохча, които били дажбата му за целия ден. Не се бил отдалечил много от къщи, когато усетил, че е много гладен, и поседнал да хапне. Една, две, три, четири чапати изчезнали, но той не се заситил. Четири, пет, шест, седем, осем чапати били изядени, а той все още бил гладен. Все пак той станал и продължил нататък.

— Какво да правя? — мислел си той. — Не бива да изяждам всичките чапати, преди още да съм почнал работа. Ако го сторя, какво ще ям до края на деня? И все пак стомахът ми е празен.

Тези доводи обаче не помогнали. Гладът надделял пред аргументите и селянинът седнал отново, та довършил и последните две чапати, и едва тогава се почувствал сит.

— Уви! — възкликнал той — какъв глупак излязох, че не изядох най-напред последните две чапати! Тогава щяха да ми останат осем в бохчата за до края на деня. А сега цял ден ще трябва да гладувам.